Становище на БАСЗЗ (Българска асоциация на собствениците на земеделски земи) за второ гласуване на ЗИД на ЗСПЗЗ № 52-654-01-90, внесен на 15.07.2026 г. от Георги Петров Георгиев и група народни представители, приет на първо гласуване на 24.09.2026г.
ДО
Г-Н ЯВОР ГЕЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
при 52-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ОТНОСНО: Становище на БАСЗЗ (Българска асоциация на собствениците на земеделски земи) за второ гласуване на ЗИД на ЗСПЗЗ № 52-654-01-90, внесен на 15.07.2026 г. от Георги Петров Георгиев и група народни представители, приет на първо гласуване на 24.09.2026г.
УВАЖАЕМИ Г-Н ГЕЧЕВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
По повод на внесения на 15.07.2026 г. от Георги Петров Георгиев и група народни представители ЗИД на ЗСПЗЗ под №52-654-01-90, от името на БАСЗЗ (Българска асоциация на собствениците на земеделски земи) изразяваме следното становище за второ гласуване, съдържащо аргументирани предложения за отпадане на параграфи 4, 9, 14 и 19 от същия:
- Предлагаме пар. 4 от законопроекта, с който се предвижда изменение на чл. 24а от ЗСПЗЗ, да отпадне.
Аргументите ни за това са подробно изложени в изпратеното от нас становище за първо гласуване по законопроекта, като следва:
Последните изменения на чл. 24а от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 33 от 2024 г.) следва да бъдат изцяло отменени, а не доразвивани, както се предлага с настоящия законопроект.
Считаме, че каквито и да е било изменения на текста на чл. 24а (след обнародването на ЗИД на ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 33 от 2024 г.) би следвало да се извършват след представяне на подробен анализ на ефектите от прилагането на новия режим в рамките на последните две кампании по отдаване за ползване на земи от ДПФ, вкл. на ефектите по отношение на финансовите постъпления от прилагането му в държавния бюджет. До настоящия момент МЗХ не е публикувало подобен анализ. Елементи на такъв анализ са отразени в мотивите към законопроекта, като са посочени изключително негативните за обществения интерес последици от новия режим по чл. 24а. Посочено е, че откакто се прилага този режим, за всяка от последните 2 години средно около 100 000 декара земеделски земи от ДПФ не са отдадени под наем или аренда. Като че ли съзнателно в мотивите не е посочено материалното изражение на пропуснатите ползи за държавната хазна от прилагането на режима, които при най-общи изчисления възлизат на не по-малко от 3 млн. евро годишно за всяка от предходните 2 години.
Предлаганите корекции в текста (видно от техния обем) потвърждават позицията ни, че новият режим по чл. 24а (в сила от 12.04.2024 г.) ще доведе до неимоверни затруднения и административен хаос във връзка с прилагането му.
Не на последно място, същият е в потенциално противоречие с:
– Разпоредбата на чл. 18, ал.6 от Конституцията на Република България, според която държавната собственост се управлява и стопанисва в интерес на гражданите и обществото (а не на част от тях или на определена прослойка), стига в конкретния случай имотите държавна собственост – земеделски земи, да се използват по предназначение, т.е. за земеделски нужди в най-широкия смисъл на това понятие.
– Закона за държавната собственост (ЗДС), чийто чл. 14, ал. 2 предвижда, че имотите – държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин.
В този смисъл възниква въпросът, доколко е допустимо с оглед конституционните норми и нормите на ЗДС, бидейки ясно, че става въпрос за земеделски земи, да се ограничава обхвата на потенциалните земеделски дейности, които могат да се извършват върху тях при отдаването им по наем или аренда. В допълнение възниква и въпросът доколко ще бъде изпълнено повелителното задължение на държавата (съответния държавен орган) да управлява и стопанисва „с грижата на добър стопанин“ държавните имоти, включително при възможно най-добрите икономически условия за гражданите и обществото като цяло (както повелява Конституцията). Защото стесняването на кръга на земеделските стопани, които могат да участват в една тръжна процедура на базата на уседналост и/или специфична сертификация и/или отглеждането на специфични култури се явява фактическа пречка за постигането на най-благоприятни икономически условия, които трябва един добър стопанин да осигури при управлението на държавна собственост в интерес на всички граждани и на цялото общество.
