Димо Атанасов е доцент по икономика и управление в Аграрен университет – Пловдив. Декан е на Факултета по икономика от 2016 г. Започва като асистент в катедра „Икономика“ през 2007 г., където се обучава и като докторант. През 2012 г. защитава дисертационен труд в областта на устойчиво аграрно развитие. В периода от 2008 до 2016 г. е координатор по програма Еразъм. Преподава Аграрна икономика, Еко икономика, Стопанска логистика, Инвестиции и инвестиционни политики, Оценка на земя и активи. Научни интереси: Иновации и технологии в земеделието, Био-икономика, Устойчиво развитие, Образователни методики и трансфера на знания.

Доц. Атанасов, Вие сте член на Академичния съвет на АУ-Пловдив и декан на Факултета по икономика от 2016 г. Бихте ли ни разказали повече за мисията, целите и стратегиите на Университета и Факултета?

Моята връзка с Аграрния университет е не само професионална, но и емоционална. Влязох като студент през 1994 г. Завърших бакалавър и  магистър през 2000 г. Работих и учих 5 години в Англия и Ирландия, за да натрупам теоретични, технологични и практически знания. Те и до днес ми помагат в преподавателската и изследователската работа.

Аграрният университет е един от най-старите университети в България. Създаден е още през 1945 г., с цел да обучава специалисти в областта на агрономството, които да работят и развиват българското земеделие. Популярността му обаче, отдавна е прехвърлила границите на страната. Тук учат в момента или са се дипломирали студенти от Европа, Африка, Азия, Северна и Южна Америка. Стремим се да поддържаме уникална академична атмосфера, да ги предразполагаме да учат, да изследват, да реализират мечтите си, да постигат потенциала си. През тези 75 години създаваме традиции и търсим иновации, развиваме ресурсите си, научната си инфраструктура и преподавателския състав. Мисията ни е да предлагаме качествено обучение, да осигуряваме съвременни знания и компетенции и да засилваме любовта на студентите към благородната професия, свързана със земята, хората, растенията, животните и природните богатства на планетата.

В тази връзка, още през 90-те години на миналия век, е осъзната необходимостта от специалисти в аграрната икономика и аграрния туризъм. През 1993 г. Университетът разширява образователното си портфолио, разкривайки специалност „Агробизнес“. Две години по-късно е създаден Факултетът по икономика. Горд съм, че съм завършил в този факултет, а сега имам възможността да работя и да допринасям за неговия просперитет. Ние създаваме специалисти в трите образователни степени: “бакалавър”, “магистър” и “доктор”. Те специализират в областта на икономиката и управлението; туризма; маркетинга; европейските фондове и програми; финансовия мениджмънт и счетоводството. Освен български, и стотици студенти от Холандия, Австрия, Италия, Испания, Португалия, Чехия, Словакия, Полша, Казахстан, Русия, Украйна, Молдова, Гърция, Сърбия, Македония, Косово, Монголия, Китай и др. са учили и учат в момента при нас.

Предполагам ще се съгласите, че науката в България, за съжаление, не е изведена като държавен приоритет. Как се справяте с ограниченото финансиране и какви са предизвикателствата пред АУ?

Ако потърсим информация за институционалната ангажираност в тази област, ще се натъкнем на различни стратегии, политики, инструменти за подкрепа, мерки за насърчаване на научните изследвания, иновациите, образованието. Моето мнение е, че в  България на политическо ниво усилията стигат дотам да се напише една стратегия, за да се отпуснат вероятно някакви европейски фондове, и след това не се работи достатъчно за постигане на заложените цели. Често дискутираме със студенти кои са факторите за успеха на една бизнес идея или за просперитета на един сектор, или на цялото общество. В учебниците по икономика пише, че това са природните ресурси (земя, води, гори, полезни изкопаеми), капиталовите ресурси (сгради, машини, технологии, инфраструктура) и човешките ресурси. Ролята на държавата е да ги опазва, да ги увеличава и да ги развива. Има държави с много природни ресурси, но не постигат високи нива на развитие и качество на живот. Има и държави с оскъдни природни ресурси, но с висок жизнен стандарт. Разликата между двете групи е човешкият капитал. Ако се инвестира в образование, в наука, в научни изследвания, в иновации и предприемачество, може да се постига по-добро, интелигентно и устойчиво развитие, с по-малка необходимост и използване на природни ресурси. България е от страните, които инвестират много малка част от БВП (около 0,6%) в наука и образование. Аграрният университет не получава финансиране за обучението на студенти в областта на икономиката. В последните години се наложи да правим сериозни структурни промени. Закрихме катедри, намалихме част от преподавателския и административния състав. Хубавото е, че през годините сме си създали сериозен имидж в Европа и Света и участваме в различни проекти. Така не само успяваме да поддържаме материалната си база, но и сме в течение на най-новите научни и образователни тенденции. От друга страна, си сътрудничим със стотици български компании, както при практическото обучение на студентите, така и в последствие с тяхната професионална реализация. 

Какво е мнението Ви за развитието на земеделието в България след 1989 г., в частност – поземлените отношения и земеползването?

