По повод годишнината бяха отличени членове и партньори на асоциацията.

На 16 юни 2022 г., в Централния военен клуб – София, тържествено беше отбелязана 15-годишнината от учредяването на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

Гости на тържеството бяха Тиери дьо Лескай – генерален секретар на Европейската организация на собствениците на земи (ELO), Добри Митрев – председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК), представители на държавните институции, представители от академичните и научни среди, на медиите, на неправителствения сектор, земеделски съветници към посолствата на ключови държави партньори на Република България, членовете на БАСЗЗ.

Поздравителни адреси бяха получени от Атидже Алиева-Вели – член на Европейския парламент, Пламен Абровски – председател на Комисията по земеделието, храните и горите към 47-то НС, Министерството на земеделието, Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите и Българската академия на науките. БСК удостои БАСЗЗ с почетна грамота по повод годишнината.

По повод своята 15-годишнина БАСЗЗ учреди и раздаде награди в пет категории:

1. Наградата за дружество получи „Агрион Инвест“ АД, с изпълнителен директор Анатоли Георгиев. Наградата беше връчена от Галина Пейчева – Митева, член на БАСЗЗ, както и на Борда на директорите на ELO.
2. Наградата за публично дружество получи „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, с изпълнителен директор Радослав Манолов. Наградата беше връчена от председателя на Селскостопанската академия  проф. Мартин Банов.
3. Награда за принос към развитието на селскостопанската наука беше връчена от председателя на БСК Добри Митрев на проф. дсн Димитър Греков от Аграрен университет – гр. Пловдив.
4. За журналист с принос към обективното представяне на въпросите, свързани с правата на собствениците на земеделски земи и дейността на БАСЗЗ, беше отличена Веселина Миланова от Българското национално радио. Наградата й беше връчена от Стайко Стайков – председател на БАСЗЗ.
5. За цялостен принос към развитието на поземлените отношения и утвърждаването на БАСЗЗ като партньор на държавата при определянето на политиките в областта на селското стопанство наградата получи Стайко Стайков – председател на УС на БАСЗЗ и учредител на асоциацията. Призът му беше връчен от Тиери дьо Лескай, Генерален секретар на ELO.

Почетни грамоти бяха връчени и на европейските и национални партньори на БАСЗЗ, в лицето на ELO и БСК, за подкрепата, която оказват на асоциацията и която, по думите на председателя на БАСЗЗ Стайко Стайков, „дава увереност и самочувствие, че можем успешно да вървим напред“.

Верни на традициите си в сферата на корпоративната социална отговорност, членовете и ръководството на БАСЗЗ решиха и по повод 15-годишнината на организацията да не подминат без внимание важни обществени каузи и институции. Централната селскостопанска библиотека, (част от Селскостопанска академия) беше подкрепена с 5 000 лева за ремонт на хранилище, в което ще се опазва сбирката от редки и ценни издания, а в дарителски каси на входа на залата гостите на тържеството дадоха своя принос в размер от 5 000 лева към хуманната кауза на Българския червен кръст за събиране на средства на Националния дарителски фонд за подпомагане на деца, пострадали при пътно-транспортни произшествия.

„За нас най-големият подарък ще бъде да припознаете тази кауза за своя и да подарите добро и съпричастност по време на празничния коктейл“, каза в обръщението си към гостите председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков. Той сподели, че през 15-те години от своето развитие БАСЗЗ е осъществила няколко успешни благотворителни кампании, сред които е «Заедно срещу КОВИД-19» (2020 и 2021 г.), в рамките на която с дарения бяха подпомогнати нуждаещи се в 35 населени места, вкл. институции, здравни заведения, науката, социални домове и физически лица. Освен това, през пролетта на тази година БАСЗЗ се включи в благотворителната кампания на Български червен кръст (БЧК) „В помощ на пострадалите от конфликта в Украйна“.

