Устойчиво селско стопанство в България – възможно ли е и как?

12/05/2022   www.bta.bg

Модернизирането и изграждането на нова хидромелиоративна инфраструктура ще бъде важна крачка за устойчивост на земеделския сектор в България

Възраждането на напояването ще се отрази благоприятно на целия бранш и ще даде шанс на българския фермер да бъде конкурентоспособен на своите колеги от други страни. То ще се усети осезаемо при трайните насаждения, производството на плодове и зеленчуци, дори и за животновъдството. Ще даде възможност и за водоподаване към други промишлени производства в селските райони, посочват в специален анализ за БТА от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

Именно интензивните сектори ще помогнат за включването на повече млади хора чрез съчетаване на смарт технологии, електронизация, роботизация и подобрен маркетинг. Това ще доведе до увеличаване и добавяне на стойност към продукцията и догонване на стандарта на живот от общините от т. нар. „селски тип“ на тези от т.нар. „градски“.

Много земеделски стопани не успяват да получат вода за стопанствата си и се опитват да изграждат с много труд собствени хидромелиоративни системи, основани на подземни сондажи. В много области обаче тези сондажи не се разрешават от органите на МОСВ поради различни ограничения. Сондажите крият и много опасности за почвите и околната среда.

Повишаването на ефективността на съществуващи поливни и водоотвеждащи съоръжения или подобряването на техния обхват върху територии, които към момента черпят вода от подземни водоизточници, ще оптимизира ползването на вода от повърхностните водни тела, които са проектирани в миналото именно с цел напояване. Това ще намали натиска върху подземните води, като запази техния баланс и ще контролира по-добре източниците на дифузно замърсяване.

Състоянието на хидромелиоративната (напоителната и отводнителна) инфраструктура в страната е критично на фона на климатичните промени. Свидетели сме на редуването на продължителни суши с внезапни проливни дъждове, водещи до наводнения, се посочва в анализа.

Какви са предизвикателствата пред постигането на целта за устойчиво селско стопанство у нас?

В България обработваемите земеделски земи са около 36-38 млн. дка при общ поземлен фонд от приблизително 55 млн. дка (обработваеми и необработваеми земи). Земеделието и свързаните с него преработватели имат принос в Брутния вътрешен продукт на България между 25 и 30 процента.

През последните години на България, като част от общия европейски пазар, бе отредена ролята да развива конвенционално земеделие – земеделието с най-ниска добавена стойност. Българският фермер е неконкурентоспособен на своите европейски колеги. Страната от водещ производител и износител на плодове и зеленчуци се превърна във вносител, отчитат от БАСЗЗ.

Оцеляването на земеделския бранш в България е под въпрос. Собствениците и земеделците трябва да се справят с последиците от пандемията от коронавирус, галопиращите цени на ток, горива, семена, препарати, торове и други, не на последно място и двуцифрената инфлация. Успоредно с това с началото на военния конфликт в Украйна за първи път за повече от 75 г. в Европа се заговори за риск пред продоволствената осигуреност на населението, се посочва още в анализа.

За създалата се ситуация има множество обективни и субективни причини.

България бе единствената държава, в която земята бе възстановена в реални граници. Резултатът бе, че земеделската земя бе разпокъсана на милиони малки парчета. Това доведе до невъзможност за развиване на икономически ефективно и рентабилно земеделие.

Населението на планетата непрекъснато нараства и основните заплахи, свързани с липсата на прясна вода и недостига на храни, се задълбочават. Продоволствената сигурност, повишаването на цените на храните и достъпът до прясна вода ще бъдат приоритетна тема за повечето държави и правителства по света. Вече сме свидетели на т.нар. „водни войни“ в редица региони по света.

Целта на изграждането и поддържането на хидромелиоративни съоръжения, от една страна, е те да доставят вода за нуждите на земеделците, отводняване, превенция от наводнения, ерозия и екстремна суша, а от друга – да осигуряват вода, нужна и за други производствени сектори. Хидромелиоративните съоръжения дават възможност и за регулиране на речния отток на някои от големите реки, като това би могло да намали ефекта от катастрофични събития върху нашата територия и съседни държави.

Още в периода 1997 – 2001 г. бе отчетена необходимостта от изграждане на допълнителни системи за съхранение и разпространение на вода, които да надграждат съществуващите. Напояването в България в края на 80-те години на 20-и век е върху почти 12 млн. дка или една трета от заявената през 2020 г. земя за подпомагане (приблизително 36-38 млн. дка). Следва рязък спад до 500 хил. дка в зависимост от годината и валежите.

Към 2000 г. Държавното предприятие „Напоителни системи“ ЕАД управлява 235 напоителни системи, които са проектирани да обслужват над 7,4 млн. дка поливни площи чрез 168 язовира. Останалите площи са обслужвани в миналото от малки изравнители, собственост на ТКЗС, много от които в последствие преминаха в собственост на общините и до ден-днешен тяхната съдба е неизвестна, изтъкват от БАСЗЗ.

Освен аварийни ремонти, през последните повече от 32 години не са извършвани мащабни строителни и рехабилитационни дейности на тази инфраструктура, която е стратегическа за земеделския сектор и страната.

Абстрахирайки се от държавното дружество „Напоителни системи“, което прави инвентаризация на управляваните активи (брой, географско местоположение, състояние и т.н.), не е ясно какво се случва с язовирите, управлявани от Държавната консолидационна компания, както и с хилядите малки язовири, управлявани от местните власти, останали в наследство от ТКЗС, заедно с техните напоителни съоръжения. Това става във времена, в които управлението на водите ще е една от най-важните задачи във всяка държава по света.

Състоянието на хидромелиоративната инфраструктура засяга десетки хиляди земеделски производители и стотици хиляди хора, заети в бранша, както и много други предприятия, вкл. и населени места, които ползват вода за битови и производствени нужди.

Напоителните полета, които са прилежащи към съществуващите напоителни съоръжения, които подлежат на рехабилитация, са проектирани в миналото по такъв начин, че да отговарят на релефа и почвения състав. Системите са проектирани да работят в баланс и там, където почвите и почвообразуващите скали не могат да поемат част от излишната влага в определени периоди на годината, поради структурата или наклоните, са предвидени дренажи, чието местоположение е изчислено още при създаване на оригиналните съоръжения.

В някои от отводнителните/дренажните системи се поемат води, които излизат от производствата на предприятия от индустрията и селското стопанство, поради специфичното местоположение на инфраструктурата. С тяхната модернизацията чрез монтирането на подходящо оборудване за проверка на качествата и количеството на тези води, както и по отношение на малки пречистващи съоръжения, там, където това е възможно, може да се постигне подходящо качество на тези водни оттоци и повторното им използване в земеделието.

Инвестициите във възстановяване и модернизация на съществуваща напоителна инфраструктура ще подобрят водния баланс на почвите и ще намалят преуплътняването и ветровата ерозия при резки засушавания, според бранша.

Напояването в България оперира предимно с повърхностни водоизточници, проектирани специално с цел подаване на вода за напояване, като след рехабилитацията на тези системи ще се намали натискът върху използване на подземни водоизточници, извори, реки и др., което ще е благоприятно за екосистемите.

Модернизацията, възстановяването и обновяването на напоителните системи ще даде възможност да намалее използването на пестициди и торове, поради това, че ще се поддържа подходящ воден баланс при земеделските култури. Тази цел съвпада и със стратегията на Европейската комисия „От фермата до вилицата“.

Друга част от устойчивото икономическо развитие, в унисон с целите на „зелената сделка“, е запазването на екосистемите, които също страдат от климатичните промени, наводненията, резките засушавания или ерозията.

Какви са проблемите, пред които е изправено българското земеделие в момента?

Негативен ефект върху земеделския бранш в България оказват и съществуващите огромни диспропорции между развитието и размера на подпомагането (заплащане на площ, обвързана подкрепа, национални доплащания и т.н.) между старите и новите държави-членки на ЕС.

