Министър Гечев: Поставили сме си амбициозни цели, въпреки краткия мандат.

09/09/2022   www.baszz.net

Явор Гечев е роден през 1978 г. Притежава магистърска степен от Аграрния университет в Пловдив, както и сертификат за професионална квалификация от Съвета на Европа от 2009 г. по специалността „Политическа система и политики на Европейския съюз“.

От 2004 г. до 2009 г. има натрупан опит в Регионалната разплащателна агенция-Пловдив към Държавен фонд „Земеделие“, където заема длъжности от експерт до ръководител на регионалната агенция.

Явор Гечев е бил народен представител в периода май 2013 г. – юли 2013 г., преди това е управител на предприятие в земеделския сектор.

Той е заемал поста заместник-министър на земеделието, храните и горите в периода юли 2013-август 2014 г., след което работи в частния сектор.

Явор Гечев е третият председател на Национален съюз на земеделските кооперации в България. Избран е на този пост на 28 юни 2016 г. и го заема до май 2021 г., когато е поканен и впоследствие заема отново поста на заместник-министър на земеделието, храните и горите в двете служебни правителства, назначени от  президента Румен Радев.

Г-н Гечев, след два мандата като заместник-министър, очакванията към Вас са вече като титуляр да поемете работата с летящ старт. В какво състояние поемате Министерството на земеделието (МЗм)?

За съжаление, нещата не са се променили много от средата на декември миналата година (б.а. краят на предишния служебен кабинет). Наистина, стартът е летящ и ние с моя екип имаме да наваксаме по неотложните задачи. Знаете, че перспективата на един служебен кабинет е период от почти 3 месеца, но сме си поставили амбициозните цели да напреднем максимално по Стратегическия план за Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и по забавените проекти в ДФ „Земеделие“ (ДФЗ).

Вие разполагате с експертен и институционален опит, какви са приоритетите Ви за мандата на служебното правителство?

Вече споменах основните приоритети, но паралелно с това има две много важни задачи, които имат съществен социален характер. Това са осигуряването на дървата за огрев и продоволствената сигурност на населението.

Една от първите ни задачи беше да направим стратегия в няколко стъпки, вкл. реорганизация по отношение на доставките и самото осигуряване на дърва за огрев, самия добив. Заедно с Министерството на труда и социалната политика подписахме споразумение, с което да се гарантира приоритетното снабдяване с дърва на по-ниски цени за хората, получаващи енергийно подпомагане. Работим и по възможността да интегрираме лица, лишени от свобода, като помощен персонал в дърводобива. Липсата на работна ръка е един от основните проблеми в сектора.

Въпреки сухата година, добивът на пшеница е добър – около 6,5 млн. тона. В момента се наблюдава обаче пренасищане на пазара с пшеница, внос от Украйна, която за съжаление не е отглеждана съгласно изискванията на ЕС. Затова вече съм разпоредил да бъде засилен фитосанитарният контрол, като няма да се допусне смесването на българска и украинска пшеница.

Подаденият Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) за периода 2023-2027 г. получи 405 коментара от Европейската комисия (ЕК). Вие заявихте амбиция да бъде завършен през месец октомври 2022 г. Той налага законодателни промени в няколко ключови закона. Бихте ли конкретизирали какво точно ще се променя и в кои закони?

Създадена е работна група за изготвяне на проект на законови и подзаконови нормативни актове, които да уреждат условията и реда за прилагане на СПРЗСР за периода 2023-2027 г., правилата за контрол на условията за подпомагане по интервенциите и правните последици при неспазване на тези условия за подпомагане.

С приемането на промени в действащия Закон за подпомагане на земеделските производители ще бъдат предвидени основания и условия за прилагане на СПРЗСР, вкл. правно основание за издаване от МЗм на подзаконови нормативни актове, които да уреждат условията и реда по конкретните интервенции. По този начин ще стане възможен приемът по схеми и мерки за подпомагане, като от 01.01.2023 г. ще може да започне предоставяне на финансиране на земеделските стопани. Осигуряването на завършена национална нормативна уредба ще даде възможност административните органи да обезпечат работата си преди стартиране на новия период, а земеделските стопани да са наясно с възможностите за получаване на финансово подпомагане.

В закона следва да се включат разпоредби за изпълнение на НПВУ в компонент „Устойчиво селско стопанство“. Предвидено е, че изпълнението на проект „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ се осъществява от МЗм и ДФЗ. Регламентирани са задълженията на МЗм за изграждане на Електронна информационна система в земеделието и за разработване и приемане на Национална програма за действие за принос към изпълнение на целите на Стратегията „От фермата до трапезата“ до 2030 г.

СПРЗСР трябва да изпълнява специфични цели и потребности, свързани и с напоителна инфраструктура на национално ниво, и на ниво стопанство (изграждане, възстановяване и модернизиране на напоителни съоръжения и инфраструктура в стопанствата). Бихте ли ни запознали какви интервенции и с какъв бюджет са предвидени?

В съответствие с чл.73-74 от Регламент(ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) №1305/2013 и (ЕС) №1307/2013 в СПРЗСР са разработени три интервенции, включващи възможности за инвестиции  в напоителни системи.

1. II.Г.1.1. – Инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда. По интервенцията са допустими и дейности за инвестиции в напоителни системи в земеделските стопанства, които не водят до нетно увеличение на напояваната площ (ремонт/реконструкция на съществуващи напоителни системи). Предвиденият общ бюджет по интервенцията е в размер на 105 810 991 евро публични средства, като не е предвиден отделен бюджет само за дейности, свързани с напояване.

2. II.Г.1 – Инвестиции в земеделските стопанства. По интервенцията също са допустими и дейности за инвестиции в напоителни системи в земеделските стопанства, които водят до нетно увеличение на напояваната площ (изграждане на нови напоителни системи). Предвиденият общ бюджет по интервенцията е в размер на 246 892 313 евро публични средства, като не е предвиден отделен бюджет само за дейности, свързани с напояване.

3. II.Г.5 – Инвестиции в инфраструктура за напояване. По интервенцията са допустими само  дейности за инвестиции в напоителни системи извън земеделските стопанства, които не водят до нетно увеличение на напояваната площ (ремонт/реконструкция на съществуващи напоителни системи). Предвиденият общ бюджет по интервенцията е в размер на 100 000 000 евро публични средства. Кандидати по интервенцията могат да бъдат: сдружения за напояване,  юридически лица, предоставящи услугата „Доставяне на вода за напояване“ и „Напоителни системи“ ЕАД.

Има ли опасност да загубим 50 млн. за напояване по подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от ПРСР 2014-2020 г., които бяха предвидени за „Напоителни системи“ ЕАД?

Съгласно Регламент (ЕС) 2020/2220, за програмите, подпомагани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), срокът от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г., определен в член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) №1303/2013, се удължава до 31 декември 2022 г. и плащанията по тях са допустими до 31 декември 2025 г. В тази връзка Управляващият орган на ПРСР е предприел всички необходими действия за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проекти за инвестиции в инфраструктура за напояване, в регламентирания период за изпълнение. Към настоящия момент е отворена процедура за прием на проектни предложения, по която кандидат е „Напоителни системи“ ЕАД. МЗм ще предприеме всички необходими действия за бърза обработка на подадените от дружеството проектни предложения и съответно сключване на договори по тях с цел изпълнение на заложените инвестиции в рамките на крайния срок 2025 г.

Какво се случва с НПВУ. Колко средства за земеделския бранш са определени и за какво, какви политики са заложени, какви инструменти, колко от тях ще бъдат безвъзмездни средства и колко са нисколихвени кредити?

В рамките на НПВУ ще бъдат реализирани два проекта в областта на селско стопанство, целящи активизиране на инвестиционните процеси в аграрния отрасъл за неговото техническо и технологично обновление и навлизане на екологични и дигитални иновации в производството. Това са проект „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ и проект „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“, които ще се изпълняват до края на 2025 г. Финансовият ресурс за изпълнение на двата проекта ще бъде предоставен изцяло под формата на безвъзмездни средства. Не се предвижда прилагането на кредитни инструменти.

Предвидена е и една реформа – Актуализация на стратегическата рамка на аграрния сектор чрез разработване на Национална програма за действие, допринасяща за постигане на целите на Стратегията „От фермата до трапезата“ до 2030 г. Програмата ще очертае рамка за управлението и опазването на околната среда и природните ресурси в областта в периода до 2030 г. Срокът за подготовка на документа е 31.12.2023 г. Към настоящия момент в МЗм се създава организация за стартиране на необходимите дейности по проектите и реформата. Предприети са действия за регламентиране на административните звена, на които ще се възложат функции и отговорности по изпълнението.

Проект „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“  е с индикативен размер на публичния ресурс 524,9 млн. лева (с ДДС). Той се фокусира върху реализацията на зелени и цифрови инвестиции в селското стопанство, допринасящи за екологизиране на производствените практики, по-ефективно използване на ресурсите, адаптиране на стопанствата към климатичните промени, скъсяване на веригите за доставка, опазване на генетичните ресурси.