По-рано през деня БАСЗЗ организира дискусионна кръгла маса с последваща пресконференция на тема „Състояние, проблеми и перспективи пред селското стопанство през призмата на поземлените отношения“. В дискусията се включиха Стефан Бурджев – зам.-министър на земеделието, Даниел Йорданов, директор на Дирекция «Поземлени отношения и комасация» в Министерството на земеделието, Тиери дьо Лескай – генерален секретар на Европейската организация на собствениците на земи (ELO), Добри Митрев – председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК), проф. дн инж. Мартин Банов – председател на Селскостопанска академия, проф. дсн Димитър Греков – Аграрен университет – гр. Пловдив, доц. д-р Румяна Василевска-Иванова – Институт по физиология на растенията и генетика към Българска академия на науките, Галина Пейчева-Митева – член на БАСЗЗ и на Борда на директорите на ELO. Домакин на събитието бe Стайко Стайков – председател на УС на БАСЗЗ. Писмо до участниците във форума изпрати Пламен Абровски – председател на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите към 47-то НС.

В хода на дискусията се очертаха следните приоритети за развитието на земеделието в България:

• Да се създадат и приложат краткосрочни, средносрочни и дългосрочни държавни политики и програми за развитието на земеделието и поземлените отношения, в частност – на базата на анализи, прогнозиране и планиране.
• Неправителствените (браншови) организации в земеделието само обединени по браншови, продуктов или функционален признак, както и на национално ниво под формата на Национална земеделска камара могат да бъдат представителен партньор на законодателната и изпълнителната власт в България, да защитават успешно правата и интересите на своите членове през призмата на обществения интерес и да бъдат равнопоставени партньори на своите европейски колеги. В този контекст, държавата трябва да създаде предпоставки и правила, чрез които да стимулира обединението на неправителствения сектор, а на следващ етап – да осигури средства, с които да обезпечи административната самостоятелност на Националната земеделска камара.
• Необходимо е да се създаде изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения и включващо собствеността и ползването на земеделските земи, арендата, опазването, напояването, пренареждането и групирането на земеделските парцели.
• Необходими са мерки за повишаване на защитата на неприкосновената частна собственост, вкл. недопускането кражбата на имоти, неправомерното и/или без правно основание ползване, справедливото обезщетяване от страна на държавата на собствениците при отчуждаване и др.
• По отношение на хидромелиорацията, необходимо е спешно да се установи състоянието и собствеността на съществуващите съоръжения и да се пристъпи към проектиране и изграждане на нова и възстановяване и модернизиране на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура (държавна и общинска собственост). Също така, необходимо е да се осигури финансов ресурс и стимул за собствениците на земеделски земи и земеделските производители да изграждат нови напоителни и отводнителни съоръжения на ниво стопанство.
• Науката да бъде изведена като държавен приоритет, като се увеличат значително публичните разходи за научно-изследователска и развойна дейност в областта на аграрните науки и осезаемо да се увеличи заплащането на труда на учените и преподавателите в университетите. По този начин ще се увеличи привлекателността на научния сектор и ще се предотврати загубата на съществуващия научен капацитет и приемствеността. Ще бъде улеснено привличането на млади изследователи и учени. Необходимо е, също така, да се реализират политики и стимули за възстановяване на връзката между науката и висшето образование с бизнеса и неправителствения сектор.

В изказването си пред участниците в кръглата маса председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков подчерта, че мисията на БАСЗЗ е, в партньорство със законодателната, изпълнителната и местната власт, с науката и неправителствения сектор от земеделския бранш, да подпомогне развитието на модерно, пазарно ориентирано земеделие и поземлени отношения. Доходите на българските фермери да догонят и да се изравнят с тези на колегите им от старите страни-членки на Европейския съюз. На базата на групирането на земеделските земи да се повиши производителността им, респективно – добавената им стойност.

„Сред нашите приоритети е възстановяването, модернизирането и изграждането на нова хидромелиоративна инфраструктура, проактивни мерки за предпазване от ерозия, наводнения, пожари и т.н. За решението на  проблемите в българското земеползване и земеделие са необходими  комплексни мерки, които да вземат под внимание реалното състояние и проблеми на сектора в България. Да обхванат локалните, регионални и глобални рискове, отчитайки тенденциите в европейски и световен аспект“, каза още председателят на БАСЗЗ. Той представи и няколко числа в земеделието: От 55 милиона декара общ поземлен фонд в България обработваме 36-38 милиона декара; Само 3% от обработваемата земя ползва обществени напоителни системи; Годишно губим 5-10 процента от продукцията заради природни бедствия.

БАСЗЗ – 15 ГОДИНИ С ГРИЖА ЗА БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ!