Становища и Нормативна база

ДО

Г- ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО

ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ

ПРИ 49-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ОТНОСНО: Необходимостта от провеждане на експертен дебат във връзка с възможността за обезщетяване на собствениците на компенсаторни инструменти чрез разпореждане със земи от ДПФ по реда на чл. 35, ал. ал. 3-5 от ЗСПЗЗ в рамките на процедурата по разглеждане и одобрение на ЗДБРБ за 2024 г. от Народното събрание

УВАЖАЕМА Г-ЖО ТАНЕВА,

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ КЪМ 49-ТО НС,

В рамките на обществените дебати по повод на внесения в Народното събрание на 24.11.2023 г. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (ЗДБРБ за 2024 г.) възникна въпросът относно  възможността за продажба на земи от ДПФ срещу компенсаторни инструменти по реда на чл. 35, ал. ал. 3-5 от ЗСПЗЗ.

Според публикувано становище на Министерството на земеделието и храните в рамките на междуведомственото съгласуване на законопроекта преди приемането му от Министерски съвет се установява, че потенциалният допълнителен еднократен приход в парични средства за държавната хазна от продажбата на 1/5 от ДПФ (около 700 000 дка) би възлязъл на около 340 млн. лв. Същевременно годишните приходи на МЗХ от отдаване под наем и аренда за земя от ДПФ възлизат на около 90 млн. лв. От това може да се направи изводът, че средно 1/5 от ДПФ при отдаването му под наем и аренда осигурява годишни приходи от около 18 млн. лв. Единият от въпросите, който възниква е доколко получаването наведнъж (чрез продажба) на приходи от 340 млн. лв., равняващи се на 18-20 годишни рентни плащания (за въпросните 700 хил. дка) е целесъобразно. Този въпрос не е предмет на настоящото ни становище, но на него достатъчно еднозначен отговор биха дали експерти в областта на икономиката и на финансите.

Обръщаме внимание, че предмет на разпоредителни сделки по реда на чл. 35 от ЗСПЗЗ може да бъде само земя, която е частна държавна собственост, т.е. земя, по отношение на която държавата действа като частноправен субект, т.е. като всяко друго лице – физическо или юридическо. В този смисъл това не е земя – публична държавна собственост, попадаща в обхвата на общата забрана по чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост.

Важният въпрос според нас е, че тази тема има много по-съществено значение от гледна точка на справедливостта, която трябва да гарантират законите на Република Българи и тяхното прилагане.   Той вече беше повдигнат в наше становище до Министерството на земеделието и храните през м. септември тази година. Една от основните исторически причини за приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през 1991 г. (още преди новата Конституция на Република България) е да се въведат работещи и справедливи механизми за обезщетяване на собствениците и техните наследници за имуществото (недвижимо и движимо), което им е било отнето от държавата до 1989 г. Към днешна дата реституцията в реални граници на поземлена собственост до голяма степен е завършила. Не така стоят нещата обаче за българските граждани и техните наследници, които не са могли да се ползват от това тяхно право, гарантирано от съвременната ни държава, поради факта, че отнетата им собственост преди, по различни причини е станала невъзстановима в реални граници. Именно поради тази причина още през 1991 г. на тези граждани и техните наследници е отредено да получат компенсаторни инструменти, попадащи днес в обхвата на чл. 35, ал. 5 от ЗСПЗЗ. Днес тези компенсаторни инструменти се държат от над 130 000 души. С тях те могат да участват в приватизационни сделки или да закупуват държавна земя, както е предвидено в  Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и в Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Тъй като приватизацията под всичките й форми приключи, единственият начин за тяхното обезщетяване остава участието им в търгове за продажба на земеделска земя от ДПФ. Така чрез придобиването на един относително доходоносен в съвременните условия актив, те биха могли да получат, както морално, така и материално възмездие за отнетата принудително от тях и/или техните наследодатели частна собственост.

В този смисъл вече повече от 10 години (след последните търгове със земи от ДПФ срещу компенсаторни инструменти през 2012 г.), въпросът за приключване на процеса по реално обезщетяване на притежателите на компенсаторни инструменти продължава да стои нерешен. Трайното лишаване от право на ползване на реална собственост или наследствени права е в противовес с принципа по чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България, според който: „Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.“

Незачитането на правото на равностойно и справедливо обезщетение е равнозначно на незачитането на правото на частна собственост.

С оглед на гореизложеното считаме, че така повдигнатият въпрос следва да бъде предмет на експертен дебат в рамките на Комисията по земеделието, храните и горите към 49-то Народно събрание, в рамките на който да изразим и нашата аргументирана позиция.гений Орашъков,