С направените предложените в настоящия ЗИД на ЗСПЗЗ режимът по отдаване на земи от ДПФ става все по-сложен, неефективен и непрозрачен. Това ще доведе до още по-голям административен хаос и произвол, както и до злоупотреби, и са предпоставка за корупция.
В подкрепа на това наше твърдение (без да сме изчерпателни) е и несъстоятелността на предложените
три нови алинеи 8, 9 и 10 на чл. 24а. Най-кратко, можем да определим същите като несериозни.
С предложението за нови ал. 8 и 9 в чл. 24а се създава формално изискване за лицата, участващи в търговете, съответно за сключване на договори по отдаване на земи от ДПФ, да не стопанисват повече от 10 000 дка. земеделска земя. Няма да се спираме на оценката по целесъобразност (доста спорна) на така определения праг и въобще на необходимостта да се определя такъв.
Видно от текстовете, от страна на общинските служби и областните дирекции „Земеделие“ проверка на това обстоятелството ще трябва да се прави най-малко на два етапа в една кампания по отдаване:
– на етап преценка на допустимост за участие в тръжна сесия;
– на етап сключване на договор след проведени тръжни сесии.
На практика обаче (с новата ал. 10 на чл. 24а) се предвижда реална проверка на това обстоятелство да не се прави от страна на администрацията, а същата да се уповава на представена нотариално заверена декларация (едностранен акт) от участника в търга – кандидата за сключване на договор. Следва да се има предвид, че нотариално заверена декларация представлява частен документ и в подобно производство (управление и разпореждане с държавна собственост), тя не следва да се кредитира с особена удостоверителна тежест. Първо, защото в конкретния случай нотариусите нямат задължение да правят проверка за достоверността на декларираните обстоятелства. Второ, защото вероятността да не настъпят никакви последствия за деклариралия неверни данни е много голяма. Обръщаме внимание, че административната и съдебна практика по отношение на производствата за престъпления по чл. 313 от НК сочат, че същите рядко стигат до съдебна фаза, а когато това се случва, в повечето случаи приключват с налагане на глоба от 100 до 300 лв.
Категорично не става ясно и какви биха били последствията, ако 2 седмици след сключването на договора за аренда (за 5 години) на ДПФ, възникнат обстоятелства, при които ползвателят вече не отговаря на изискването по ал. 8 и ал. 9 на чл. 24а и се установи, че същият (пряко или чрез свързани лица по смисъла на Търговския закон, например след сключен брак или др.) обработва 30 хил., 40 хил. или повече декари земеделски земи, които не са част от ДПФ. Или какви биха били последствията, ако декларацията с нотариална заверка е направена от управител на търговско дружество, което се оказва свързано (под общ контрол) с друго дружество, обработващо 50 хил. дка земеделска земя например (за което подалият декларацията не е знаел и не е бил длъжен да знае по принцип).
С оглед на гореизложеното считаме, че допустими с оглед на Конституцията и Закона за държавната собственост биха били изменения на режима по чл. 24а от ЗСПЗЗ, които следват следната последователност:
– До търгове да имат достъп всички земеделски стопани;
– Водещ критерии за резултата от търга с тайно наддаване да бъде най-високото наемно/рентно плащане.
– При равностойни най-високи тръжни предложения в рамките на тайното наддаване да се даде предимство на предложението на стопанина, който се ангажира да осъществява съответната приоритетна дейност;
– При равностойни най-високи тръжни предложения от стопани с приоритетни дейности в рамките на тайното наддаване, да се проведе търг с явно наддаване между тях.
- Предлагаме пар. 9 от законопроекта, с който се предвижда изменение на чл. 37в от ЗСПЗЗ, да отпадне.
Обръщаме внимание, че направените изменения и допълнения в чл. 37 в, са категорично неприемливи не само по същество, но и на формално основание, защото по отношение на тях не е предвиден и 1 (един) ред в мотивите към законопроекта.
- Първото от тях предвижда в ал. 2 да се заличат думите „както и задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд“.
