Проф. дн инж. Мартин Димитров Банов,

Председател на Селскостопанска академия, София

Проф. дн инж. Мартин Димитров Банов е председател на Селскостопанска академия, София – най-голямата и значима научна структура в сферата на земеделието в България, която се занимава с научни изследвания, научно-приложна, иновационна и образователна дейност. Академията включваща в състава си 25 института, 4 научни центъра, 13 опитни станции, център за обучение и Национален земеделски музей. Проф. Банов е автор на повече от 170 научни публикации, 11 монографии, книги и ръководства. Има признати 9 патента за изобретения и полезни модели. Разработил е многобройни проекти за рекултивация на земи и почви, нарушени от антропогенна дейност при добив и преработка на полезни изкопаеми, прокарване на трасета на газопроводи и др. Проф. Банов е преподавател в Геолого-географски факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” и Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Ръководител е на шестима докторанти, от които четирима са защитили успешно.

Проф. дн инж. Банов, разкажете ни повече за мисията, целта и дейността на ССА?

Селскостопанска академия е единствената специализирана научна структура в страната за научни изследвания, приложна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на земеделието, животновъдството и хранителната промишленост.

Българските аграрни научни изследвания имат дълга традиция, чийто правоприемник е Селскостопанска академия. България  е петата държава в света след Франция (1835), Англия (1843), Швеция (1847) и Германия (1852), която през 1882 г. поставя началото на агрономическите изследвания в опитното поле на Земеделското училище в гр. Садово. В началото на ХХ век са създадени първите земеделски опитни станции в Садово, Плевен и „Образцоф чифлик” – Русе, през 1910 г. – Централният изпитателен институт – София, а през 1925 г. – опитните станции в Кнежа, Карнобат и Чирпан. През 1948 г. Агрономическият, Ветеринарният, Лесотехническият и Зоотехническият факултет са отделени от Софийския университет и са слети в отделна институция за висше образование и наука под името Селскостопанска академия. Тя претърпява различни трансформации с отделяне и включване на нови звена, но  запазва академичния си характер. През 2000 г. е трансформирана в Национален център за аграрни науки към Министерството на земеделието и храните, а през 2008 г. отново възстановява името си. С приетия на 28.02.2018 г. закон Селскостопанската академия стана национална автономна бюджетна организация към Министъра на земеделието, храните и горите, в която се осъществяват научни изследвания, научно-приложни и образователни дейности и се създават иновации в областта на земеделието и храните. Институцията осъществява дейността си в рамките на държавната аграрна политика, в съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.

Най-силните предимства на ССА са: изградената регионална мрежа от научни звена (институти) и опитни станции, и интегрирането на всички функционални звена на иновационния процес в земеделието – от идеята до научния продукт. Нашите изследвания осигуряват на българските производители висококачествени, здравословни и многообразни сортове, породи и генетични ресурси от икономически важни растителни и животински видове, които са с голяма устойчивост към биотични и абиотични стресови фактори. Дейността ни осигурява достъпа на българското общество до полезни за здравето храни, чиста околна среда,  поддържане на стила на живот и удоволетворяване на нуждите на гражданите от качествени традиционни храни и вкусове. 

В Академията са създадени и се поддържат разнообразни бази данни –  база данни за почвите в страната, включително атлас на почвите и дигитални карти; географски информационни системи за оценка на факторите на риска от ерозия на почвата, химична деградация и др., бази данни на растителните генетични ресурси, които се съхраняват в Националната генбанка на Института по растителни генетични ресурси – Садово.

В Академията е изградена система за обучение на докторанти по 31 национално акредитирани научни специалности, национално акредитирани, осигуряваща предоставяща придобиване на практически опит и участие в програми за международен образователен обмен, както и обучение за нуждите на други структури.  Търсим партньорства с международни научни и бизнес организации за изготвяне на съвместни учебни програми, които да предоставят на докторантите нови, мултидисциплинарни познания и умения, отговарящи на нуждите на научната общност и на пазара на труда.

Стараем се насоките, които поставяме за развитие на националната наука, да предвиждат и да отговарят на бъдещите предизвикателства пред обществото ни. В момента вземаме активно участие на национално и е европейско ниво не само в определяне на научни приоритети по ключови за обществото проблеми, свързани със земеделие и екология, но и в дефиниранието на политики, основани на реални данни. 

Експерти от Академията участват при разработването на Националния план за изпълняване изискванията на Общата селскостопанска политика на ЕС през новия програмен период.

Споделете с нас някои от последните си успехи.

Основните практически постижения на Академията през последните години традиционно са свързани с разработените и сертифицирани иновативни продукти – сортове и полезни модели. Справка в базите данни на Патентно ведомство на Р България и Световната организация по интелектуална собственост показва, че за периода 2016-2019 г. издадените сертификати за сортове растения и породи животни в България са общо 73, като 59 от тях са на името на ССА и звената към нея. През настоящата година ССА получи 13 награди на Конкурса за иновации АГРА 2020, за които читателите могат да се информират по-подробно на сайта на академията.

Иновативните продукти, разработвани в ССА и ориентирани към потребностите на земеделския бизнес и обществото, са: нови сортове и породи; осигуряване на автентичен сертифициран посевен и посадъчен материал, разплоден и зарибителен материал; технологии и технологични звена за конвенционално и биологично отглеждане на селскостопански култури и животни; технологии за преработка на здравословни и безопасни храни; методи за контрол.

