Становища и Нормативна база

До

Г-Н КИРИЛ ВЪТЕВ

МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО

И ХРАНИТЕ

На вниманието на:

 Г-Н ГЕОРГИ ТОШЕВ

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА

ЗЕМЕДЕЛИЕТО  И ХРАНИТЕ

с ресор „Поземлени отношения“

ОТНОСНО: Предложения за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и на правилника за неговото прилагане (ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ)

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,

По повод на предстоящото заседание на ръководения от вас консултативен съвет по поземлени отношения на 07.02.2024 г. и изпратените ни в тази връзка предложения за изменения на ЗСПЗЗ и на ППЗСПЗЗ, изразяваме следното становище:

1. По отношение на предлаганите изменения в ЗСПЗЗ:
2. Не подкрепяне предложенията за изменение на чл. 24а от ЗСПЗЗ.

Аргументите ни за това са следните:

На първо място, предложеният двустепенен механизъм за приоритизиране на определена категория ползватели на земи от ДПФ на базата на:

• критерии постоянен адрес за физически лица/седалища и адрес на управление на юридически лица;
• продуктов (вида на отглежданите култури),

е очевидна предпоставка за злоупотреби и  ще доведе  до допълнителен правен и административен хаос в поземлените отношения. В този смисъл, освен че липсва ясна обосновка за предлагането на тези критерии, не става ясно по какъв начин ще се прилагат някои от тях (например продуктовите такива).

Ако тези или подобни текстове бъдат приети, ще се постигнат най-малко следните негативни ефекти и парадокси:

• През XXI век се предлага своеобразен режим на “закрепостяване“ в селскостопанския сектор – типичен за една отдавна отминала епоха (Средновековието);
• Ще възникне предпоставка за създаване на изкуствени условия, в следствие на което Търговският регистър към Агенцията по вписванията ще бъде „задръстен“ от заявления за промяна на обстоятелства или за регистрация на юридически лица с фиктивни адреси на седалище и адрес на управление;
• Ще се подтикнат физически лица – земеделски стопани да извършват нарушения  на правилата за гражданска регистрация, като посочват фиктивни настоящи, а от там  и постоянни адреси в населени места, където може да извършват селскостопанска дейност, въпреки че същевременно това не са местата, където е разположен центърът на жизнените им интереси (основно жилище на домакинството, реално местоживеене на деца и други основни членове на семейството или в съжителство, и т.н.), вкл. на места, където няма житейска и социална логика да бъдат местата за постоянното им пребиваване поради отдавна изчезнала социална, здравна и образователна инфраструктура.
• Не е съобразено обстоятелството, че има много общини в България, на чиято територия практически няма площи със селскостопанско предназначение и където същевременно има концентрация на население, което се занимава пряко със селскостопанска дейност.
• Не е съобразено обстоятелството, че има много стопани, които живеят на територията на една община (вкл. там е постоянният и настоящ адрес), но чиито стопанства (макар и в непосредствена близост) се намират на територията на съседна община), а особено в селските райони и районите, в които се извършва активна селскостопанска дейност, това е изключително често срещано явление.
• Ще възникнат куриозни ситуации, при които в региони с традиционно развити и доминиращи подсектори в земеделието поради техните географски, климатични и почвени особености, в търсене на конкурентно предимство (на хартия) възникнат несвойствени отрасли (например: възникване на стопанства, деклариращи, че ще се занимават преимуществено със зеленчукопроизводство в Североизточна България).

Допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението ни, че така предлаганата нова формулировка на чл. 24а  е неприемлива, е липсата на какъвто и да е текст, въвеждащ механизми за последващ контрол относно спазване във времето на критериите, дàли веднъж предимство на определен участник в търг за земя от ДПФ. Така например не е предвидено какво се случва, ако една година след подписване на 5-годишен договор за аренда на базата на така проведен търг срещу ангажимент за зеленчукопроизводство, определеният за ползвател засее отдадените му земи от ДПФ с пшеница или царевица.

Обръщаме внимание, че механизмът на оземляване на малоимотни и безимотни граждани вече е уреден в чл. 20 и следващи от ЗСПЗЗ, както и в наредба на Министерски съвет (обн., ДВ, бр. 87 от 24.10.2000 г.), издадена на основание чл. 20, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В този смисъл, вместо да се доразвие този механизъм, ни се предлага спорен такъв, ефектите от който най-вероятно ще бъдат свързани основно със злоупотреби.

Не на последно място по значение обръщаме внимание, че съществуването на ДПФ, разпростиращ се върху земеделски земи и до ден днешен е в следствие на насилствено отнета частна собственост преди повече от 70 години, която не е възстановена на правоимащите лица след приемането на ЗСПЗЗ през 1991 г. в съответствие с предвидените в него за тази цел механизми. През последните повече от 30 г. процедурите по обезщетяване на собствениците и  на техните наследници в следствие на принудителното отчуждаване на земеделски земи се прилагат спорадично, а през последните 12 г. са напълно преустановени, което считаме за продължаващо във времето нарушение и на духа, и на буквата на ЗСПЗЗ. В този смисъл, не считаме за удачно, да се регламентира наново режимът по отдаване под наем и аренда на земеделски земи от ДПФ, преди да са предприети всички възможни действия по отношение на възстановяването на собствеността в частни ръце, пряко или посредством организиране на търгове срещу компенсаторни инструменти.

