Назрял е моментът за нов поглед към българското село.

26/05/2022   www.baszz.net

Миграционен поток и условия за бизнес са тласък за един зараждащ се ренесанс. Да се надяваме, че и Общата селскостопанска политика ще е добър помощник.

Радина Иванова е на 28 години. Завършила е бакалавърска степен „Социална антропология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“ и магистратура „Културна и политическа география“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Стажантска програма поставя началото на кариерното ѝ развитие като журналист. От средата на 2021 г. Радина става основен репортер в рубриката „Агробизнес“ на в. Български фермер. Освен това, е автор на статии и публикации във в. Хоби фермер и в сайта bgfermer.bg. В обхвата на нейната компетентност са темите аграрен бизнес, регионални и европейски политики, климатични промени и земеделска наука.

През 2020 г. 95 510 българи (1.35% от населението на страната) от градовете са се заселили в българските села. Това показват демографските данни на Националния статистически институт (НСИ), от които можем да опровергаем дългогодишно повтаряния постулат „селото замира“. Разбира се, до голяма степен на Ковид-19 дължим този зараждащ се ренесанс на българското село. Но трябва да имаме предвид, че миграцията към селото не е от вчера: за последните 11 години от градове в села са се изселили общо 367 хиляди души, или над 5% от населението. А обратната тенденция (от селото към града) за разглежданите 11 години миграция засяга 272 хил. души.

Засега сме на първата вълна „преселници“ – млади и образовани ентусиасти, които имат възможността и стремежа да отгледат децата си в по-здравословна среда.

Това обаче не значи, че българското село е в цветущо състояние. Ще трябва да минат още много години, за да стане то привлекателно (освен с природата си и спокойствието) с висок жизнен стандарт.

Нито значи, че градският човек със своите свежи сили може да тласне развитието на общината. Напротив, в голяма степен мотивът за миграция му е индивидуален. Не и ако основе бизнес, регистриран и развиван на територията на селската община. Бизнес, който да стопанисва, който да поддържа пространството, който да дава заетост, но и да е ново място за свързване на местните жители и оживление; бизнес, с печалба, която да се отрази в местната икономика и, не на последно, да вдига жизнения стандарт.

Неведнъж се е провеждал дебатът за местното самоуправление и доколко справедливо или не е общинските бюджети да се вливат в държавната хазна. А оттам всъщност до голяма степен да се финансира изграждането на големи инфраструктурни проекти в областните центрове и една малка част да бъдат отпускани за общините. За някои от тях тези средства са единствените и главни приходи.

Безпристрастната статистика обаче ни дава нов, по-силен довод за нуждата от децентрализация: сериозен демографски поток се е насочил от градовете към селата и това налага промяна на приоритетите в националната централизирана инвестиционна политика. За сравнение, в ЕС към местното ниво се насочват над една трета от всички публични приходи (включително чрез трансфери от държавата), а у нас – по-малко от една пета.

Общини с население под 6000 души (2000/2016/2030-оптимистичен сценарий). Източник: „Пътят към фискална децентрализация“. Институт за пазарна икономика, 2018 г.

В този ред на мисли, голям плюс е, че и по селската програма от Общата селскостопанска политика (ОСП) – Програмата за развитие за селските райони (ПРСР) – 60% от средствата ще бъдат отпуснати от държавата, с цел компенсация от свиването на цялата ОСП за ЕС след Брекзит. От тях 870 млн. лева ще бъдат постепенно давани на местните структури да подобрят населените си места.

Но както казахме, високият стандарт на живот се задвижва от колелото на икономиката. Как ще я стимулира ПРСР?

Общо за програмата тези 60% българско участие възлизат на над 2 млрд. евро за програмния период до 2027 г. Първоначално малко загадъчно бе за мен как правителството одобри тези немалко средства, ден преди да изпратим Стратегическия ни план за ОСП (който включва ПРСР и директните плащания) за дискусии и одобрение в Европейската комисия. Но ще си позволя да се защитя с техен цитат – „Пари даваме при резултати“.

Тези думи не могат да ни уплашат. Защото работещите бизнеси в земеделието могат да доказват резултати. Стига да имат условията, а още повече – стимул.

За добро или зло, условията в бъдещите инвестиционни интервенции по програмата са доста разнородни: от 30% до 75% интензитет на помощта в зависимост от размер на стопанство, единично или в група, дали попада в чувствителен сектор. Размерът се отнася и към условието за история на фирмата: дали ще е 12, 24 или 36-месечна и други.

Въпросите, които възникват от представения наскоро документ, са много и в детайли не можем да навлезем. Но засега това допълнение ще ни е опорна точка за следващите изречения.

Не 35%, каквато е минимум целта на ЕС, а 39% от българската ПРСР ще бъдат заделени за инвестиции, опазващи околната среда. Включително и насочените средства за земеделски стопани и преработвателни предприятия. В тях те ще могат да внедрят прецизни технологии, нови, възстановяващи почвата практики и други, в духа на зелените цели на ЕС. В дългосрочен план всичко това би довело да се гледа с други очи на стойността на земята.

По-плодородна, по-богата на хранителни вещества, по-качествена, а защо не и да се преосмисли оценяването ѝ по категории и тяхното отражение в годишното рентно заплащане. Така както то постепенно се промени и увеличи след 2007 г., когато ОСП на ЕС започна да стимулира аграрния бизнес у нас.

Тук обаче идва моментът да се помисли какви по-добри условия може да предостави ПРСР за инвестиции с по-голям размах. Защото на колкото по-голяма площ работят новите прецизни технологии, толкова по-бързо бихме постигнали обрата в селското стопанство, щадящо околната среда. А за него говорим от години.

И за финал и вдъхновение, макар извън темата, бих завършила с фразата на председател на земеделска асоциация, чието име няма да спомена. А тя е „Не аз на тях, те на мен са шефове“, визирайки членовете на своето сдружение. На него те са възложили мисията да защитава общия им интерес – този да развиват производствена дейност без бариери, която да дава тласък на следващите по веригата и растеж на регионите.