Чрез Фонда ще се предоставя финансова подкрепа за земеделските стопани по четири направления:

  • Инвестиции в технологична и екологична модернизация, с бюджет в размер на 381,7 млн. лева с ДДС.

Подкрепата ще бъде насочена към придобиване на материални и нематериални активи в земеделските стопанство, свързани с дейности, допринасящи за опазване на околната среда, адаптиране на стопанствата към климатичните промени и подобрено използване на ресурсите. Ще се стимулират навлизането на цифрови решения, които подобряват процеса на отглеждане на селскостопанските култури и животни, както и въвеждането на автоматизирани и роботизирани системи за управление на отделните фази на производствения процес.

  • Инвестиции в центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци, с бюджет в размер на 18 млн. лева с ДДС.

Целта на подкрепата по направлението е да се стимулира създаването на къси вериги на доставка, модернизирането и автоматизирането на процесите по събиране, подготовка за пазара и съхранение на пресни плодове и зеленчуци.

  • Инвестиции за изграждане/реконструкция и оборудване на животновъдни обекти за отглеждане и преценка на мъжки разплодни животни, с бюджет в размер на 5,5 млн. лева (с ДДС)

Подкрепата цели насърчаване на развъдно-подобрителната дейност при едрите и дребни преживни животни и, по-конкретно – отглеждането на качествени мъжки разплодници с ценни наследствени, биологични и стопански качества, като един от съществените фактори за постигане на бърз генетичен прогрес.

  • Инвестиции, свързани с ефективното използване на вода в земеделските стопанства, с бюджет в размер на 119,7 млн. лева с ДДС.

По това направление ще се подпомагат дейности по внедряване на водоспестяващи поливни системи, инсталации за пречистване и рециклиране на отпадни и входящи води, съоръжения за съхранение на вода, системи за автоматично напояване, включващи цифрови и роботизирани решения и др.

Предстояща задача пред екипа на МЗм по този проект е подготовката на насоки за реда и условията за предоставяне на финансовата помощ. Едновременно с това, ще бъдат разработени и нотифицирани относимите схеми за държавни помощи.

Съгласно индикативния график за изпълнение на дейностите, приемът на заявления за подпомагане по проекта следва да бъде открит през четвъртото тримесечие на 2022 г.   

Проект „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“ е с индикативен бюджет в размер 23,9 млн. лева (с ДДС). Той цели цифровизиране и обединяване на информационните ресурси в земеделието, създаване на условия за проследяване на напредъка по изпълнението на целите на зелената сделка в областта на селското стопанство, оптимизиране на бизнес средата и намаляване на административната тежест. По него ще се изгради единна Електронна информационна система в земеделието (ЕИСЗ) за обмен на данни между публичната администрация и икономическите субекти в сектора, която ще осигури интегриране и съвместимост на данните от различни информационни системи, регистри и бази-данни, в и извън сектор Земеделие.

Като елемент от ЕИСЗ ще бъдат разработени и внедрени няколко модула. Функционирането на два от тях – Модул за употребата на препарати за растителна защита и торове и Информационно-аналитичен модул за контрол на употребата на антимикробни ветеринарномедицински препарати, ще подпомогне постигането на целите за ограничаване прекомерното използване на тези продукти в земеделската практика.

Модулът „От фермата до трапезата“ ще даде възможност за проследяване на продукти на всички етапи на агрохранителната верига – производство, преработка, разпространение до крайното потребление, с цел информираност на потребителите и стимулиране консумацията на здравословни и качествени храни.

Модулът „Платформа за онлайн обучение и консултации“ ще предоставя на земеделските производители информация, свързана с въвеждане на съвременни технологични и екологични решения в техните стопанствата. Платформата ще дава възможност за бърза връзка с представители на научните среди и за онлайн консултации на фермери за бързо разрешаване на възникващи проблеми. 

Мрежата за комуникация от полеви и водни сензори ще осигурява данни за почвена влага, температура на въздуха и почвата и количество на валежите, които ще подпомагат земеделските стопани при вземане на решения за прилагане на най-подходящите агротехнически мероприятия.

Какви плащания да очакват земеделските производители до края на годината? Липсата на Народно събрание и редовно правителство биха ли забавили изпълнението на СПРЗСР и НПВУ?

