Зелените в Европейския парламент гласуваха против новата ОСП. От пленарната зала в Страсбург се чуха полюсни изказвания, налице са доволни недоволни, а времето ще покаже кой е по-прав.

Визитка:

Мирела Спасова в професионалната си практика отразява земеделска тематика, автор е на множество репортажи, филми и статии, които отразяват земеделския сектор през последните шест години. Завършила е бакалавърска степен със специалност „Журналистика“ и магистратура „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Започва журналистическата си кариера през 2012 г. в БНТ, преминава през News7, сп. „Мениджър”, в-к „Стопанин“, а от 2015 г. до днес работи в Агро ТВ, където е редактор и водещ. Автор е на предаването „Животновъден дневник“, както и на публикации в сайта www.agro.bg.

На 23 ноември след няколкочасово заседание европейските депутати приеха реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП). Както самият европейски комисар по земеделие и развитие на селските райони, полякът Януш Войчеховски каза, това е най-мащабната промяна в европейската земеделска политика от 30 години насам. Потвърдиха го в Страсбург и двама от българските евродепутати и членове на Комисията по земеделие и развитие на селските райони Атидже Алиева-Вели, представител от ДПС и групата на Обнови Европа, и Асим Адемов, евродепутат от ГЕРБ и европейското семейство на Европейската народна партия (ЕНП).

Сред приоритетите на новата политика са опазването на околната среда и климата, биологичното разнообразие, стриктното спазване на законодателството, с фокус върху младите фермери. Акцентите от ОСП включва:

• 10% от преките плащания за малки и средни стопанства;
• 3% от бюджета на ОСП за млади земеделски стопани;
• 450 млн. евро постоянен резерв за кризи;
• най-малко 35% от бюджета за развитие на селските райони за околната среда;
• най-малко 25% от преките плащания за околната среда;
• система „Арахне“ като инструмент за оценка на риска.

След три години и половина преговори, дълги работни дни, преминавали в работни вечери, след студено и горещо време, както в началото на изказването си се пошегува докладчикът за стратегическите планове и депутат от ЕНП, германецът Петер Яр, трите регламента на ОСП бяха приети. Регламентът за стратегическите планове беше приет с 452 гласа „за“, 178 гласа „против“ и 57 гласа „въздържал се“, „Хоризонталният регламент“ – с 485 гласа „за“, 142 гласа „против“ и 61 гласа „въздържал се“, а Регламентът за общата организация на пазара – с 487 гласа „за“, 130 „против“ и 71 гласа „въздържал се“.

Общата селскостопанска политика заема 1/3 от бюджета на Европейския съюз или 55 млрд. евро годишно. Сега тя е компромисно решение на предложения пакет през 2018 г., казаха някои от евродепутатите в пленарната зала. Най-крайни и критични към реформата бяха от партията на Зелените. „Най-тъжният ден за земеделската политика“, „поставяме под риск природата и опазването на околната среда“, „политиката е изградена от компромиси и пропуски“ – с подобни силни определения зелените евродепутати защитиха тезите си. На другия полюс представители на Европейската народна партия, Обнови Европа и Прогресивен алианс на социалистите и демократите признаха: „така написана реформата вероятно не е най-добрата, но на този етап ще задоволи очакванията на стопаните“, „исторически ден за земеделието в Европа“, „работихме много и постигнахме голям успех“.

Реформирана ли е достатъчно новата Обща селскостопанска политика, достатъчно „зелена“ ли е? Гарантира ли справедливо разпределение на средствата, след като се дават повече правомощия на страните за контрол чрез внедряването на системата „Арахне“? Гласува ли се на сляпо, при положение, че Националните стратегически планове още не са предани в Брюксел? На какви данни стъпва написването на реформата, тъй като се чуха упреци и посока на това, че се базира на стари данни, които не отчитат моментната пазарна ситуация и последствията от COVID? Времето ще покаже колко добре или недобре е съставена реформата. Ако след седем години направим анализ за текущото състояние и напредък на фермерите, това ще е показател за успеха на ОСП. Сигурна съм, обаче и тогава ще се чуят оправдания като „трябва още време, седем години не стигат“ или пък „пандемията е виновна, промените в климата“ и пр. Да, обстоятелства винаги има, въпросът е обаче фермерската общност да е гъвката, комбинативна, далновидна.

