Проф. дсн Димитър Греков: България има не малък дан в световното земеделие като сортов и породен състав.

23/09/2022   www.baszz.net

Проф. дсн Димитър Греков е роден 22 януари 1958 г. в гр. Любимец, обл. Хасково. Завършва Първа езикова гимназия с преподаване на руски език в гр. Хасково, а през 1979 г. е приет за редовен студент във ВСИ „Васил Коларов“ (сега Аграрен университет), гр. Пловдив. Дипломира се през 1984 г. като агроном „Лозаро-градинарство“ и започва работа в АПК „Маришка долина“.

През 1985 г. печели конкурс за редовен аспирант във  ВСИ „Васил Коларов“ гр. Пловдив. Защитава докторска степен през1988 г. и е назначен за асистент в катедра „Животновъдство“ на същия институт. Преминава академичните длъжности асистент, старши асистент, главен асистент, доцент и професор. През 1999 г. е избран за декан на агрономическия Факултет на Аграрния университет (АУ). През 2007 г. в конкуренция с 8 кандидати е избран за ректор на Аграрен университет-Пловдив и ръководи учебното заведение в продължение на два мандата, до 2016 г. След приключване на втория ректорски мандат продължава да работи като професор и директор на Центъра за продължаващо обучение към Аграрния университет и Член на Акредационния съвет към Националната агенция по оценка и акредитация – София. 

Ръководител е на над 120 дипломанти и шестима докторанти, от които двама чужденци. Автор е над 140 научни публикации. Специализирал е в Южна Корея, Китай, Япония и Гърция. Изнасял е лекции в Казахстан, Русия, Гърция и Азербейджан. Международен експерт по акредитацията на висшите училища.

В периода 2013-2014 г. е министър на земеделието и храните от 42-то правителство на РБ.

Проф.  Греков, Вие сте член на Академичния съвет и ректор в периода 2007-2016 г. на Аграрния университет в гр. Пловдив (АУ). Създаден през 1945 г., АУ е единственият в България специализиран държавен университет в областта на аграрните и сродни науки.  Вероятно ще се съгласите, че науката в България не е изведена като държавен приоритет. Как се справяте с ограниченото финансиране в пазарни условия, с предизвикателствата пред АУ?

Това е съществен въпрос. С промените, които настъпиха в България след 1989 г., се промени и начинът на финансиране на научно-изследователската работа, а за нея са необходими много средства, апаратура, модерна техника и време.

Ежегодно Управителният съвет за НИД определя приоритетните направления за кандидатстване, като особено предимство се дава на младите учени. Регламентираните средства от бюджета на университета за научно-изследователската дейност, са твърде ограничени, затова АУ е създал стройна система за финансиране и контрол на тези средства. Все пак в АУ работят над 230 преподаватели в почти всички области на селското стопанство. В България няма друг учебен и научен център (с изключение на ССА) в областта на аграрните науки, където да са съсредоточени такъв научен потенциал и такава всеобхватност на изследванията. Разполагаме с уникална експериментална база.

Колко важна е и как смятате, че може да бъде поправена скъсаната връзка между науката, неправителствения сектор и бизнеса?

Този въпрос корелира с предишния Ви въпрос. Аграрното производство и наука са глобални. Те не могат да се развиват самостоятелно извън международните тенденции. Но България си има своите особености на региона със своето биологично разнообразие, сортов състав и породи  животни, приспособени към типичните климатични условия на страната. И, без да пренебрегвам световните новости, в някои случаи те не са приложими за нашите условия. Затова е необходима по-активна съвместна дейност между нашите и международните научни институции. Това ще ускори много бързо научните изследвания, а оттам и внедряванията. Нека да не забравяме, че и ние имаме не малък дан в световното земеделие като сортов и породен състав. За съжаление, напоследък все по-често използваме чужди сортове растения и породи животни.

Вие, освен учен, сте и бивш министър на земеделието. Според Вас, кои са основните предизвикателства и неподлежащи на отлагане проблеми пред селското стопанство в България? На фона на глобална несигурност, военни конфликти, екологични промени, пандемия, рискове пред продоволствената верига и осигуреност на населението, двуцифрена инфлация, галопиращи цени на енергоносители, ток, торове, препарати, семена и т.н.

През последните три десетилетия българското земеделско производство върви по възходящ път. Положителното е, че има изключително голяма приемственост между различните министри. Това не означава, че няма пропуски и грешки. Много често те са предизвикани от различни лични амбиции на политици. Също така, ако се върнем в предприсъедителния период, се допуснаха грешки, като не се включиха типични българския земеделски производства. Но сега периодът е изключително труден, вследствие на всичко това, което изброихте, и изисква консолидация на усилията на всички. Необходима е национално отговорна политика относно финансирането на типични производства, ангажиращи цялата хранителна верига със суровини и трудови ресурси. Галопиращите цени на торовете и пестицидите, ако не бъдат укротени, ще доведат до спад на производството и отказ от обработване на земята, поради липса на ефективност. При свободните пазари опасност от продоволствена криза не може да има. Друг е въпросът на каква цена и за чия сметка. Българският земеделски бизнес може при подходящи икономически условия да обезпечи  всичко необходимо, за да няма продоволствена криза.

Какво мислите за липсата на обединение в земеделският бранш в България и доколко то пречи на развитието на българското селско стопанство?

Земеделските производители в България не са обединени и това е една от причините да нямат представителност в ЕС. Причината е следствие на натрупана негативност от миналото при кооперирането в земеделското производство. Няма създадени асоциации на производители, които да организират производството, прибирането и реализацията на продукцията, покупката на торове и пестициди, и не на последно място – тяхната представителност на национално и международно ниво. Да, има създадени някои малки асоциации, които не решават основните проблеми.

На официалното тържество по случай 15-годишнината на БАСЗЗ бяхте отличен с награда „За принос към развитието на селскостопанската наука”. Какво е мнението Ви за развитието на земеделието в България след 1989 г., през призмата на поземлените отношения и земеползването? Къде виждате резерви и потенциал за защитата на правата на собствениците и развитието на земеползването в България?

Българското земеделско производство направи голяма крачка напред след 1989 г. Този напредък можеше да бъде и по-успешен, ако ликвидационните съвети не пристъпиха към унищожаването на материалната база и разделянето на земята на дребно. Това забавя много нужното окрупняване на земята, за да се ползва по-ефективно. Засега това се прави само между отделни производители, необходима е законова уредба, която да се инициира от земеделски асоциации и сдружения. За тази цел е необходимо обединение на по-широк принцип и с по-голяма представителност.

През 2022 г. БАСЗЗ навърши 15 години. Какво бихте пожелали на нейните членове, на собствениците и земеделците, на читателите на „Алманах за земята“?

Пожелавам преди всичко здраве на собствениците на земя и успехи в производството. Ефективно да ползваме земята, да я съхраним и облагородим и предадем за поколенията чиста. А на „Алманах за земята“ пожелавам все така да бъде флагман за обединение на българските земеделски производители и пазител на техните интереси за прогреса на България.