Екосхеми за обработваеми площи

Заявете екосхемата за диверсификация, дори да надвишавате процентите, прикани експертът.

Пет екосхеми, приложими за обработваемите земи, представи директорът на Дирекция „Директни плащания” в агроминистерството Аделина Стоянова по време на земеделски форум в Казанлък. Тя направи уточнения по отделните интервенции и коментира различни казуси на фермери в хода на Кампания 2023. Представяме ви акценти от разясненията по екосхемите за обработваеми площи.

„Ако процентното съотношение на културите в стопанството не може да бъде спазено, защото те вече са заложени преди да са известни интервенциите, заявете екосхемата за диверсификация  – ще получите намаление на плащането, но то ще е много по-малко, отколкото сумата, която не бихте получили, ако въобще не заявите интервенцията”, призова фермерите Стоянова относно първата представена от нея екосхема.

1. Екосхема за разнообразяване на отглежданите култури (единствената интервенция, която може да бъде заявявана само на ниво стопанство, а не по парцели в него)

Двата критерия по нея са броят на културите в стопанствата с определена големина и процентното им съотношение. По думите на експерта дори да надхвърлите процентите с малко, ще получите намаление на плащанията единствено и само за завишената площ. Също така културите, които ще се отчитат, са действително наличните на полето

„Угарта за целите на диверсификацията си я броите като култура ако е оставена като угар, ако е засята, я броите с културата, с която е засята”, отговори Стоянова на въпрос, свързан с интервенцията и дерогацията за непроизводствени площи, и добави:

„За да можете да ги ползвате за целите на стандарта като непроизводствени площи, трябва да ги очертаете и посочите като угари. Освен това, в случаите, в които казвате, че ще се възползвате от дерогацията, очертавате ги като угари и ви е нужно да имате още едно поле, в което да кажете с какво ще ги засеете или ако вече сте – с какво са. По този начин за целите на дерогацията ще изпълните непроизводствените площи с 4%, като ги очертаете като угари.

За целите обаче на екосхемата за разнообразяване на културите това, което ще отчетем, е културата, която действително е засята. Например имате площи със слънчоглед, очертавате ги и ги посочвате като угари, за да изпълните 4-те% на стандарта и да се възползвате от дерогацията, а за целите на екосхемата площите със слънчоглед по дерогация ги събирате с площите със слънчоглед, които не са по дерогация и ги отчитате към общия процент, за да можете да изчислите диверсификацията. 

За екосхемата трябва да имате най-малко 4 култури, но може да са 5, 6 и повече. Ако искате да приложите точно съотношението на 4-те култури обаче, първата трябва да е под 75%, защото иначе математиката няма да се получи”, обясни Стоянова и отново призова да се заявява екосхемата дори и при надвишени проценти.

2. Екосхема за запазване и възстановяване на почвения потенциал

Тук се прилагат две практики, които могат да се прилагат поотделно – зелено торене с междинни култури и прилагане на външни органични подобрители.  Ако изберете да приложите практиката с междинните култури, едновременно можете да изпълните и стандарта за покривни култури на площи с наклонени терени. Има почти съвпадение на сроковете за налична покривка и засети култури. 

В хода на кампанията по отношение на втората практика бяха разписани още възможности – освен подобрители на почвата се добавиха и органичните торове, микробиалните торове и растителните биостимуланти. Има и готови образци от министерството на План за торене и План за управление на хранителните вещества. Необходимо е не повече от 90% от потребностите на културата да бъдат от неорганични торове, останалите 10% трябва да бъдат осигурени от външни органични подобрители

„Гаранция за това, че тези потребности ще бъдат покрити, е вашият агроном, като описва продуктът, който ще използва съгласно указанията на производителя. Не се опитвате да завишите дозата за да докарате 10% азот, защото това вместо да помогне, ще убие растенията”, обърна се към фермерите Стоянова 

Стана ясно, че за органичните подобрители, които съгласно регламента нямат задължението да бъдат вписани в Агенцията по храните (БАБХ), ще се търси информация на етикета на подобрителя – да е един от 4-те типа и ще се изисква в Плана за управление на хранителните вещества.

3. Екосхема за намаляване използването на пестициди

Тук също практиките са две – не се използват препарати за растителна защита (ПРЗ), които са тотални хербициди и ако има необходимост от ПРЗ, те не трябва да бъдат от първа професионална категория за употреба. Проверката е чрез дневниците за растителна защита и торене. Втората контрола е на базата на разходооправдателните документи, които се представят в ДФЗ за закупени ПРЗ, които не трябва да са от 1-ва професионална категория.

„Ще проверяваме какво сте записали в дневника за растителна защита – приложено/неприложено ПРЗ и какво. Реално вие може да сте закупили ПРЗ от 1-ва група, но да не сте го приложили. А ако имате площи, върху които вече сте използвали ПРЗ от 1-ва група, то тези площи не ги заявявате по екосхемата, защото не е задължително да се заявява цялото стопанство, може заявите отделни парцели”, отговори Стоянова на фермерски въпрос

На питания, свързани с обеззаразяването на семената, тя обясни, че за целите на екосхемата се отчитат само „ПРЗ, които се влагат във вегетационния процес на развитие на растенията – след засяване”. Обеззаразителите на семената не се отчитат по екосхемата.