Далновидност – това е, което липсва на земеделските управници. Независимо коя партия или коалиция е на власт, необходим е национален план за земеделие, който отразява националния интерес с поглед поне десет години напред. На българското земеделие не му трябва стихийно управление, кризисно управление. Пет ключови интереса да напишат и да започне работата по тях, с условието, че те трябва да се следват, независимо кой е на власт. Кой е против достъпно напояване? Кой е против облекчаване на бюрокрацията, каквито призиви към страните членки, между другото, се чуха от Страсбург? Кой е против гарантирането на поне минимален процент българска продукция в търговската мрежа? И прочее, тоест има въпроси, по които има 99% консенсус, воля обаче не виждаме.  

Един от поводите за гордост на Европейския парламент е, че има водеща роля в преговорите за реформата. Защото тристранните преговори не са лесна задача. Мотивите и интересите на всяка група на масата се защитават ожесточено и всички се окичват с довода, че такива са желанията на фермерите в Европа. Да, колкото са фермерите, толкова и желанията, както колкото са пчелите в кошера, толкова са и организациите на пчелари, поне у нас. Тук идва дума и за наболелия въпрос за обединението в земеделския бранш. В България това е ключов проблем – за Закон за браншовите организации се говори отдавна, но никое агроведомство, редовно или служебно, не тръгна да прави първата крачка. Става така, че всички го искаме, но не го правим. Не така стоят нещата при европейските фермери – там държавата общува с ясно определени организации, които са излъчени от земеделската общност и действително отразяват исканията им. А да не би именно на държавата да е удобен земеделският хаос? Разделяй и владей, ще кажат някои и ще са прави. Говори се високопарно: искаме обединение в бранша, но само се говори и се прехвърля топката. Никой не казва, че процесът ще е лесен, но нека се потръгне с ясно заявена воля.

През декември пакетът за реформата на ОСП беше одобрен и от Съвета. До края на годината страните членки са длъжни да изпратят Националните си стратегически планове, след което предстои шестмесечен процес на оценка на плановете, който започва от началото на 2022 г. Новите правила на Общата селскостопанска политика ще влязат в сила от 1 януари 2023 г.

Следващата календарна година е преходна за земеделците в Европа – време, в което те ще трябва да се запознаят с реформата и да са наясно как ще я изпълняват. А дали така написани промените ще доведат до намалено производство на храни, до стабилни реколти и потребление, до по-високи разходи с оглед на щадящите природата практика, до пълен крах на фермерството и мащабен внос или до Бог знае какво, предстои да разберем. Дотогава обаче българските фермери и европейските им колеги са на полето, или в градината, или в обора, в трактора, на пазара и правят така, че да имаме продоволствена сигурност. Мисля си, че им дължим уважението си – уважение, каквото заслужава всеки труд, заради храната, произведена от ръцете им, независимо големи или малки са.

Вероятно всеки от народните представители, говорил в емблематичната грандиозна зала на Европарламента в Страсбург, е прав малко или много, защитавайки тезите си и представлявайки фермерите в страната си. Защото Общата селскостопанска политика е сложна политика, тя съдържа освен земеделските общи правила за производството и пазарите, и много социална част. За първи път в ОСП е заложена и социална условност. Преразпределенията на преките плащания ще се обвързват с трудово-правни норми. Това ще гарантира, че правата на заетите в сектора ще бъдат спазени. Програмата за развитие на селските райони ще предложи средства от неземеделските дейности за инвестиции за социални услуги в селските райони, за разлика от инфраструктурните, както беше досега. Тоест има мисъл за населението в селата, защото фермерството в малките населени места би могло да ги съживи, да върне хората, да подобри живота на тези, които все още са там. Нали бленуваме за селското спокойствие и чистота – чистота на природата, на храната, в отношенията, така народняшки, както и градските хора помнят. Очакванията за историческата нова Обща селскостопанска политика са големи, фермерите заслужават подкрепа, дадена по умен и далновиден начин.