СТАНОВИЩЕ от 23.07.2021 г. ОТНОСНО: Проект на ПМС за ИД на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.


СТАНОВИЩЕ от 23.07.2021 г. ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерски съвет за Изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, публикуван за обществено обсъждане на 24.06.2021 г.

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР

По повод на публикуван за обществено обсъждане проект на ПМС за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (проект на ПМС/Наредба), от името на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) изразяваме следното становище:

БАСЗЗ категорично не подкрепя предложението за създаване на нова точка 3, в чл.2, ал.1 в Наредбата, съгласно което на оценката за съвместимостта да подлежат „планове, програми, проекти и инвестиционни предложения или техни изменения или разширения извън обхвата на глава шеста от ЗООС, които не попадат в границите на защитени зони и са свързани с промяна на начина на трайно ползване на ливади, пасища и мери или с промяна на предназначението на земеделски земи и горски територии“ и предлагаме същата да отпадне, като аргументите ни за това са следните:

1. По отношение на принципа за йерархия на нормите и правилата, регулиращи нормотворческия процес:

1.1. Предлаганата промяна в частта, касаеща земеделските земи, вкл. пасища, мери и ливади, които не попадат в обхвата на защитени зони излиза извън делегацията на Закона за биологичното разнообразие. Казано по друг начин, с предложението в обект на ОС (оценка на съответствието) се превръщат планове, програми, проекти и инвестиционни предложения за земи, които не попадат в материалния обхват нито на Закона за биологичното разнообразие, нито на друг закон с подобна материална насоченост, като Закона за защитените територии или Закона за опазване на околната среда например. В този смисъл обръщаме внимание на разпоредбите на чл.7, ал.2 във връзка с чл.12 от Закона за нормативните актове, според която актът по прилагане на закона (какъвто е наредбата) може да урежда материята, за която е предвидено той да бъде издаден. В тази връзка считаме, че без съответното предварително допълнение на чл. 31 и на чл. 31а от Закона за биологичното разнообразие, предлаганата промяна в наредбата е недопустима.

1.2. В тази част, с оглед на правото обръщаме внимание и на обстоятелството, че предлаганата промяна в Наредбата се отразява пряко на процедурите по промяна на начина на трайно ползване или промяната на предназначението на земеделските земи, които са обект на специални закони и нормативни актове за тяхното прилагане от по-нисък ранг (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за опазването на земеделските земи, както и правилниците за тяхното прилагане). В този смисъл промяна във въпросните нормативни актове е задължителна, а това не е предвидено в проекта на ПМС. Това е и невъзможно, защото с ПМС за изменение и допълнение на наредба е недопустимо да се изменя и допълва правилник за прилагане на определен закон и още по-малко закон.

1.3. Според мотивационната част на проекта на нормативен акт, обективирана в доклада на министъра на околната среда и водите до Министерски съвет, предлаганата промяна се обуславя от процедура за нарушение № 2008/4461 по описа на Европейската комисия (ЕК), свързана с практиката на Република България за разрешаване на икономически дейности в места от Натура 2000, която не е в съответствие със задълженията по член 6, пар.3, във вр. с член 7 от Директива 92/43/ЕИО относно опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директивата). Същевременно липсва каквато и да е друга специфична обосновка, от която да стават достатъчно ясни причините, поради които точно земеделските земи (вкл. пасища, мери и ливади), които не попадат в обхвата Натура 2000 и намерения за осъществяване на дейности върху тях следва да бъдат обект на ОС. В тази връзка обръщаме внимание на разпоредбите на чл.6, пар.3, във вр. с чл.7 от Директивата, които допускат обект на ОС да бъдат проекти и планове за земи, които не са част от защитена зона/територия. Но с оглед правния характер всяка европейска директива (акт от вторичното европейско законодателство който не е с пряко приложение, поставя задължение за постигане на определени резултати, но оставящ свобода на държавите-членки да избират как да постигнат това чрез транспониране в националното законодателство) чрез предложения текст, българската държава на практика заобикаля ангажимента си към българските граждани и организации да определи точни и ясни критерии кои точно планове и проекти могат да окажат значително влияние. Не приемаме, че промяна на режима на трайно ползване на земеделска земя, която ще продължава да бъде земеделска земя и ще се ползва за земеделски нужди след тази промяна, може да се окачестви като такъв критерий.

