Арие Велдхуйзен е земеделски съветник на Кралство Нидерландия, чийто офис е в Букурещ от септември 2018 г. Отговаря за Румъния, България и Република Молдова. Основният фокус на работата му е върху подпомагането на нидерландския бизнес, селскостопанската политика на ЕС и икономическата дипломация. Преди 2018 г. Арие Велдхуйзен е бил земеделски съветник в Германия, Индия, Виетнам и Тайланд.

Г-н Велдхуйзен, според Вас какво е бъдещето на земеделието в Европа на фона на предизвикателствата пред съюза като застаряващото фермерско съсловие, климатичните промени, глобалната пандемия, BREXIT и т.н.?

Кръгово и дигитализирано. Това е с две думи отговорът според визията на Нидерландия. Пандемията напомни на Европа и света, че продоволствената сигурност е задължително условие за стабилност. Земеделието в Европа има да се справя с много предизвикателства, свързани с конкурентоспособността на сектора, доходите на фермерите, здравето на почвите, достъпа до земя и вода, климатичните промени и много други. Нидерландия има амбицията да играе важна роля в търсенето на решения за тези предизвикателства. Една от актуалните инициативи на нидерландското правителство е Farming the Future (Фермерство за бъдещето), която търси иновативни решения за проблемите на днешното и утрешното земеделие – като засоляването на почвите, здравето на животните или градското земеделие. Чрез публично-частно партньорство и международно сътрудничество се инвестира в технологии и знания на бъдещето.   

Вие сте съветник по земеделските въпроси към Посолството на Кралство Нидерландия за България и Румъния. Как се развива земеделският бранш в двете държави след приема им в ЕС? Бихте ли дали положителни примери за постигнати успехи?

Имам наистина късмета да работя в държави, които предлагат огромен потенциал, още неоткрит от Нидерландия. Като всеки нидерландец, идващ от малка и гъсто населена страна, първото нещо, което забелязах, е колко много земя и природни ресурси има тук. Земеделието е важен сектор с традиции, който дава работа и доход на много хора. В Нидерландия вярваме, че земеделието трябва да се основава на знания, информация, модерни технологии, за да може да бъде по-устойчиво. Затова и насочих работата си в България и Румъния върху трансфера на знания и професионалното образование. Проектът, с който се гордея най-много, е за развитие на професионалното земеделско образование – т.нар. „зелен преход в образованието“. В сътрудничество със селскостопанските колежи в Нидерландия, обединени в Зелен пакт (GroenPact), разработваме образователни програми за аграрните техникуми в Румъния. Планираме проектът за разшири своята работа и в Полша, Унгария и България през 2022 г. Вече търсим подходящи партньори в България, за да подготвим българските фермери за земеделието на бъдещето.

Един от основните проблеми пред българските земеделски производители да бъдат конкурентоспособни, са огромните разлики в размера на подпомагането между старите и новите страни-членки, т.нар. външна конвергенция. Тези разлики не само не позволяват догонването и изравняването на стандарта, рентабилността и конкурентността, но и водят до допълнително изоставане на фермерите от новите страни-членки. Мислите ли, че ще бъде намерено работещо решение в обозримо бъдеще?         

Нидерландия е сред държавите в ЕС, които имат по-радикални виждания за субсидирането на сектора: субсидиите да се плащат на база на валоризирани „обществени услуги“, а не на площ или продукция. Секторът у нас разчита за текущото си производство на пазара, а не на субсидиите. Фокусът на общественото финансиране в Нидерландия е насочено предимно към разработването на нови решения за постигане на „кръгово“ и „климатично неутрално“ земеделие, като се финансират на проектен принцип партньорства между производители, технологични компании и научни институти. Така могат да се разработват и проверяват в реалността различни бизнес модели и технологии, като разходите за разработването им са споделени между бизнеса, държавата и европейските фондове. Разбира се, подобен подход е възможен, защото институциите и бизнесът в Нидерландия имат опита и подготовката, придобити по време на дългогодишното членство на страната в ЕС. България още се учи да бъде активен и конструктивен член на ЕС, но пък има възможността да черпи от знанията и опита на страни като Нидерландия, за да не повтаря техните грешки.

Кралство Нидерландия беше първото, което подкрепи с експертиза и финанси създаването на „Стратегия за комасация в България. Устойчиво използване на земите в България“, а по-късно и първият комасационен проект в България след 1989 г., реализиран по частна инициатива от членовете на БАСЗЗ. Повече от 10 г. по-късно какво мислите за развитието на поземлените отношения, поземлената собственост и хидромелиоративната инфраструктура? Поучи и възползва ли се България от опита на Кралство Нидерландия? Респективно – как състоянието на основния производствен актив се отразява на развитието на земеделския отрасъл?

Поземлените отношения са в основата на устойчивото земеделие. В Нидерландия сме работили вече 200 години, за да постигнем стабилност, прозрачност и справедливост в поземлените си отношения. Нидерландският кадастър (Kadaster) е пример за комбинация на традициите и иновациите. Затова имаме самочувствието да съветваме и подпомагаме много страни по света в областта на управлението на поземлените ресурси. И все пак, това си остава предимно национален ангажимент на всяка страна.

В годините преди присъединяването на България към ЕС, имахме няколко двустранни проекти в областта на комасацията на земята. Разработените инструменти и натрупаният практически опит се използват от членовете на  БАСЗЗ, което потвърждава дългосрочната полза от нашето сътрудничество. С радост ще подкрепим и други инициативи на асоциацията, които да продължат процеса на по-добро управление на земята в България, което е предпоставка за опазване на почвените и водни ресурси, както и доходите на земеделците и собствениците. Финансирането на подобни инициативи, обаче, ще се търси от местни или европейски фондове.

България е в процес на разработване за внасяне на Стратегическия план за новия програмен период на Общата селскостопанска политика на ЕС и на Националния план за възстановяване и устойчивост. Колко важни са те за бъдещето на земеделския бранш в България в краткосрочен и средносрочен план?

България, като и Нидерландия, имат ангажимента да разработят своите Стратегически планове по ОСП, следвайки Европейската рамка за цели и индикатори. В Нидерландия сме избрали доста целенасочен и системен подход, където приносът към националните цели се преизчислява в точкова система, по-която ще се определят и нивата на субсидиране на индивидуалните бенефициенти. Най-предизвикателното в процеса на планиране беше да намерим консенсус върху националните цели, особено тези за намаляване на емисиите от „метан“, защото те пряко ще засегнат дейността на фермерите. Преговорите бяха продължителни и сложни, като участваха всички заинтересовани страни, включиха се резултати от научни изследвания и пилотни проекти. Процесът на прилагане няма бъде по-лесен. В Нидерландия сме се научили как да обсъждаме трудни въпроси и да достигаме до консенсусни решения. България има нужда да работи повече по този аспект на планирането.

Вярвам, че българският стратегически план по ОСП ще предложи достатъчно инструменти за развитието на сектора в посока модернизация и екологизация. Не бива да се забравя, че планът засяга само общо-европейските аспекти на земеделието. Има важни процеси и решения на национално ниво. Един от тях са поземлените отношения, където от години се търси консенсус за осъвременяване на поземленото законодателство.

Кажете няколко думи към членовете на БАСЗЗ и читателите на вторият брой на „Алманах за земята“.

Обичам да идвам в България, най-вече заради природата, вкусната храна и качественото вино! Хората, с които работя тук, са образовани и мотивирани да развиват българското земеделие. Пожелавам Ви, да пазите земята и традициите си, без да се затваряте за новостите. Желая Ви светли празници и плодородна 2022 година!