Изказване на Стайко Стайков пред участниците в честването на 15-годишнината на БАСЗЗ.

06/09/2022   www.baszz.net

Уважаеми дами и господа,

«Добре дошли!» на празника по повод 15-годишнината от учредяването на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

За мен е чест и привилегия да видя толкова приятели, партньори и съмишленици.

Днес е важна дата за БАСЗЗ и неговите членове. Време за равносметка.

Приказката за БАСЗЗ започна с нейното учредяване през 2007 г., броени месеци след приема на България в Европейския съюз – в ситуация на възстановена земеделска земя в реални граници на милиони българи, а земеделието се бореше за оцеляването си. Цената на земята бе около 50 лева, а рентата – от 2 до 5 лева за декар, изплащана често пъти в натура.

През годините Асоциацията съзря, разви се и се разрасна. Утвърди се като разпознаваемо и уважавано сдружение, заемайки винаги национално отговорни позиции. В момента нейни членове са и едни от най-успешните фермери в България.

БАСЗЗ е член на Европейската организация на собствениците на земи (ЕЛО) и на Българската стопанска камара (БСК).

Пътят бе труден, но защитата на правата и интересите на членовете на сдружението за развитие на модерни поземлени отношения и земеделие, през призмата на обществения интерес, ни мотивираха и даваха надежда.

Реализирахме успешно първите в новата история шест комасационни проекта с частно финансиране.

Осъществихме няколко благотворителни кампании, за които ще споделя по-късно тази вечер.

Стъпка по стъпка, 14 г. по-късно логично дойде и моментът, в който БАСЗЗ да има свое периодично издание – „Алманах за земята“. Трибуна, на която да се публикуват по-важните новини от дейността на сдружението и неговите членове. Издание, в което да се чува гласът на собствениците на земеделски земи, гласът на българския фермер.

От две години сдружението вече има и представителен офис в град София.

Това е накратко нашата история.

А сега бих искал да споделя и някои мисли за земеделието – секторът, в който всички ние сме ангажирани.

България е държава с традиции в земеделието. Българинът е исторически свързан със своята земя. Климатът (четирите сезона) и природните ресурси създават отлични възможности за развитие на земеделие.

В годините на преход от планова към пазарна икономика след 1989 г., реформите в аграрните политики не бяха достатъчно добре адаптирани за постигане на устойчивост и конкурентоспособност на отрасъла.

Реформите в българското земеделие трябва да продължат, отчитайки структурните несъвършенства и дисбаланси.

Обработваемите земеделски земи са около 36-38 млн. дка при общ поземлен фонд от приблизително 55 млн. дка (обработваеми и необработваеми земи).

Земеделската земя е ограничен природен ресурс, от който зависи до голяма степен продоволствената осигуреност и сигурност на населението. Правилното й управление, грижата за опазването ѝ имат първостепенно значение за членовете на БАСЗЗ.

В основата на продоволствената верига и сигурност седят именно земеделските земи, които се обработват от земеделците, тяхната продукция – от преработвателите, и т.н.

Земеделието и свързаните с него преработватели имат принос в Брутният вътрешен продукт на България между 25 и 30 процента.

Изхождайки от факта, че земеделската земя е ограничен природен ресурс, правилното й управление, грижата и опазването ѝ имат първостепенно значение за членовете на БАСЗЗ. Те имат отношение към нея като към ограничено природно богатство и полагат грижа на добър стопанин. Използват щадящи почвата технологии, с особено внимание върху използваните препарати и пестициди, с поглед към бъдещето.

Мисията на БАСЗЗ е в партньорство със законодателната, изпълнителната и местната власт, заедно с науката и неправителствения сектор от земеделския бранш да подпомогне развитието на модерно, пазарно ориентирано земеделие и поземлени отношения. Доходите на българските фермери да догонят и да се изравнят с тези на колегите им от старите страни-членки на Европейския съюз. На базата на пренареждането и групирането на земеделските земи, да се повиши производителността им, респективно – добавената им стойност.

