Земята трябва да се управлява и обработва от хора, които обичат звездите.

Веселина Миланова е журналист в Програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, репортер с ресор „Земеделие“ от 15 г., водещ на предаването „Преди всички“.

Г-жо Миланова, Вие сте сред доайените и в БНР, и сред журналистите с ресор земеделие. Как се промени медийната среда през годините?

Не знаех, че съм доайен, не се вземам на сериозно и се забавлявам с хора, които го правят. Всъщност, качеството на журналистиката, според мен, страда точно от хора, които са побързали да си повярват толкова силно, че са станали безкритични към себе си, към темите и към събеседниците си. Вярвам, че за медиите и журналистите е полезно да работят в конкурентна среда, и високо ценя професионалисти, които уважават чуждия труд, не се притесняват да цитират конкурентни медии, не смятат за излишно да четат и да се подготвят за пресконференции и интервюта. 

Какво е мнението Ви за развитието на селското стопанство в България след 1989 г., в частност – управлението на поземлената собственост и земеползването, през погледа Ви на журналист?

Мисля, че започва да отминава „модата“ на драматизирането на българското селско стопанство, на носталгията по това, което е било преди 1989 г., на жалбите колко добре е било тогава и колко зле е сега. И тогава, и сега земеделие се прави с много труд, умения и разбиране. Смятам, че въпреки някои дефицити и деформации, в българското земеделие има хора с размах и умения, които доказват, че може. Това, че субсидиите водят до някои изкривявания, е точно толкова вярно, колкото и че „тарикатлъкът“ на едни ощетява други и накрая страдат всички. Ненапразно „субсидиевъдство“ се превърна в устойчив термин, разбираем за всички у нас. Мисля, че земеделските политики често са пречка за развитието на земеделието в България. Словосъчетанието „поземлена реформа“ се превърна в дъвка за пишман политици, изпразни се от съдържание и доскуча като обещание за неясно какво. Кога за последен път чухте някой от управляващите земеделието у нас да обясни смислено и ясно какво е поземлена реформа, защо е нужна тя, какви цели трябва да преследва и какъв резултат ще очакваме, ако и когато я направим? Кога за последен път чухте висш държавен чиновник или депутат да развие идеи за комасацията? Впрочем , най-новата история на българското земеделие познава управляващ от високите земеделски етажи, който произнасяше смешно и погрешно самата дума „комасация“, което поставяше въпроса за разбирането на смисъла й .

С нарастването на населението на Земята, с промяната на хранителните навици на източните, гиганти, екологичните промени, не на последно място – глобалните рискове и конфликти и т.н., нуждата от храни ще става все по-голяма. Кои са фундаменталните проблеми, които не търпят отлагане и чието решаване ще позволи развитието на рентабилно и икономически ефективно земеделие в България?

Истината ли? Не знам. Лошото е, че не съм единствена, май не знаят и тези, в чиито ръце и глави трябва да са важните решения за продоволствената сигурност и гарантирането на прехраната. Колко дълго говорихме, например, за Зелената сделка и колко бързо и с размах стигнахме до извода, че е нужна ревизия или спиране на същата тази Зелена сделка. Мисля, че на микрониво всеки лично може да има своя малък принос, като купува само толкова, колкото му е нужно, и като разхищава по-малко. Отношението към храната е като отношението към земята, загубили сме в момента, в който си помислим, че ги имаме завинаги, че са даденост и че няма нужда да се грижим за тях, да ги пестим и пазим.

На официалното тържество по случай 15-годишнината на БАСЗЗ, Вие бяхте отличена с награда „За журналист с принос към обективното представяне на въпросите, свързани с правата на собствениците на земеделски земи и дейността на БАСЗЗ”. Къде виждате резерви и потенциал за развитие на поземлените отношения и земеползването в България?

Не съм аз човекът, който ще се ангажира с прогнози за развитието на поземлените отношения и земеползването в България. Журналист съм и изповядвам правилото, че важните решения трябва да се вземат с квалифицирано малцинство. Който разбира, той трябва да пипа и земята, и законите, свързани с нея. Земята е прекалено важно нещо – богатство, актив, ресурс… както искате го наречете, за да се упражняват аматьори върху нея. Впрочем, всеки такъв опит има своите плачевни последствия. Добрата новина, според мен е, че вече има достатъчно силни и смислени браншови организации, които следят внимателно и могат да дадат отпор при наличие на зловредни управленски идеи. Пресен пример за това имаме само преди няколко месеца. Спомнете си предложенията за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Тогава БАСЗЗ реагира бързо и адекватно. Може би това обяснява нежеланието на дъъъълга поредица от управляващи да разработят и приемат Закон за браншовите организации в земеделието.

През 2022 г. БАСЗЗ навърши 15-ет години. Какво бихте пожелали на нейните членове, на собствениците и земеделците, на читателите на „Алманах за земята“?

Здраве, дързост и мечти. Земята трябва да се управлява и обработва от хора, които обичат звездите.