Така на практика се предлага ползватели – некоректни платци по договори за ползване на земи от ДПФ и ОПФ, да бъдат допускани за участие в споразумения за комасирано ползване на земеделски земи (ниви). В тази връзка е категорично несъстоятелен, прокрадващият се зад предложението (макар и липсващ в мотивите към законопроект) аргумент, че недопускането до участие в споразумение за ползване на тези некоректни платци е своего рода втора санкция за тях. Като първата санкция спрямо тях би се изразявала във факта, че спрямо тези некоректни платци вече са били предприети по изпълнение на договорните им задължения. Възприемаме подобен аргумент като едно превратно и неправилно тълкуване на принципа „non bis in idem”:
Първо, защото предприемането от едната (изправна) страна по договор на действия спрямо другата (неизправна) страна по договор, последната да изпълни свои задължения по договор, по никакъв начин не може да се приема или тълкува като коерцитивна (от лат. „coercio“ – принуда) или наказателна мярка със санкционен характер.
Второ, защото държавата (в лицето на МЗХ) ще се постави в положение, в което от една страна ангажира административен ресурс, за да защити интереса си (обществения интерес), като предприема действия за събиране на дължими към нея вземания по договор от неизправната страна, а от друга, спрямо съща тази неизправна страна, осигурява административен толеранс, като й помага да ползва същата тази земя (за която не е платила наем/рента) в споразумение по чл. 37в и така продължи да я ползва – даже при по-благоприятни условия (комасирано ползване).
Друг ясен атестат за това, че предложението е недостатъчно обмислено, е липсата на синхронизирането му с останалите текстове от ЗСПЗЗ. Така например, не е предвидено необходимото изменение на чл. 37б, ал. 3, където е пропуснато да се предвиди отпадането на декларативното задължение на ползвателя, че е погасил „задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд.“
Като цяло считаме предложението за проява на недопустим толеранс спрямо определена категория земеделски производители (некоректни платци по договорни отношения), тъй като се предвижда необоснована и неследваща се привилегия по отношение на ползвателите на обработваема земя (ниви) – обект на комасирано ползване по чл. 37в, но не се предвиждат подобни привилегии (чрез законодателна промяна) за животновъдите например, по отношение на режима за комасирано ползване на пасища мери и ливади (виж чл. 37ж, ал. 3 от ЗСПЗЗ).
- Второто от тези неиздържани формално и по същество предложения предвижда създаване на нова ал. 2а в чл. 37в, според която заявилите първоначално желание за участие в процеса по създаване на споразумение за ползване ползватели на земи от ДПФ, да бъдат задължени да се споразумеят поне за площ на имоти, съответстваща на площта на ползваните от тях имоти от ДПФ в съответното землище.
Обръщаме внимание, че в полето на здравия разум, дори и на логическо равнище проекторазпоредбата звучи странно. По презумпция и по дефиниция споразумяването е акт на свободна воля, а не задължение. Декларираното намерение за участие в споразумение не може да се превърне в задължение за споразумяване. Това изцяло обезсмисля идеята за споразумения за комасирано ползване и ще откаже ползватели от участие в такива.
- Предлагаме пар. 19 от законопроекта, както и пар. 14, от законопроекта, с който се предлага изменение пар. 2е от Допълнителните разпоредби към ЗСПЗЗ, да отпаднат.
Обръщаме внимание, че предложените изменения с пар. 14 и пар. 19 от законопроекта, освен че са категорично неприемливи по същество, също не са предмет на каквато и да е обосновка в към законопроекта. Не става ясно какви са причините за промяна на правилата за определяне размера на средното годишно рентно плащане. Освен това, следва да се отбележи, че приложимата понастоящем разпоредба на пар. 2е от ДР към ЗСПЗЗ е норма, която се прилага от 01.01.2026 г., т.е. не е изминала и една година от влизането й в сила. В този смисъл, при липса на анализ от прилагането на действащата разпоредба, изводите от който да са отразени в мотивите към законопроекта, нейното изменение е необосновано. Липсата на ясна законова делегация, която да упоменава ясни параметри, въз основа на които ще се определя средното годишно рентно плащане в подзаконов нормативен акт (наредба) също е съществен порок, който обуславя в предостатъчна степен отхвърлянето на предложените пар. 14 и пар. 19 от законопроекта.
С уважение,
/Евгений Орашъков,
Председател на УС на БАСЗЗ/