Становище на БАСЗЗ (Българска асоциация на собствениците на земеделски земи) по ЗИД на ЗСПЗЗ, внесен от Георги Петров Георгии гр. н. п. № 52-654-01-91 от 15.07.2026 г. приет на първо гласуване на 25.08.2026 г. и обединен на основание чл.77,ал.2 от ПОДНС в общ законопроект № 52-654-01-71, внесен от Десислава Танева и гр.н.п. на 19.06.2026 г.
ДО
Г-Н ЯВОР ГЕЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
при 52-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ОТНОСНО: Становище на БАСЗЗ (Българска асоциация на собствениците на земеделски земи) по ЗИД на ЗСПЗЗ, внесен от Георги Петров Георгии гр. н. п. № 52-654-01-91 от 15.07.2026 г. приет на първо гласуване на 28.08.2026 г. и обединен на основание чл.77,ал.2 от ПОДНС в общ законопроект № 52-654-01-71, внесен от Десислава Танева и гр.н.п. на 19.06.2026 г. г.
УВАЖАЕМИ Г-Н ГЕЧЕВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
С настоящото становище изразяваме категоричното си несъгласие с предвижданото законодателно предложение непотърсените суми по чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи след изтичане на десетгодишния срок да се прехвърлят във Взаимоспомагателния фонд за управление на риска по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
В тази връзка настояваме в законопроекта:
- В пар. 4, т. 1 текстът за създаване на нова т. 16 към чл. 14, ал. 1 да отпадне;
- В пар. 4, т. 2 в текста, с който се създава нова ал. 4, думите „и 16“ да се заличат;
- Пар. 5 да отпадне изцяло;
- В пар. 22, т. 2, с която се предлага изменение на чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, да отпадне изцяло.
Считаме, че подобна законодателна промяна поражда сериозни въпроси както относно съответствието ѝ с конституционната защита на собствеността и наследяването, така и относно нейната правна логика, икономическа обоснованост и съответствие с предназначението на средствата.
Самото предложение, не е аргументирано в мотивите към законопроекта, а единствено упоменато в тях и то с едно категорично невярно твърдение: „Взаимоспомагателният фонд ще се сформира чрез публични средства, в това число неизплатени средства на правоимащите лица по чл. 37в, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, за които 10-годишния срок е изтекъл…“
Средствата по чл. 37в ЗСПЗЗ представляват парични суми, дължими на конкретни собственици на земеделски земи. Те не са формирани като публичен ресурс, не са публични средства и не представляват държавен приход. Тези суми възникват като имуществен еквивалент на ползването на земеделски земи от трети лица и се съхраняват от държавата до изплащането им на правоимащите лица, т.е. имат характер на частния вземания. В този смисъл държавата не е собственик на средствата, за да се разпорежда с тях, както прецени (било то и посредством акт на Народното събрание), а единствено техен администратор и депозитар.
В тази връзка притеснителен е и фактът, че в рамките на разглеждането на законопроекта до настоящия момент, не са изискани, съответно не са оповестени публично становищата на компетентните за целта институции като Министерството на финансите и Българската народна банка, с които да бъде разяснено естеството и правната природа на тези средства „в сметка за чужди средства“.
Режимът на Закона за публичните финанси и свързаните с него правила за сметките за чужди средства изхожда именно от разбирането, че подобни средства не формират собствен ресурс на бюджетната организация и не са част от държавното имущество. Следователно от самото обстоятелство, че определена сума не е потърсена в продължение на десет години, не може автоматично да се изведе изводът, че държавата става неин собственик или че придобива правото да я прехвърли в полза на други лица – публични фондове, а от там и на други частноправни субекти, различни от правоимащите по закон.
Предлаганата законодателна конструкция на практика води до прехвърляне на имуществен ресурс, принадлежащ на едни частноправни субекти, към други частноправни субекти посредством публичен фонд.
Средствата произхождат от права на собственици на земеделски земи, докато бенефициенти на взаимоспомагателния фонд биха били земеделски производители, които търпят загуби вследствие на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления, болести по растенията или животните и други производствени рискове.
Между двете групи лица не съществува пряка правна или икономическа връзка, която да оправдава подобно преразпределение. Фактът, че и двете категории участват по различен начин в земеделския сектор, не е достатъчно основание парични средства, принадлежащи на едната категория лица, да бъдат използвани за обезщетяване на другата.
Особено проблематично е обстоятелството, че вземането за получаване на суми по чл. 37в ЗСПЗЗ представлява имуществено право, което подлежи на наследяване. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Конституцията правото на собственост и правото на наследяване се гарантират и защитават от закона. Наследниците придобиват тези права по силата на закона от момента на откриване на наследството, независимо дали са знаели за тяхното съществуване.
