Становища и Нормативна база

По повод представения ни работен проект на Наредба за условията и реда за установяване на изкуствено създадени условия по заявления за подпомагане със средства от ЕФГЗ и ЕФРСР (проект на Наредба) във връзка с обнародваното в ДВ, бр. 2 от 2018 г. изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), делегиращо правомощия на министъра на земеделието, храните и горите за издаването на такава,  изразяваме следното становище:

БАСЗЗ подкрепя по принцип въвеждането на нормативна уредба на национално равнище, която по ясен и конкретен начин да регламентира реда за установяване и условията, при които може да се констатира наличие на изкуствено създадени условия за получаване на финансова помощ по заявления за подпомагане със средства от ЕФГЗ и ЕФРСР, доколкото се цели спазването на правото  на ЕС в тази област и може да се гарантира в по-висока степен нормалната конкурентна среда и ефективното управление на публичните средства в сектор земеделие. 

При все това считаме, че така представения проект на наредба не отговаря в пълна степен на очертаните по-горе предизвикателства, а дори напротив, определени постановки в него създават предпоставки за липса на правна сигурност и предвидимост, както и за административен произвол от страна на органите, посочени като отговорни за изследване и установяване наличието на изкуствено създадени условия.

На първо място обръщаме внимание на текста на чл. 2 от проекта на Наредба, където по отношение на понятието „изкуствено създадени условия“ се препраща и към разпоредбата на чл. 11, пар. 4 от Регламент (ЕС) 1307/2013, която гласи:

„Никакви предимства, получени посредством избягване на намаляване на плащането, не се дават в полза на земеделски стопани, по отношение на които е установено, че след 18 октомври 2011 г., изкуствено са създали условията за избягване на последиците от настоящия член“.

Считаме, че препращането към този текст от Регламент (ЕС) 1307/2013 с нищо не допринася за изясняване значението на понятието „изкуствено създадени условия“. По същество той пояснява какви са последствията при наличие на установени такива.  

В проекта на наредба многократно се използва понятието „свързани“ за лица и фирми. Считаме, че терминологията в проекта на наредба следва да бъде унифицирана, като навсякъде се използва понятието „свързани лица“, съответно се даде ясно дефиниция на понятието чрез директно препращане към или реципиране на установените дефиниции за свързаност в действащата национална нормативна уредба (Търговски закон, Закон за малките и средни предприятия, Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, Закон за корпоративното подоходно облагане).

Най-съществени притеснения будят проекторазпоредбите, касаещи системата от индикатори в Приложения №1 и №2 към проекта на наредба.

На първо място считаме, че мястото на подобни индикатори не е в нормативен акт, а по-скоро във вътрешен административен акт, регламентиращ на вътрешноведомствено ниво функционирането на система за управление на риска.

Въвеждането на подобни индикатори в нормативен акт с общо приложение и начина, по който са упоменати (в проекта на наредба) действията на контролиращия орган в случай на установено наличие дори и само на един от множеството посочени индикатори, ще доведе до автоматизъм при налагане на санкции за бенефициентите, без да се обследва доколко наличието на един или няколко от посочените индикатори разкрива умишлени действия от страна на бенефициент/и, продиктувани изключително от цели, свързани с получаване на неследваща се облага чрез създаване на изкуствени условия, които са в противовес с целите на конкретна схема за подпомагане или на законодателството на ЕС в по-широк план.

Считаме, че с така предложения автоматизъм на административно установяване на изкуствено създадени условия най-малкото се налага ограничаване на избора от страна на бенефициента при наемане, упълномощаване или сключване на договор с квалифицирани експерти-администратори или специалисти, за  управление, доставка или управление на други специфични дейности в сектор земеделие .

Така заложените индикатори биха се тълкували във всеки един момент при сдружаване и оказване на помощ при повече от двама бенефициента в един и същи регион или населено място, техният общ доставчик или ползването на един и същ агроном, консултант, ветеринарен лекар и др.

Считаме, че е налице ограничаване избора на консултант по проектите на ЕЗФРСР, консултант-оператор свързани с мерките и схемите по „Биологично земеделие”, „Агроекология” и „Земеползване”. В така заложените индикатори няма ясна конкретика относно начините, по който ще се прилагат.            

Като сериозен пропуск в предложения проект на наредба установяваме липсата  на изричен текст, който да прецизира, че наличието на един или няколко от посочените индикатори в конкретен случай не означава задължително наличие на „изкуствено създадени условия“ и че констатирането на такива следва да се обективира в административен акт, който да отговаря на всички законови изисквания, т.е. да бъде обоснован (мотивиран) от правна и фактическа гледна точна, съответно да подлежи и на административен и съдебен контрол.