Сред приоритетите на БАСЗЗ са възстановяването, модернизирането и изграждането на нова хидромелиоративна инфраструктура, проактивни мерки за предпазване от ерозия, наводнения, пожари и т.н.

За решението на проблемите в българското земеползване и земеделие са необходими  комплексни мерки, които да вземат под внимание реалното състояние и проблеми на сектора в България. Да обхванат локалните, регионални и глобални рискове, отчитайки тенденциите в европейски и световен аспект.

Някои фундаментални проблеми пред поземлените отношения, земеползването и земеделието продължават да тежат и седят нерешени с години:

  • В нормативната база, касаеща поземлените отношения, е необходима реформа;
  • Раздробеността на земеделските земи и състоянието на хидромелиоративните съоръжения, в комбинация, дърпат земеделието и доходите в негативна посока;
  • Липсват работещи решения за защита от градушки, за застраховане на земеделската продукция, за превенция срещу ерозия и други;
  • На следващо място това са непазарните обезщетения, които изплаща държавата на собствениците при отчуждаване. Прилагането на Закона за кадастъра и имотния регистър показа редица проблеми, чието решение е крайно неотложно. Проблемите с т.нар.  маломерни имоти, които се получават при изработване на парцеларните планове за инфраструктурните проекти и т.н.;
  • Воденичен камък на врата на собствениците на земеделски земи продължава да бъде проблемът с т.нар. комасация по ползване или „бели петна”. Свидетели сме на редица случаи, в които съзнателно се избягва сключването на договори за ползване (наем или аренда) на земеделска земя от страна на ползватели;
  • Негативен ефект продължават да оказват галопиращите цени на торове, препарати, семена, газ, горива и т.н. Допълнителен, невиждан през последните 75 г. страх, стрес и несигурност за собствениците, фермерите и пазарите оказва военният конфликт между Русия и Украйна;

Разбира се, за част от грешките в аграрните политики има просто обяснение. Хората често забравят, че България за първи път в историята си от 32 години се управлява под формата на парламентарна република, а бизнесът е първо поколение. Оттук произтичат и много от проблемите. Сравнявайки се със Запада, трябва да отчетем, че там демокрацията е на векове, а бизнесът поколения наред се предава от баща на син.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

БАСЗЗ осъзнава значимостта на българското селско стопанство за националната и европейската сигурност, икономика, продоволствена верига и осигуреност на населението.

Водени сме от желанието си да се надгради сътрудничеството между държавната власт, неправителствения сектор, бизнеса и науката в името на общата ни цел – развитие на модерни поземлени отношения и рентабилно и икономически ефективно земеделие в България. 

Убедени сме в ключовата роля на браншовите организации в земеделието. Уверени сме, че само чрез диалог, равнопоставеност и партньорство между институциите и организациите в сектора ще бъдат изпълнени поставените цели.

Вярваме, че в гражданското общество, в условията на пазарна икономика, всеки стопански и обществен субект има своята роля и функция. Затова държавата трябва да подпомага връзките между неправителствените организации, науката и стопанските субекти.

Що се отнася до земеделския бранш, то той би имал качествен скок напред, само ако се обедини под формата на Национална земеделска камара.

Бих се радвал да видя Неправителствените организации в земеделието обединени. Обединени да защитават интереса на българския земеделец и собственик. Да работят в екип и като равен с равен.

Законодателната и изпълнителната власт да осъзнаят, че Неправителствените организации са партньор на властта, а не неин противник. Решенията да започнат да се взимат от долу нагоре, както е в развитите и богати европейски страни.

Пожелавам на всички – на членовете на БАСЗЗ, на собствениците на земеделски земи и всички земеделци, мир, здраве, късмет! Да дерзаят и да не спират да се развиват!

Горд съм с постигнатото, с екипа и членовете на БАСЗЗ.

Благодаря Ви за вниманието!