ОСП:

Настоящата 2022 г. е последната година преди влизането в действие на Стратегическия план. Земеделските стопани могат да очакват безпроблемно администриране на всички директни плащания, които обичайно се правят в края на всяка календарна година от октомври до декември. Не се очаква никакво забавяне в плащанията по схемите за директни плащания, които обикновено се извършват в края на годината съгласно утвърдените графици на ДФЗ.

По отношение на финансирането от ЕЗФРСР съм разпоредил да се направи всичко възможно, за да не се допусне плащане под нивото на целите, определени за края на годината, като както УО на ПРСР, така и новото ръководство на ДФЗ-РА работят по график за съвместни действия, с цел разплащане на максимален обем от средства към края на годината:

  • От страна на ДФЗ своевременно се обработват всички постъпващи заявки за плащане по предимно инвестиционните мерки, като същите се изплащат по възможност в срокове, по-кратки от нормативно заложените;
  • Предвижда се разплащане на мерките с плащане на площ в по-кратки срокове от предвиденото, вкл. разплащане на кампания 2022 още в рамките на календарната 2022 г. за някои от тези мерки;
  • Разработва се съвместно от УО и ДФЗ извънредна мярка за подпомагане на земеделските стопанства и преработвателите с бюджет около 32 млн. евро публични средства, която се предвижда да стартира също преди края на тази година и по възможност да бъдат разплатени дори частично средства от нея, също в рамките на календарната 2022 г.;
  • Ударно се работи от страна на ДФЗ за приключване на обработката на заявленията, постъпили към края на миналата година по инвестиционните мерки, както и за наваксване на забавянето на договарянето по по-ранни приеми. Целта е да се генерира достатъчно оборотен ресурс от договори, по които да има плащане през следващата календарна година – било то авансово, междинно или окончателно;
  • Предвижда се паралелно и промяна в ПРСР 2014-2020, с която да се предостави възможност за обезпечаване на финансирането на почти всичко гореописано чрез пренасочване на средства между мерки, вкл. пренасочване на неизползвани/освободени средства.

НПВУ:

Изпълнението на двата инвестиционни проекта и реформата в областта на земеделието, включени в НПВУ, не е обвързано със законодателни изменения. 

Индикативният график за изпълнение на дейностите по проект „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичния преход на селското стопанство“ от НПВУ предвижда приемът и оценката на проектните предложения, и сключването на договори за финансова помощ да се осъществят в периода „четвърто тримесечие на 2022 г. – трето тримесечие на 2023 г.“. Предвид необходимото технологично време за разглеждане и оценка на проектите, може да се очаква първите плащания по приключени договори да се осъществят през 2023 г.

Заложените „Правила за определяне на областно, регионално и национално представителни браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти към СПРЗСР“ по-късно прераснаха в „Концепция на проект на Закон за представителните браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти“. В тези документи частично се третира въпросът за представителността, доколкото в обхвата му попадат единствено и само организациите по браншови/продуктов признак (растениевъдство, животновъдство и съответната преработка на продукти от земеделски произход), вкл. и такива, които са създадени по специален закон, а липсват всички организации по функционален такъв (собственост и управление на поземлени ресурси, екология, води, почвено плодородие, ветеринарно-медицинско обслужване и т.н.). Какво ще се случи и какво е бъдещето на всички останали браншови организации в селското стопанство, които са изключени от обхвата?

В посочените документи  въпросът за представителността не е частично  третиран, а основно, тъй като в обхвата им засяга представителността на обединения, сформирани от земеделски стопани или лица, извършващи дейности, свързани с производство и преработка на земеделски продукти. Не може да се каже, че липсват организации по функционален такъв (собственост и управление на поземлени ресурси, екология, води, почвено плодородие, ветеринарно-медицинско обслужване и т.н.), поради факта, че за цитираните организации липсва задължение за регистрация според функционалните им признаци, което възпрепятства създаването и покриването на критерии, спрямо които едно обединение създадено на функционален принцип може да бъде възприето като представително за всички подобни в бранша. Поради посочените причини, проектозаконът не може да предвиди създаването на представителни браншови организации на функционален принцип.

С оглед заложените текстове в Правилата, обхватът на проектозакона е съсредоточен върху обединения от земеделски стопани или лица, извършващи дейности, свързани с производство и преработка на земеделски продукти.

През 2022 г. БАСЗЗ има 15-годишнина. Какво бихте пожелали на членовете на Асоциацията, на собствениците на земеделски земи и читателите на „Алманах за земята”?

Желая на всички тях и техните семейства много здраве, благоденствие и продоволствие.