Евгений Орашъков, пълноправен член на БАСЗЗ:

Земеделието има нужда от предвидимост и стабилна законодателна рамка

Г-н Орашъков, разкажете ни повече за дейността на представляваното от Вас дружество.

Представляваното от мен дружество е закупило земеделска земя в районите на Плевен и Враца, която отдава под наем. В момента съм управител в дружества, които са инвестирали в животновъдство и отглеждане на зърнени и маслени култури.

Вие сте учредител на БАСЗЗ. Защо станахте неин член?

БАСЗЗ е учредена през 2007 г. Целта на Асоциацията винаги е била защита на правата на собствениците на земеделска земя и добавяне на дългосрочна стойност към нея. При учредяването на асоциацията пазарът на земеделска земя и поземлените отношения бяха съвсем различни. Цените на земята бяха около 100 лв./дка, нямаше развити отношения за ползване на земя, част от рентите бяха плащани в натура или бяха по няколко лева на декар, нямаше желаещи банки да финансират покупките на земя, цели области от страната не се обработваха или се обработваха частично, напр., Видин и Хасково.

Като един от учредителите на Асоциацията, смятах че земеделската земята е един подценен актив, който не само ще поскъпва във времето, но е ключов за развитието на земеделието в България. Оттогава до днес собствеността и ползването на земята станаха много по-прозрачни – днес всеки може да провери кой ползва земята му, изградиха се трайни и балансирани отношения между ползватели и собственици на земя, започна да се обръща внимание на всеки декар земя.

Някои неща остават същите и днес – средният размер на един имот и тогава, и сега е около 5 дка, липсва държавна политика за комасация и окрупняване на земята, както и за изграждане и модернизиране на основни хидромелиоративни съоръжения. Селата продължават да се обезлюдяват, като все по-трудно се намират работници за земеделието.

Как се разви БАСЗЗ през годините? Разкажете ни за някои от по-важните постигнати успехи.

БАСЗЗ се разви като пълноправен участник в поземлените отношения и партньор на другите асоциации, земеделците и държавата, в лицето на Министерството на земеделието. Реализирани бяха 6 комасационни проекта за 45 хиляди дка с частно финансиране, което доведе до увеличаване на плащанията за наем на земя през следващата година с 20-50%. Землищата се пренаредиха, като се съобразиха с необходимата инфраструктура за напояване, отводняване и опазване на околната среда. Комасацията на земята е важна предпоставка за развитието на интензивно земеделие – зеленчукопроизводство,  овощарство и отглеждане на други култури с висока добавена стойност.

Независимо че българската земя е една от най-раздробените в Европа, тя се обработва в големи, макар и окрупнени година за година ниви, като съществува баланс както в законодателството, така и в отношенията между собственици и ползватели на земеделска земя. Не трябва да се забравя, че много от земеделските стопани станаха и собственици на земеделска земя и горните тема са актуални вече за всички участващи в поземлените отношения.

За мен най-важен е успехът на българското земеделие – България се разви като страна с модерни земеделски практики, с по-високи темпове на нарастване на средните добиви на зърнените и маслените култури от тези за Европа. Много са причините за това – подобрени агротехнически мероприятия, окрупнено земеделие, инвестиции в нови технологии и прецизно земеделие. Смятам, че добре функциониращият и ефективен пазар на земеделска земя също е допринесъл за това, тъй като земята е основен производствен фактор в земеделието.

Кое е най-голямото предизвикателство пред членовете на БАСЗЗ, респективно – пред земеделието през следващите години?

Предизвикателствата са в много посоки – климатичните промени, нарастващите цени на торове и препарати, промените, свързани с европейската и националната политика в земеделието. Някои от предизвикателствата са глобални и не можем да влияем върху тях – например, поскъпването на природния газ в Европа доведе до неколкократно поскъпване на цената на минералните торове в региона, дори и до липсата на някои от тях.

Друга част от предизвикателствата са свързани с новата селскостопанска политика и регулациите. Държавата се опитва да въведе много по-нисък таван на субсидиите, спрямо този от предходния програмен период, с очакването това да осигури поминък и развитие на българското село. Не се дискутират темите колко е икономически ефективният размер на едно стопанството, какъв ще е ефектът върху конкурентоспособността на българските земеделци на Черноморския, а защо не и на глобалния пазар, какви ще са вторичните ефекти от новите политики.

Земеделието стана капиталоемък и високотехнологичен сектор – един комбайн или трактор струват стотици хиляди евро, необходими са хиляди декари да покрият разходите за него, управляват се от системи с точност до сантиметри и е нужна квалифицирана работна ръка, която да работи с тези системи. Българският земеделец инвестира в модерни технологии за повишаване на производителността и оптимизиране на разходите на отглежданите култури.

На фона на глобалната пандемия, поскъпването на горива, семена, торове и препарати и т.н. как виждате развитието на земеделския бранш в България?

Последните две години бяха добри за земеделието в България, но увеличението на цените на производствените суровини не водят автоматично до високи цени на продукцията. Много често за цените на продукцията или на материалите е важно какво става в Русия, Бразилия или Китай.

Земеделието има нужда от предвидимост и стабилна законодателна рамка, за да може да инвестира в дългосрочен план. Земята трябва да се стопанисва от по-ефективния земеделец – този, които е инвестирал в добри обработки, качествени торове, хора и има дългосрочна визия за развитие на бизнеса. Българските земеделци се конкурират не помежду си, а със земеделците по света, някои от които са със значително по-ниски разходи за труд, торове, наем на земя и други материали.

Какво мислите за политиките, вложени в разработвания Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г.? Ще бъдат ли избегнати/коригирани грешките и слабостите от изминалите два програмни периода?

Голяма част от съществуващата уредба се запазва, като се добавят допълнителни изисквания за опазване на околната среда и социална отговорност, наречена „социална условност“. Директните плащания по Регламент започват от 808 млн. евро през 2023 г. и стигат до 834 млн. евро през 2027 г. От тях се приспадат пари по отделните схеми – млади фермери, преразпределителни плащания, обвързана подкрепа, екосхеми, малки стопанства и след това оставащата сума се разпределя съобразно заявените декари. Екосхемите се очаква да са не по-малко от 25% от пакета директни плащания.

Във втори стълб вече размерът на финансирането ще зависи от стандартния производствен обем на стопанството, което се определя от площта и вида на отглежданата земеделска култура. Напр., един декар пшеница е приравнен на 145 лв., а декар пипер е 1 373 лв., т.е. по-интензивните култури са с по-висока тежест при определяне на стандартния производствен обем. С приоритет през новия програмен ще са малките стопанства, които отглеждат интензивни култури, като те ще са и с по-голям интензитет на подпомагане.

Очаква се да бъде публикуван изпратеният до Европейската комисия  Стратегически план и да се проведе обществено обсъждане по него.  Някои от нещата, могат да претърпят промени, но фокусът през новия програмен период ще е върху малките земеделци и опазване на околната среда, като това е и първоначално заложеното изискване на Регламента.

През 2022 г. БАСЗЗ чества своята 15-годишнина. Какво бихте пожелали на членовете на асоциацията и читателите на „Алманах за земята”?

Бих пожелал първо всички да са здрави и да се върнем в нормалността. Пожелавам успехи и плодородна година на всички, свързани със земеделието!