Становище от 17.01.2024 г. относно: поставени ултимативни искания пред правителството на Република България с декларация на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в частта за държавно регулиране на цените на поземлената рента и предстоящата по този повод среща на представители на Министерски съвет с НАЗ и др. неправителствени организации


ДО
АКАД. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА МАРИЯ ГАБРИЕЛ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР –
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-Н КИРИЛ ВЪТЕВ
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И
ХРАНИТЕ

ОТНОСНО: поставени ултимативни искания пред правителството на Република България с декларация на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в частта за държавно регулиране на цените на поземлената рента и предстоящата по този повод среща на представители на Министерски съвет с НАЗ и др. неправителствени организации

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМА Г-ЖО ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАМИ Г-ДА МИНИСТРИ НА ФИНАНСИТЕ И НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ,

Във връзка с разпространената в средствата за масово осведомяване информация за предстояща Ваша среща с представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и т. нар. Българска аграрна камара по повод на формулираните по ултимативен начин в декларация на първите искания за предприемане на определени действия от страна на правителството и в частност, относно искането им за държавното регулиране на цените на поземлените ренти, от името на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) се обръщаме към вас с призив да не обвързвате Правителството с поемане на ангажимент за предприемане на действия, вкл. на законодателни инициативи за изпълнение на това искане. Същевременно изразяваме готовност и желание на въпросната среща да бъдат поканени и представители на собствениците на земеделски земи, за да може в рамките на предстоящия дебат по този въпрос да имате възможност да се запознаете и с друга гледна точка, а именно тази, засягаща интересите на близо 3,5 млн. български граждани – собственици на земеделска земя.
Аргументите ни за това са следните:


1.Считаме, че искането за въвеждане на механизъм за държавно регулиране на цените на поземлената рента е в разрез с поне два основни постулата на Българската Конституция.
Член 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията гласи, че правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона и че частната собственост е неприкосновена. Според чл. 19, ал. 1 от Конституцията, икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
Чрез въвеждането на механизъм за държавно регулиране на цените на рентите от една страна, на собствениците ще се отнеме един от основните атрибути на правото на собственост, а именно правото да берат материалните и граждански плодове от предмета на собствеността (лат. jus fruendi или fructus), като се премахне изискването за тяхното изрично волеизявление (съгласие) как и при какви условия да се ползват плодовете от предмета на собствеността. От друга страна, ще се наруши принципа за свободна стопанска инициатива, който почива на свободата на договаряне, без която съществуването на пазарна икономика е немислимо. В този смисъл държавното регулиране на цените на рентите би ни върнало в коловозите на една тоталитарната система на управление, с държавна планова икономика от административно-команден тип и съществено ни отдалечава от европейското развитие на България. То ни връща към практики от Средновековието, към въпроси за отношенията между собственост, капитал и труд, дискутирани през 18 и 19 век и решени преди повече от век на идейно, икономическо и юридическо ниво в стопански и социално развития Западен свят, към постиженията на който се стремим вече повече от 30 години.


2.По принцип въвеждането на всякакви механизми за административно регулиране на цени, вкл. и на рентите, освен че е в противоречие с всякакви правила на конкуренцията, представлява и абсолютна предпоставка за корупционни практики.
Всяка подобна инициатива би следвало да бъде обект на предварителна санкция от съответните, както национални, така и европейски регулаторни органи, които следят за съблюдаването на правилата на конкуренцията или съответно са отговорни за противодействието срещу корупцията. В този смисъл, ако бъдат предприети законодателни или други регулаторни инициативи в посока на административно регулиране на цени на рентите, ще бъдем принудени да сезираме, както националните, така и съответните европейски институции, тъй като в случая ще бъдат засегнати пряко интересите не само на близо 3,5 млн. български граждани – собственици на земеделски земи, но и на европейските данъкоплатци като цяло. Това е така, тъй като на арендните отношения се базират правните основания, въз основа на които ползвателите на земеделски земи получават ежегодно над 1,5 млрд. лв. европейски земеделски субсидии. В тази връзка продължаваме да твърдим, че допускането на законодателни и административни своеволия спрямо правото на собственост върху земеделски земи през последните близо 15 години ни е довело до положение, при което една немалка част от договорите за ползване, прилагани като правно основание с цел получаване на субсидии са фиктивни. А по този начин неправомерно се усвояват европейски средства. Този проблем от години не се адресира от компетентните институции, а вместо това ограничен кръг от лица, търсейки определена облага за себе си чрез механизми на административна принуда, желаят да го задълбочат още повече.


3.Искането за административно регулиране на цените на рентите се прави именно от представители на тези, които имат основен принос за
увеличението на цените на рентите през последните години, в една постоянна
надпревара за усвояване на европейски субсидии.
В условията на пазарна икономика, разгърната в рамките на едно демократично общество, цената на всяка нещо се определя от търсенето и предлагането. Докато поземленият ресурс (земеделската земя) на територията на страната е почти константна величина (т.е. предлагането е константна величина), то основен фактор за определянето на цената на рентата е търсенето, т.е. цената, която предлагат потенциалните ползватели (арендатори) на тази земя. Този основен принцип на пазара се отнася, както за частната собственост – притежание на българските граждани, така и за държавната, и за общинската собственост. Така по силата на всички действащи закони държавата и общините са длъжни да го спазват, като организират конкурси и търгове, когато искат да се разпоредят или отдадат под наем, аренда, концесия или по друг начин своя собственост. Същевременно административното регулиране на цените рентите няма да понижи цените на хранителните продукти. То може само да доведе до негативни последици въвеждайки един административно-регулиран елемент само в едно звено от верига от отношения, които се основават на пазарни принципи и свободно договаряне.
През последните години всички отрасли на българската и световната икономики са изправени пред сериозни трудности и предизвикателства. В тази връзка ние разбираме и сме солидарни с немалка част от другите искания, заложени в декларацията на НАЗ. Но същевременно считаме, че същата е със сериозен политически заряд (с тази декларация дори се засяга темата за социалния мир, което за нас е притеснително), отиващ отвъд кръга на действие на една неправителствена организация, така, както е дефиниран от законите и в чл. 12 от Конституцията на Република България.