Политическите промени от 1989 г. доведоха до промени и в селското стопанство. През годините на преход от планова към пазарна икономика аграрните политики не бяха добре адаптирани към дългосрочната устойчивост на отрасъла. Това в голяма степен се отрази на поземлените отношения и пазара на земя. Допусна се значителна фрагментация на земеделските имоти, в процеса на възстановяване на частната им собственост, което и досега възпрепятства ефективната им експлоатация. В предприсъединителния период и след влизането на България в ЕС постепенно се възстанови ролята на пазара на земеделски земи за подобряване на поземлените отношения. Това рефлектира положително върху аграрното производство и върху процеса на консолидация на земята. Стигна се обаче и до негативни тенденции към поляризация и специализация на стопанствата. Оформи се дуална структура на отрасъла – от една страна, голям брой малки ферми и малко на брой, но огромни стопанства. Това беше реакция на пазара към начина, по който се адаптира европейската политика за подпомагане на земеделието. Субсидиите се разпределят на база единица площ, което облагодетелства отглеждането на екстензивни култури (пшеница, ечемик, слънчоглед), а не интензивни производства (плодове, зеленчуци, животни). Брутната добавена стойност от селското стопанство се формира от растениевъдство (над 70%) и то най-вече от зърнопроизводството, а животновъдството е свито до под 30%. България изнася по няколко милиона тона ечемик и слънчоглед годишно, което носи приходи, но погледнато в по-голяма дълбочина, тези приходи са сравнително малки. Ние изнасяме зърно, което е първо ниво на добавена стойност, а не крайни продукти с висока добавена стойност. От друга страна, внасяме точно такива крайни продукти, които са скъпи (месо, млечни продукти, тестени изделия и др.).

През последните години, пазарът на земеделска земя е динамичен, като търсенето е по-голямо от предлагането, а цената на земята се покачва. Има инвеститори, които купуват земя, заради нейните уникални способности на вечен ресурс, който съхранява и увеличава богатството.

Земеделието в Европа се сблъсква с редица предизвикателствата (нарастване на световната популация, застаряване на фермерското съсловие, климатични промени, променящи се аграрни политики и др.). На този фон кои са основните проблеми пред българското земеделие?

Земеделието е стратегически отрасъл, който трябва да гарантира изхранването на населението, но и осигурява трудова заетост и препитание на чат от него. Производството на храни и суровини трябва да се увеличава пропорционално на нарастващото население, но в световен мащаб производствените ресурси (земя, вода, енергия) намаляват. Земеделието е обект и на рестриктивни политики при използването на торове, препарати, природни ресурси и т.н. Освен това, пазарните цени на аграрните продукти следват един по-бавен темп на нарастване, в сравнение с цените на промишлените стоки или входящите ресурси. Това редуцира икономическата ефективност на селското стопанство и отблъсква младите хора от този бизнес. Това, което през годините е неутрализирало негативните влияния, са иновациите, новите технологии, до някъде субсидиите и най-вече научните изследвания и развитието на човешкия капитал. Необходимо е да се преосмисли философията на подпомагането на селското стопанство. То трябва да започва от подготовката на кадри и да се проектира в дългосрочен план. Краткосрочните мерки трябва да отразяват моментните проблеми. Ние във Факултета по икономика разработваме политики за въздействие и модели за устойчиво развитие на земеделието на микро-, регионално и макрониво. Те са базирани на съвременните европейски институционални рамки, зелените политики, кръговата био-икономика, на скъсените логистични вериги, на дигитализацията и иновационните технологии, на интелигентното управление.

Как смятате, че може да бъде поправена скъсаната връзка между наука, неправителствения сектор и бизнеса?

С общи усилия! По мое мнение, всяка заинтересована страна трябва да поеме инициатива и да не чака другите да я потърсят. Катедрата по икономика, към която и аз принадлежа, вече над 20 години инициира различни форуми, проекти и идеи. Един от добрите ни примери е Фондацията „Земята – източник на доходи“. Тя официално е създадена през 2003 г., но работата й започва още през 1997 г. Тя се стреми да работи за устойчивото развитие на селските райони чрез насърчаване на икономически инициативи и работа с местни институции и организации. Създаденият във Фондацията Интегриран модел за подкрепа на дребния бизнес получи през 2013 г. специалната награда на ЕК в съревнованието “CAP communication awards”. Ежегодно организираме конференции и кръгли маси, на които участват български и чуждестранни представители на политическата власт, бизнеса, медиите, науката, образованието, наши студенти и докторанти. Ще използвам възможността да Ви поканя на тазгодишната „Кръглата маса“, която ще се състои на 15 април (петък), от 10:00 часа, в Аграрен университет – Пловдив. Събитието се организира с подкрепата на катедра „Икономика“ при АУ-Пловдив и Центъра по предприемачество на Технически университет – София, филиал Пловдив.

През 2022 г. БАСЗЗ чества своята 15-годишнина. Какво бихте пожелали на нейните членове, на собствениците и земеделците, на читателите на третия брой на „Алманах за земята“?

Най-вече здраве на тях и на техните семейства! Освен това, да запазят енергията, с която работят, съхраняват и възраждат традициите на българското земеделие, защитават неговите интереси! Надявам се нашето сътрудничество да се запази и облагороди! Нека заедно да върнем благородната професия на земеделския производител на мястото, където трябва да бъде, защото „НИКОЙ НЕ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ ХЛЯБА“!