4. Екосхема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие

При нея се запазват съществуващите елементи на ландшафта, не се прилагат ПРЗ и се премахват инвазивни видове. Какво става, ако ландшафтните елементи не са включени в споразуменията за ползване на земеделците?

„Също можете да ги очертаете, ако имате свободни правни основания до размера на свободните правни основания. Догодина обаче, за да можете да ги очертаете, би следвало да ги включите в споразуменията. Тази година не успя да се направи промяната, която да позволява включването на ландшафтните елементи в споразуменията”, коментира Аделина Стоянова.

5. Екосхема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горските системи

Условията са площите да не се реколтират, не се прилагат ПРЗ, засяват се с култури за изхранване на диви животни и птици. „Стопаните понякога споделят, че не могат да приберат реколтата, защото тя е или унищожена, или изядена от диви животни. Та именно такива площи, намиращи се в такива горски територии, могат да бъдат заявявани по тази екосхема”, отбеляза Стоянова.

Накрая тя даде пример с всички възможни координации, които може да заяви едно зърнено-житно стопанство от 300 ха. То ще получи базово плащане по СЕПП. Отговаря и на критериите за преразпределително плащане. Може да получи и подпомагане за млади земеделски стопани, заедно с екосхемите: за разнообразяване на отглежданите култури, за запазване и възстановяване на почвения потенциал, за намаляване използването на пестициди, за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура. Като се тегли чертата, се вижда, че стопанството ще получи 110 111, 36 евро за 300 ха или по 367 евро/ха.

Екосхеми за трайни насаждения

Очаква се отговор от БАБХ могат ли да се ползват феромонови уловки извън официалния списък.

Четири екосхеми, приложими за трайните насаждения, представи директорът на Дирекция „Директни плащания” в агроминистерството Аделина Стоянова по време на земеделски форум в Казанлък. 

Тя направи уточнения по отделните интервенции и коментира различни казуси на фермери в хода на Кампания 2023. Представяме ви акценти от разясненията по екосхемите за трайни насаждения. 

1. Екосхема за екологично поддържане на трайните насаждения

При нея има 2 практики: смески от различни видове култури, поне една азотфиксираща, в междуредията; ивици по краищата на парцела от 1 до 20 метра с естествена растителност. 

„Много често ме питат за целите на агроекологичните плащания, които включват две практики – заздравяване на междуредията без да има някакъв списък за това с какво да бъдат заздравени и окопаване на трайните насаждения, дали са еквивалентни на тази екосхема. По екосхемата няма изискване за окопаване на трайните насаждения.

Единственото изискване е в междуредията затревяването да включва поне една азотфиксираща култура. Така за момента е разписана интервенцията в Стратегическия план, така че за 2023  г трябва да я приложим по този начин”, уточни експертът. 

2. Екосхема за запазване и възстановяване на почвения потенциал

Приложимата практика е само прилагането на външни органични подобрители като условието е не по-малко от 10% от потребностите на културата от азот да бъдат осигурени през такъв външен подобрител.

Както при екосхемата за обработваеми площи, и тук се работи през плана за управление на хранителните вещества, със списъка на органичните подобрители или на тези, които фермерът сам може да си произведе, ако има съответната технология. 

3. Екосхема за намаляване използването на пестициди

Практиките са както при обработваемите земи, като тук има възможност за прилагане на феромонови уловки. На въпрос дали има специфични изисквания какви феромонови уловки трябва да се ползват и какъв е рискът впоследствие да се окаже, че някоя е недопустима, Аделина Стоянова обясни, че спрямо действащата наредба допустими са регистрираните в Агенцията по храните (БАБХ), но подчерта:

„В рамките на общественото обсъждане получихме становища, че феромоновите уловки, както и органичните подобрители, могат да бъдат прилагани без да е необходимо да се прави такава следващата регистрация в агенцията.“

Аделина Стоянова: Изпратихме запитване до БАБХ дали феромоновите диспенсъри и феромоните общо, които не са минали регистрационен режим и ги няма в регистъра на БАБХ, могат да бъдат приложими еквивалентно на органичните подобрители – с наименование и сертификат.  Ако отговорът е положителен, ще актуализираме текста на наредбата, така че всички допустими феромонови уловки да могат да бъдат приложени.

4. Екосхема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура 

„Преизчисляването на ландшафтните елементи в хектари става автоматично през софтуера на ДФ”Земеделие”. Това, което се изисква от вас, е само да ги очертаете като такива. В момента в ИСАК е отворен слоя с ландшафтните елементи, които са върху обработваеми земи. Всички останали ландшафтни елементи, които са на територията на вашето стопанство, ги няма в този слой. Можете да ги очертаете, а от 2024 г. всички тези ландшафтни елементи ще бъдат  включени в слоя с ландшафтни елементи, така че да ги заявявате автоматично”, обърна се експертът към желаещите да ползват тази екосхема фермери.