Предполагам ще се съгласите, че науката в България, за съжаление, не е изведена като държавен приоритет. Как се справяте с ограниченото финансиране в пазарни условия, с предизвикателствата пред ССА?

Независимо от безспорната водеща роля на Академията в областта на земеделието, през последните 20 години тя е изправена пред сериозни проблеми, произтичащи от: значителното намаляване в страната ни на публичните разходи за научно-изследователска и развойна дейност в областта на аграрните науки, липса на целенасочена политика за привличане на средства от бизнеса за финансиране на публична наука; слаба привлекатеност на научния сектор, заради ниското заплащане на труда; загуба на съществуващия научен капацитет; трудности при привличането на млади изследователи и прекъсване на приемствеността; намаляване и недостиг на ключов технически персонал; слаба защита на интелектуалната собственост и неприлагане на действащото законодателството по отношение на авторските права за изплащане на роялти от внедрени в практиката сортове и хибриди; недостатъчно комерсиализиране на патентите, с които разполага ССА.

Въпреки съществуващите проблеми, нашите изследвания са с поглед към бъдещето. Учените ни работят съвместно със свои колеги от страната, Европа и света, като следваме световните тенденции на развитие на селскостопанската наука и сме част от тях. Едни от най-сериозните ни постижения в научен аспект са свързани с включването на учени от институтите към ССА в европейски консорциуми за изпълнение на проекти, финансирани от Рамковата програма за научни изследвания Хоризонт 2020 и в национални консорциуми по Националните научни програми, финансирани от МОН.

Кои са основните проблеми в земеделието, които не търпят отлагане?

Климатичните изменения, изтощаването на природните ресурси, замърсяването на околната среда, намаляването на генетичното разнообразие на растения и животни са важни проблеми на нашето съвремие, които ние сме призвани да разрешаваме. В тази връзка изследванията, които провеждаме, са в следните по-важни направления приоритети:

1. Устойчиво развитие на национално, конкурентоспособно селско стопанство, основано на науката и иновациите;
2. Опазване и подобряване на природните и генетични ресурси;
3. Намаляване въздействието на климатичните промени;
4. Развитие на безопасни, качествени и здравословни храни, напитки, фуражи и други хранителни ресурси;
5. Повишаване качеството на живота в селските райони чрез подобряване на конкуренцията и увеличаване повишаване на доходите.

Предизвикателствата, пред които се изправени българските фермери, са значителни и не са свързани единствено с климатичните промени – били те засушаване, или прекалени валежи.

На практика се очертават следните кризи и конфликти, които в много отношения са свързани с развитието на земеделския сектор:

• климатична (екологична) криза;
• криза в производството на храни и фуражи;
• криза с енергийните източници;
• конфликт храни и биоенергия;
• криза с природните ресурси;

Къде виждате резерви и потенциал за развитието на земеползването и земеделския бранш като цяло?

По наше мнение, основните резерви и възможности за развитие на земеделския бранш, в сътрудничество със земеделската наука, са свързани с:

• съхранение, проучване, поддържане и обогатяване на растителния и животинския генофонд в България;
• изграждане на механизми за дългосрочно съхранение и запазване на биоразнообразието в унисон с приоритетите на ЕС за разрешаване на проблемите, продиктувани от променящите се климатични условия;
• повишаване на продуктивността качеството на живот;
• създаване на адаптивни, високопродуктивни, качествени и конкурентоспособни български сортове и на ефективни технологии за производството им; разработване на технологии за иновативни хранителни продукти, богати на биологично активни вещества, насочени към подобряване на здравословното хранене на деца и на хора със здравословни проблеми;
• подобряване на продуктивните възможности на българското животновъдство;
• разработване на технологии за производство на животинска продукция с по-добро качество (месо, мляко, вълна и др.), отговаряща на потребностите на пазара и преработвателната промишленост;
• повишаване на конкурентоспособността на земеделието за постигане на европейските стандарти за качество и безопасност на храните и околната среда;
• разработване на нормативна база за съвременни обучителни програми на фермерите с оглед изпълнение на критериите за качество и безопасност на храните и околната среда, поставени от регламенти на ЕС.

Как смятате, че може да бъде поправена скъсаната връзка между науката, неправителствения сектор и бизнеса?

Забелязва се едно отваряне на бизнеса към нас с оглед на това, че земеделската наука става все по-търсена, защото климатичните промени са проблем. Освен това, в новия програмен период ЕК обръща сериозно внимание на околната среда и на земеделието като цяло, което създава условия за тесни контакти с бизнеса. Той, изпълнявайки тези нови тенденции в развитието на икономическите отношения в ЕС, търси съдействие с аграрната наука. Все повече се очаква създаване на т. нар. „климатично-неутрални технологии”, които по никакъв начин не влияят върху климата. Бизнесът търси съдействие от нас, за да може да развива нови технологии, а в тях, разбира се, науката има своето място. Става дума и за климатично-неутрални земеделски култури и породи животни. Очаква се към 2050 г. населението в света да нарастне до 10 млрд., поради което се поражда противоречие между нуждата от все повече храна, но и по-малко влияние върху климата. Тук науката има своето място и тя би трябвало да се намеси, за да се намерят верните решения.

В навечерието на 2022 г. какво бихте пожелали на членовете на БАСЗЗ, на читателите на втория брой на „Алманах за земята“ и на българите?

Пожелавам на всички здраве, дръзновение, нови успехи и споделени хоризонти за осъществяване на творческите им планове!

Сбъдвайте мечти през Новата 2022 година!