Пламен Абровски е председател на Комисията по земеделието, храните и горите в 46-то и 47-то Народно събрание и народен представител в 45-то, 46-то и 47-то Народно събрание. Със своя над 17-годишен юридически опит в областта на земеделското право и политики както на национално, така и на европейско ниво, Пламен Абровски притежава солидна експертиза, придобита в работата му за правителствени институции и неправителствени организации. Като част от екипа на Постоянното представителство на България към ЕС, участва в срещите на Съвета на министрите на земеделието и различни работни групи към съвети и комитети към Европейската комисия.

Г-н Абровски, в качеството Ви на председател на Комисията по земеделието, храните и горите в 47-то Народно събрание, разкажете ни повече за състоянието и основните предизвикателства пред земеделския бранш в България към момента.

Българското земеделие е изправено пред множество предизвикателства, като в най-общ план те касаят развитието и повишаването на конкурентоспособността, в т.ч. засилване на пазарната ориентация на нашите земеделски производители.

Необходим е нов подход в подпомагането, чрез който да се създаде средна класа земеделски стопани, с цел съживяване и поддържане на жизнеспособността на селските ни райони. Това неминуемо е свързано с изсветляването на секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“, и в този смисъл ще продължим да търсим политически консенсус за намаляване на ДДС ставката постепенно и за двата бранша, защото сме убедени, че това е първата работеща и неотложна мярка.

Ако вземем под внимание предизвикателството на конюнктурата – високият ръст в цените на енергийните източници и паралелно покачващите се цени на други производствените фактори, като например, азотните торове, оцеляването на немалко стопанства дори е застрашено.

Всеобщ приоритет трябва да бъде създаването на такива условия и среда, които да минимизират уязвимостта и подсилят устойчивостта на нашите стопанства, да осигурят стабилност в родното производството.

Вие разполагате с голям експертен и институционален опит, какви са амбициите Ви за политики и реформи за настоящия мандат през призмата на интереса на българския земеделец и собственик?

Една от необходимите реформи е свързана с управлението на земята. Трябва да се създадат предпоставки земеделските производители да могат дългосрочно да планират своята дейност, да правят инвестиции, ако щете, и така да развиват стопанствата си, например: внедряване на нови технологии на производство, изграждане на напоителни съоръжения, диверсифициране на производството, стартиране на биологично производство и др. Такива инвестиции се предприемат и реализират, когато е налице сигурност на земеползването за определен период от време.

Нуждаем се от реформа в горския сектор, за да се сложи край на нерегламентираните търговски практики в горите.  Изключително важно е да се раздели контролът от стопанската дейност. За тази цел трябва да бъде извършено преструктуриране – отделяне на Изпълнителната агенция по горите от Министерството на земеделието в самостоятелна структура с контролни функции.

Какво е мнението Ви за разработвания в момента Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г.? Ще позволи ли надграждане на постигнатото до момента и ще се избегнат ли слабостите, допуснати в предните два програмни периода?

Тук е моментът да навляза в повече конкретика с пример по отношение на настоящите предизвикателства. Знаете, че тепърва ще бъде внесен и представен на Европейската комисия Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023 – 2027 г., след което започва да тече шестмесечна процедура по неговото разглеждане. Едва когато планът бъде одобрен от ЕК и бъде официализиран като окончателен вариант, ще може да се пристъпи към изработване и адаптиране на националното законодателство за прилагане на новите правила (което е прерогатив на Народното събрание). В тази връзка ще бъде предизвикателство в оставащото време до края на годината не само да бъдат прокарани нужните законодателни изменения, и съответно – да бъде подготвена произтичащата от тях подзаконова нормативна уредба, но и всички нови норми и тяхното прилагане да бъдат разяснени на земеделските стопани. Да не говорим, че тук в най-незавидно положение са именно земеделците, които ще планират следващата стопанска година почти на сляпо, тъй като голяма част от тях вече ще са заложили новата реколта, преди да бъдат осведомени за влизащите от началото на 2023 г. нови изисквания.

Що се отнася до техническото обезпечаване, настройването на специализираните софтуерни системи и подготовката на администрацията, се надявам, че няма да има затруднения.

Бихте ли споделили какво се случва към настоящия момент с Националния план за възстановяване и устойчивост? От първоначално заложените за земеделие в него приблизително 1,15 млрд. лв. (848 млн. лв. за хидромелиоративната инфраструктура и 300 млн. лв. по проект е-земеделие), след всички ревизии колко останаха? Какви политики са заложени, какви инструменти, колко от тях ще бъдат безвъзмездни средства (т.нар. грантове) и колко нисколихвени кредити?

По информация на Земеделското министерство, след последната ревизия на НПВУ, направлението за инвестиции в ефективно използване на вода в земеделските стопанства ще разполага с бюджет  99,7 млн. лв., а за рехабилитация на хидромелиоративната инфраструктура на „Напоителни системи“ ще бъдат отпуснати 100 млн. лв. Очакваме да бъдем запознати с финалните параметри на инструмента в тази му част.

2020 и 2021 г. бяха пълни с трудности за фермерите (КОВИД пандемия, галопиращи цени на ток, енергоносители, горива, торове, препарати, семена, фуражи и т.н.). Смятате ли, че земеделците бяха адекватно подкрепени и може ли още нещо да се направи?

Доколкото ми е известно, отпусканата помощ никога не е достатъчна, независимо дали по линия на европейските фондове, или на националния бюджет, но трябва да се има предвид, че и възможностите не са неограничени.

През 2022 г. Българската асоциация на собствениците на земеделски земи чества своята 15-годишнина. Какво бихте пожелали на членовете на БАСЗЗ и читателите на „Алманах за земята”?

Честита годишнина на всички членове на БАСЗЗ! Приемете сърдечните ми пожелания за здраве, щедра и благодатна стопанска година! Продължавайте да бъдете конструктивен партньор в диалога по важните за земеделието ни теми!