В Законите за собствеността и ползването на земеделските земи, за опазването на земеделските земи и за арендата в земеделието има повече от 60 поправки през последните години. „Кръпките“ в специализираните закони са сериозен негатив и говорят за липса на визионерство и дългосрочна стратегия в сектора, считат от бранша.

Липсва специализиран закон за комасация, без който няма как да се уедри собствеността и да се развива модерно земеделие. Сериозен е проблемът с неразбирането на широката публика за това какво стои зад термина комасация. Той произхожда от латинската дума „commassatio“, която на български се превежда като „групиране“. Комасацията представлява системен подход към земеделската земя, целящ да установи собствениците ѝ, препроектиране на землището, възстановяване и изграждане на инфраструктура, напояване, отводняване, уедряване на парцелите, прилагане на екологични мерки и т.н.

Крайната ѝ цел (освен по-висока производителност при по-ниски разходи) е постигането на комбинация от частни и обществени ползи. Подобрявайки аграрната структура (в дадена община или землище), се развива и подпомага социалната жизнеспособност в земеделския район. Стимулира се развитието на селските райони (доближаване на стандарта им до този на градските). Създават се предпоставки за откриване на нови работни места. Не на последно място – и за развитието на конкурентоспособно и рентабилно земеделие.

За последните 30 г. има успешно реализирани едва 6 комасационни проекта по инициатива на БАСЗЗ и финансирани с частни средства, посочват от асоциацията. 

Продължава да тежи на собствениците на земеделски земи проблемът с т.нар. комасация по ползване или „бели петна“. Официална статистика няма, доскоро реалистичното число би било около 2 млн. дка. Към момента под тази форма се обработват приблизително 1,3 млн. дка на година.

Има редица случаи, в които съзнателно се избягва сключването на договори за ползване (наем или аренда) на земеделска земя от страна на ползватели. Липсват работещи решения за защита от градушки, за застраховане на земеделската продукция, за превенция срещу ерозия и други.

Редица други проблеми продължават с години да бъдат нерешени.

Прилагането на Закона за кадастъра и имотния регистър показа редица проблеми, чието решение е крайно неотложно. Сред тях са тези с т.нар. маломерни имоти, които се получават при изработване на парцеларните планове за инфраструктурните проекти и т.н.

Все по-сериозни размери придобива проблемът с непазарните обезщетения, които изплаща държавата на собствениците на земеделски земи при отчуждаване. 

Нормативната база дава право на държавата да избере при отчуждаване дали да обезщети собственика на земя с равностойна от Държавния поземлен фонд (ДПФ) или да го обезщети със заплащане на т.нар. „пазарни“ цени, определени от лицензиран оценител. Липсват официална информация и емпирични данни в какъв случай държавата решава да обезщетява собственика със земи и кога парично. 

Практиката държавата да ощетява собствениците с обезщетения под пазарните цени продължава от години, но в последно време придобива застрашителни размери, посочват от бранша и дават пример с отчуждаванията на земеделски земи за изграждането на автомагистрала „Хемус“, скоростния път Видин – Ботевград, където според тях разликите между пазарните цени и обезщетенията са в пъти по-ниски. 

Какви мерки са необходими за развитието на модерно, конкурентоспособно и рентабилно земеделие (в частност, на модерни поземлени отношения)?

Според БАСЗЗ мерките трябва да бъдат комплексни, като част от тях са:

– Създаване на изцяло ново законодателство за земеделската земя (включващо собствеността, управлението, опазването, арендните отношения, уедряването, хидромелиорациите и др.); 

– Създаване на стратегия за развитие на сектора; 

– Създаване на Национална поземлена банка (която да бъде активен участник в процесите по установяване и поддържане на консолидирани земеделски територии, ефективно управление на земеделските земи, привличане на инвестиции в селскостопанските сектори, изпълнение на селскостопанската политика на държавата за устойчиво развитие на поземлените отношения, активиране на пазара на земеделски земи); 

– Политики, които чрез осигурено финансиране да подпомогнат инвестициите в комасация, изграждане и възстановяване на инфраструктурата за напояване и отводняване; 

– Създаване на Национална браншова земеделска камара.