В практиката не са изолирани случаите, при които наследниците научават за съществуването на подобни суми години след смъртта на наследодателя. Ако междувременно средствата бъдат окончателно прехвърлени във взаимоспомагателния фонд, това би означавало наследимо имуществено право да бъде погасено без обезщетение и без реална възможност правоимащите лица да упражнят правата си. Подобен резултат поражда основателни съмнения относно неговото съответствие с конституционната защита на частната собственост и наследяването.
Предложението поражда въпроси и от гледна точка на принципа на правната сигурност. В продължение на години тези средства са били събирани и съхранявани при разбирането, че държавата ги държи от името и за сметка на техните титуляри. Последваща промяна, която изменя предназначението на средствата и допуска тяхното използване за съвсем различни цели, представлява съществено отклонение от първоначалната правна логика, при която те са били формирани.
Дори хипотетично да се приеме, че след изтичането на определен срок законодателят може да предвиди преминаването на тези средства в публичната сфера, най-елементарната целесъобразност предполага, че тяхното използване следва да бъде свързано с източника и характера им. Средствата произхождат от поземлени отношения и от ползването на земеделски земи. Поради това би било значително по-логично и по-лесно обществено оправдано те да се насочват към дейности, свързани със съхраняването, управлението и подобряването на земеделската земя като национален ресурс. Такива дейности биха могли да бъдат подобряване на почвеното плодородие, противоерозионни мероприятия, напоителна инфраструктура, комасация, кадастрални и поземлени дейности, както и други инвестиции, които повишават дългосрочната стойност на земята и устойчивостта на земеделските територии.
Използването на тези средства за покриване на производствени рискове на земеделски стопани не притежава подобна функционална връзка. По този начин се прекъсва естествената икономическа и правна връзка между произхода на средствата и тяхното предназначение.
Следва да се отчете и особената природа на взаимоспомагателния фонд. Самата идея на подобен механизъм предполага той да бъде формиран предимно от лицата, които ще черпят права от него и ще получават обезщетения при настъпване на съответните рискове. Такова естество е определил за взаимоспомагателните фондове и самият европейски законодател. Поради това устойчивото решение е националният законодател най-напред ясно да регламентира структурата на фонда, условията за участие, размера на вноските на земеделските производители, механизмите за държавно участие и възможностите за използване на европейско финансиране. Едва след изграждане на такава ясна финансова архитектура може да бъде обсъждан въпросът за евентуални допълнителни източници на капитализация, каквито със сигурност обаче не могат да бъдат средствата по чл. 37в от ЗСПЗЗ.
Съществуват и значително по-балансирани решения, които позволяват да се постигнат целите на законодателя, без да се засяга същността на правото на собственост. Например средствата могат да бъдат прехвърляни в специална централизирана сметка или фонд за съхранение, като правата на собствениците и техните наследници се запазват. Възможно е да бъде предвидена и разумна административна такса за последващо съхранение и управление на средствата, съобразена с реалните административни разходи. По този начин държавата би могла да компенсира разходите по администрирането, без да се стига до фактическо отнемане на частна собственост.
Алтернативно законодателят може да предвиди средствата да постъпват в държавния бюджет или в специален публичен фонд, но само при изрично запазване на правото на правоимащите лица и техните наследници да претендират съответните суми и след изтичането на десетгодишния срок. Такъв подход би съответствал в значително по-голяма степен на принципите на правовата държава, защитата на собствеността и конституционната гаранция на наследяването.
Предвид изложеното считаме, че предложението неизплатените суми по чл. 37в ЗСПЗЗ след изтичането на десетгодишния срок да се прехвърлят директно във Взаимоспомагателния фонд за управление на риска не следва да бъде приемано. То не е достатъчно обосновано нито от гледна точка на правната природа на средствата, нито от гледна точка на тяхното предназначение, нито от гледна точка на финансовата логика на фонда. Подобно решение създава риск от прехвърляне на имуществен ресурс, принадлежащ на собственици на земеделски земи и техните наследници, в полза на различна категория частноправни субекти без наличие на необходимата функционална връзка между източника и предназначението на средствата и без достатъчно убедително конституционно основание. Поради това предложението следва да бъде преосмислено, а финансирането на взаимоспомагателния фонд да се основава преди всичко на вноски на неговите участници, публично финансиране и други изрично предвидени от закона механизми.
С уважение,
Евгений Орашъков
/Председател на УС на БАСЗЗ/