Стайко Стайков, Председател на УС на БАСЗЗ

Стайко Стайков е в края на първата година от третия си мандат като председател на Управителния съвет (УС) на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Под негово ръководство БАСЗЗ увеличи значително своите членове, вкл. с едни от най-успешните земеделски производители в България. БАСЗЗ се превърна в единствената българска неправителствена организация от земеделския бранш, член на паневропейска организация. БАСЗЗ е пълноправен член на European Landowners’ Organization (ELO) и на Българската стопанска камара (БСК).

Г-н Стайков, Вие сте първият в 14-годишната история на БАСЗЗ председател трети мандат. Как се промени Асоциацията през периода на Вашето председателство?

Развивайки се, БАСЗЗ увеличаваше постепенно своята членска маса, надгради своя капацитет и експертност. Беше припозната като партньор от законодателна и изпълнителна власт, неправителствения сектор и международни партньори. В момента тя е член на Европейската организация на собствениците на земи и на Българската стопанска камара.

Почти всички членове на сдружението са и успешни фермери.

Защитавайки правата и интересите на собствениците на земеделски земи, винаги сме се стремили да бъде през призмата на обществения интерес. Горд съм с реализираните 6 комасационни проекта (единствените в България за последните 30 г.) по инициатива на членовете на БАСЗЗ и финансирани с частни средства. Бяха открити собствениците, препроектирани землищата, пренаредени нивите, проучени нуждите от реконструкция на селскостопанските пътища, опазването на околната среда, напояването, отводняването, създаването на нови стопанства, места за индустриално развитие и т.н. Крайният резултат бе групирани уедрени имоти за приблизително 45 000 дка земеделски земи в единни масиви.

Кое е най-голямото предизвикателство пред БАСЗЗ през следващите години?

Най-важно е обединението на земеделския бранш в България. БАСЗЗ апелира и работи от години за обединението и създаването на Национална земеделска камара (НЗК), която да обедини неправителствените организации в сектора. Българското земеделие да има единна национална организация, която да бъде официален партньор на изпълнителната и законодателна власт и да защитава националния интерес. Не на последно място, създавайки НЗК, българският земеделец и собственик да бъде равностоен партньор на европейските си колеги и да участва активно във вземането на решения на европейско ниво.

Нямам логично обяснение защо това все още не е факт. Разединени, работейки на парче, гонейки личния интерес на бизнеса или организацията си, нямаме бъдеще.

В качеството ми на председател на УС на БАСЗЗ, ще продължа да се боря за обединението на бранша, модерни поземлени отношения, прозрачен и ликвиден пазар, възстановяване на напояването и отводняването, конвергенцията, догонването и изравняването на доходите със старите страни-членки, увеличаването на конкурентоспособността на земеделския бранш и т.н.

2021 г. е пълна с трудности за бизнеса. Как виждате развитието на земеделския бранш в България?

БАСЗЗ бе създадена в момент, когато българското земеделие се бореше за своето оцеляване. България бе единствената държава от бившия социалистически лагер, в която земята бе възстановена в реални граници. Резултатът бе, че земеделската земя бе разпокъсана на милиони малки парчета. В експлоатационна годност бяха не повече от 5% от изградените до 1990 г. мощности за напояване и отводняване на близо 12 млн. дка. Декар земя струваше около 80 лв., а рентата бе в размер на няколко лв. за дка. Всичко това доведе до невъзможност за развиване на икономически ефективно и рентабилно земеделие в навечерието на приема на България в Европейския съюз. Страната от водещ производител и износител на плодове и зеленчуци се превърна във вносител.

От друга страна, България е държава с традиции в земеделието. Българинът е исторически свързан със своята земя. Климатът (четирите сезона) и природните ресурси създават отлични възможности за развитие на земеделие. През годините българският земеделец придоби опит, умения, инвестира в земя и модерна техника.