•  По отношение на предлаганите изменения на чл. 37в:

Обръщаме внимание, че с предлаганите изменения на чл. 37в се въвежда нещо като палиативна мярка спрямо възникнали злоупотреби с режима на споразуменията за ползване през изминалата година, с цел преминаване към процедурата по служебно разпределение на масиви за ползване. От БАСЗЗ многократно сме заявявали, че подкрепяме възможността за комасирано ползване на земеделски земи единствено и само на базата на споразумения между притежателите на съответните валидни правни титули (акт за собственост, договор за наем/аренда на земеделска земя). В този смисъл винаги сме се обявявали против механизма на служебните разпределения, тъй като, освен че е противоконституционен (административно разпределение на частна собственост без съгласието на собственика или на притежателя на ограничени вещни права), доказано води до злоупотреби и корупция.

В тази връзка, макар и предложените текстове да способстват за подобряване на условията за постигане на споразумения за ползване, считаме, че съществен напредък в тази посока ще има едва тогава, когато механизмът за служебно разпределение бъде изцяло премахнат от ЗСПЗЗ.  В тази връзка и сегашното предложение за промяна на чл. 37в, ал. 3 е заложен бъдещ проблем с прилагането на режима, тъй като се предвижда комисията да предлага разпределение точно върху „една трета от земите“, при условие че споразумението може да покрива повече от 2/3 от земите. В този смисъл текстът „както и за една трета от земите“ в предложената редакция на чл. 37в, ал. 3 следва да отпадне.   

• По отношение на предлаганите изменения на  чл. 37ж:

Не бихме могли да подкрепим предложенията за изменение на чл. 37ж, тъй като зад тях прозира опит за завземане на чужда земя – частна собственост. Освен това, чрез предлаганите разпоредби се въвежда някаква нова фигура, която не съответства на никакви съществуващи правни фигури, нито на правната теория. Налагане се логически и правно абсурдна форма на споразумения между собственици и притежатели на вещни права върху пасища/мери/ливади, от една страна, и потенциални ползватели, от друга (стопанисващи животновъди обекти, с животни – регистрирани в БАБХ и ИСАК). Като се предвижда вторите (които според хипотезата на предложението нямат вещи права върху пасищата) да бъдат страна по споразуменията, без да е ясно с какво ще участват в това споразумение поради липса на престация от тяхна страна (не притежават права, с/за които да се споразумяват). Подобна форма на безвъзмездни договорености не би следвало да се налага със закон, особено когато става въпрос за земя – частна собственост. Тя би била приемлива като елемент от някаква социална политика и проява на държавен алтруизъм, но само със земя – държавна собственост. С висока степен на увереност може да се твърди, че ако така предложеният режим на чл. 37ж бъде приет, споразумения за ползване на пасища, мери и ливади просто няма да се сключват в нормално условия на свободно договаряне, а където се сключват такива, ще възникват съмнения за опити за злоупотреби с цел разпределение на огромни територии частни пасища на лица, които нямат нищо общо с животновъдството.

• По отношение на предложенията за изменение на чл. 37и:

На първо място обръщаме внимание, че в текста на предложението има вътрешно противоречие. От една страна навсякъде в него се говори за отдаване под наем и аренда на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ, като същевременно в ал. 10 се фиксира минимален срок на договорите от 5 години.

На второ място обръщаме внимание, че съгласно Конституцията на Република България (чл. 135 – 141 вкл.) гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. Общините имат право на своя собственост, както и на самостоятелен бюджет. В немалко случаи общинските пасища представляват частна общинска собственост, а съгласно чл. 17, ал. 3 от Конституцията на РБ частната собственост е неприкосновена. В съответствие с чл. 17, ал. 4 от Конституцията, режимът на обектите на общинска собственост е регламентиран със специален закон – Законът за общинската собственост. В този смисъл, предвид разпоредбите на Конституцията на Република България, Закона за общинската собственост и Закона за местното самоуправление и местната администрация, въпросите, касаещи управлението и разпореждането с общинската собственост са от изключителна компетентност на местното население пряко или чрез избраните от него органи на местното самоуправление.  

• По отношение на  предложението за нов чл. 37р:

Считаме, че проектразпоредбата следва да намери своето систематично място в рамките на чл. 37б или в чл. 4а от ЗСПЗЗ. В допълнение предлагаме под “страните“ да се имат предвид не само ползвателите, но и собствениците на имота.

            В противен случай, обособяването на този режим в отделна разпоредба – извън чл. 4а и/или чл. 37б от ЗСПЗЗ буди притеснения относно бъдещите действия на администрацията по повод на регистрацията на правни основания за ползване на земеделски земи при наличие на колизия между договори за един и същи имот.

1. По отношение на предлаганите изменения в ППЗСПЗЗ

Не подкрепяме предложените изменения в ППЗСПЗЗ. На първо място няма представени аргументи защо се предлага (в закона и в правилника) да отпадне правния механизъм на конкурсите при отдаване на земеделска земя и пасища. Останалите ни аргументи по същество са идентични с изложените по-горе във връзка с предлаганото изменение на чл. 24а от ЗСПЗЗ.