На финал, според изчисленията на Аделина Стоянова стопанство с 10 ха плодове ще получи близо 16 хил. евро подпомагане от обвързани и необвързани плащания и екосхеми, които могат да бъдат заявени от стопанствата с трайни насаждения.

Екосхеми за постоянно затревени площи

Очаква се образец на Плана за паша, съобщи експертът.

„Предвижда се образец на Плана за паша, който ще прави автоматична извадка на всички парцели, заявени като такива за пашуване от ИСАК”, заяви пред фермери в Казанлък Аделина Стоянова, директор на Дирекция „Директни плащания” в агроминистерството.

Експертът представи пет екосхеми, приложими за постоянно затревените площи. Представяме акцентите от нейните разяснения и отговорите на зададени от стопани въпроси. 

1. Екосхема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи

По нея се изисква екстензивна паша от 0,3 до 1 ЖЕ/ха, като на заявените площи пашата трябва да е минимум 60 дни през съответната година. За проследимост на дейността ще се ползва Плана за паша, който се представя до три седмици след приключване на кампанията.

„За всеки един от тези парцели фермерите трябва да кажат в кой период от годината предвиждат да пашуват животни и какъв е техният брой, за да може да бъде спазена гъстотата на екстензивната паша. За разлика от Хуманното отношение тук гъстотата на животинските единици се пресмята единствено и само от животните, които действително отиват на паша, а не общия брой на животните в стопанството”, уточни Стоянова. 

2. Екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал

„Когато говорим за постоянно затревени площи трябва да се прави разлика между тези поддържани чрез паша и чрез косене. Когато е чрез паша има допълнително естествено наторяване от животните върху терените. При необходимост при ливадите например и другите постоянно затревени площи, които се поддържат чрез косене, могат да бъдат приложени външни органични подобрители и интервенцията пак да бъде заявена за подпомагане. 

Количеството на азота, който трябва да бъде внесен е по компетенциите на вашия агроном, като за целите на тази екосхема, като за целите на тази схема общото количество азот не трябва да превишава 150 кг/ха. По Нитратната директива количеството е 170 кг/ха, но това е екосхема с по-висока екологична амбиция” обясни Аделина Стоянова.

На въпрос може ли да се ползва твърда оборска тор и течна такава вместо органичен подобрител, тя отговори, че е възможно, условието обаче е тази оборска тор да се е превърнала в органичен подобрител чрез аеробно или анаеробно третиране на база на технологията, която прилага съответният животновъд. 

За да може да ползва този органичен подобрител, фермерът трябва да има регистрация по чл. 229 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – да е одобрена технологията, по която той ще преработва тази оборска тор и съответно да може агрономът да прецени какво количество от подобрителя да се сложи в стопанството, така че поне 10% от потребностите на културата да са такъв органичен подобрител. 

3. Екосхема за намаляване използването на пестициди

„Единствената практика, която биха могли да прилагат фермерите е за обезаразяване чрез ПРЗ, затова и ставката е ниска – 5,88 евро/ха”, подчерта Стоянова. За целите на екосхемата не се използват ПРЗ, които са тотални хербициди и ПРЗ от Първа група.

4. Екосхема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура

Тук се запазват съществуващите елементи на ландшафта, не се прилагат ПРЗ и се премахват инвазивните видове.

„В пасищата фермерите могат да очертаят всички елементи на ландшафта и да ги заявят за подпомагане по тази екосхема, но трябва да съобразят, че при поддържане на постоянно затревени площи имаме ограничение от не повече от 100 дървета на хектар. Възможността за очертаване на 3 дка полска горичка по стандарта няма да може да се приложи, ако тя включва повече от 100 дървета”, обърна внимание Стоянова. 

5. Екосхемата за биологично земеделие (селскостопански животни) 

„Билогичното животновъдство от 2023 г. ще се подпомага единствено и само в рамките на директните плащания с едногодишни ангажименти. В рамките на тази интервенция ще се подпомагат площи, които са постоянно затревени или обработваеми земи, заети с фуражни култури – биологични и в преход. Заедно с площите е необходимо да са налични и биологични животни или такива в преход. 

Тъй като това е екосхема за подпомагане на площ, но е обвързана с животни, фермерите които имат биологични животни и биоплощи, за да кандидатстват интервенцията, в заявлението си за подпомагане трябва да заявят площи – биологични и в преход и да посочат брой животни, които  ще бъдат изхранвани с продукцията, добита от биоплощите. При заявяването на броя на животните трябва да спазват съотношението от 0,15 до 1 ЖЕ/ха. Данните ще се взимат от биорегистъра. 

Особеното при тази интервенция е, че площите могат да получават подпомагане, когато са в преход само в рамките на 2 години. След това площта може да продължи да бъде в преход, но не и да бъде подпомагана по тази екосхема”, обясни Аделина Стоянова.

Накрая тя посочи пример за подпомагането, което ще получи стопанство от 30 ха постоянно затревени площи. (вижте снимката по-долу) Според сметките й то ще получи общо 14 427,10 евро или по 480,90 евро/ха.

Неда Кирилова, agri.bg