Мисля, че стопанската 2021 г. ще бъде много по-добра от предната – и като добиви, и като цени. Благодарение на това, фермерите ще успеят да покрият загубите си и ще продължат да надграждат стопанствата си, да инвестират в основният производствен актив и да модернизират техниката си.

България е в процес на разработване и внасяне на Стратегическия план за новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Колко важни са те за бъдещето на земеделския бранш у нас в краткосрочен и средносрочен план?

Излючително важни са. От включените цели, приоритети и интервенции зависи бъдещето на земеделието през следващите 7 години.

БАСЗЗ има представители в Тематичната работна група (ТРГ) за разработването на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 – 2027 г. Сформирането на ТРГ с всичките произтекли трудности, начинът на работа, взимането на решения и т.н. ме оставят със смесени чувства и не съм обнадежден.

След препускането от края на 2020 и началото на 2021 г. между 12-то заседание от 15 февруари 21 г. до 13-то заседание от 14 юли 21 г. минаха 5 месеца, без браншът да има каквато и да било информация, макар последната ТРГ да бе с изцяло информативен характер. От една страна, има забавяне, а от друга – браншът няма никаква информация какво се внася от екипа на МЗХГ в Брюксел след всяка ТРГ.

Удоволетворен съм, че предложението на БАСЗЗ да бъде дадена възможност за изграждане на нови напоителни съоръжения и инфраструктура в стопанствата бе подкрепено. Подобна възможност се създава за първи път от приемането на България в ЕС. Това е пробив, невероятна възможност за българския земеделец и дано не бъде изключена или не бъдат разписани неприложими условия.

Подобно е положението и с ПВУ на Република България. Браншът разбра в последния момент, така между другото, че в Ревизирания НПВУ, Компонент 2.Б.3 „Устойчиво селско стопанство“ липсва инвестиционният проект „Подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура в страната“, в размер на близо 848 млн. лв. От първоначално заложените в него приблизително 1,15 млрд. лв. (848 млн. лв. за подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура в страната и 300 млн. лв. по проект е-земеделие) за българското земеделие след ревизията остават само около 267 млн. лв. (247 млн. лв. в Инвестиция №1 към „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство” и 19,9 млн. лв. в Инвестиция №2 към „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“).

БАСЗЗ не приема, че в период на глобална криза, предизвикана от пандемия от COVID-19, структуроопределящ отрасъл за България като земеделието ще бъде лишен от около 883 млн. лв. (намаление на безвъзмездните средства от близо 77%), предвидени за икономическото и социално възстановяване или ще разполага с 2% от общия бюджет на механизма. Сдружението излезе своевременно и с изрична позиция.

Разкажете ни за националната благотворителната кампания „Заедно срещу COVID-19”, която реализира БАСЗЗ.

В ситуация на безпрецедентна  несигурност и уязвимост, предизвикана от пандемията от коронавирус, БАСЗЗ взе решение да се включи в усилията на държавната и местна власт за запазване на живота и здравето на хората – най-ценният капитал, подкрепяйки усилията на учените, лекарите, специалистите и институциите, които на първа линия се борят денонощно за справяне с пандемията.

В момента приключваме вторият и етап.

Вярвам, че за съпричастността и щедростта не е важно кой и в какъв сектор развива бизнес или работи. Важното е всеки, който има възможност, да отвори своето сърце и да помогне според възможностите си.

Кажете няколко думи към членовете на БАСЗЗ и читателите на първия брой.

Изказвам своята огромна благодарност към всички членове на асоциацията за тяхната подкрепа, работа и упоритост. Всички постигнати успехи в защитата на правата и интересите на собствениците на земеделски земи и земеделците, като цяло, се дължат на тях.

Приемам всеки член на сдружението като част от моето семейство.

Мисля, че „Алманах за земята” стартира в точния момент, като официална трибуна на БАСЗЗ. Момент, в който на фона на климатичните промени, глобалната пандемия и други, Европа е на кръстопът, включително и за земеделската ѝ политика.