1.4. В този смисъл, в обект на административно производство по ОС могат да се превърнат всякакви проекти и планове. В тази връзка е и особено обезпокоителна формулировката в текста под „Забележка“ към Приложение №1 към чл.2, ал.2 „Контролен лист за процедурата по чл.2, ал.2 от Наредбата за ОС“, според която необходимостта от извършване на ОС ще се базира на субективни критерии като: „Специфичните познания на експерта за биологичните и екологичните изисквания на местообитанията и видовете, предмет на опазване“. Така, без да е налице каквато и да е обективна необходимост от нея, не само ще се задейства една тежка административна процедура, но и резултатът от нея ще зависи от специфичните познания на конкретен експерт в конкретна териториална или регионална структура в системата на МОСВ. А за идентичен казус, попаднал при друг експерт, резултатът може да бъде различен.

Казано по друг начин, с оглед на предложения текст, на административно производство по оценка на ОС по чл.2, ал.1 от Наредбата ще се подложи и случай, при който земеделски стопанин иска да промени начина на трайно ползване на ливада от 0,5 декара в зеленчукова градина, независимо че тази ливада (бъдеща зеленчукова градина) се намира на отстояние от повече от 50 километра от най-близката защитена зона по Натура 2000. Резултатът от това административно производство няма да зависи от определени в закон правила и критерии, а ще зависи от специфичните познания на конкретния експерт, на когото е разпределена преписката.

2. По отношение на целесъобразността на предложения подход за административно регулиране:

2.1. Обръщаме внимание, че предложения в проекта на ПМС подход е в противоречие и със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Още повече, че по отношение на промяната на предназначението и промяна на начина на трайно ползване на земеделски земи са пряко приложими други специални закони и правила (Закона за опазване на земеделските земи и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и правилниците за тяхното прилагане).

Считаме за укоримо и че в конкретния случай не е потърсен подход за административно регулиране, при който евентуалната преценка за необходимостта от осъществяване на ОС да се извършва в рамките на основното производство пред службите по земеделие и то по служебен път, в рамките на междуведомствено взаимодействие със службите към МОСВ, а не (както е предложено) като отделно административно производство по инициатива и задължение на заинтересованото лице пред друг административен орган. Това ще доведе до допълнителна административна тежест и необосновани разходи за администрираните лица (земеделски стопани и собственици на земеделски земи) и забавяне на основното административно производство пред административните структури на МЗХГ, които и понастоящем са достатъчно времеемки.

2.2. Обръщаме внимание, че пасищата, мерите и ливадите представляват по същество земеделски земи (съгласно дефиницията по чл.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи). Промяната в начина на трайното ползване на земеделски земи в изключително редки случаи би могло да има някакво негативно влияние върху защитени зони, особено когато въпросните земи не попадат в такива зони. В този смисъл основните потърпевши от така предлаганите допълнителни регулации ще са собствениците и ползвателите на земеделски земи. Това са предимно дребни стопани, които осъществяват дейността си в селски райони, за които въвеждането на допълнителни административни и финансови тежести трябва да бъде обект на задълбочен предварителен анализ.

Такъв очевидно не е направен при подготовката на проекта на нормативен акт, особено с оглед на неприемливите и неотговарящите на обективната действителност твърдения в него и по-конкретно в раздел 6 на приложената частична предварителна оценка на въздействието, според които предложеният проект не би довел до увеличаването на административната тежест и не създавал нови, съответно не утежнявал съществуващи регулаторни режими.