БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РАЗДРОБЕНА!
*Тенденцията е към намаляване на средния размер на парцелите, което се дължи главно на делби между собственици. – стана ясно от презентацията на Евгений Орашъков, фермер и член на структурата.
*Съгласно Аграрен доклад на МЗх, при площ със селскостопанско значение от 56.5 милиона дка и средна площ от 6.24 дка на земеделски имот, се получават над 9 милиона имота.
По време на наскоро проведената годишна среща на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), Евгений Орашъков изнесе презентация на тема „Проблеми предизвикани от прилагането на Закона за кадастъра и имотния регистър и подзаконовата нормативна уредба. Касаещи принудителното отчуждаване и учредяване на сервитути на земеделски имоти и нарушаващи правата на собствениците на земеделски земи в Република България.“:
– Основна цел на БАСЗЗ е защита на правата и интересите на собствениците на
земеделски земи. Устойчивото развитие на селското стопанство изисква специално внимание върху планирането и управлението на земеделските ресурси, като най-важният от тях е земеделската земя. БАСЗЗ смята, че осигуряването на достатъчно гаранции за защита правото на собственост и сигурност на земеползването са ключови за дългосрочното развитие на ефективно земеделие.
Площта със селскостопанско значение е 52.3 милиона декара, което е 47% от територията на страната (Аграрен Доклад 2022, МЗм). Oбработваемата земя е 34.9 милиона декара, като това вкл. площите със сеитбооборот, ливади с житни и бобови треви, угари и оранжерии. Т.е. при площ със селскостопанско значение от 56.5 милиона дка и средна площ от 6.24 дка на земеделски имот, се получават над 9 милиона имота. Докладът отбелязва, че има устойчива тенденция за намаляване на средния размер на земеделския имот, което се дължи главно на делби между собственици.
Проблемите при прилагането на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) са в три основни насоки:
– Преобразуване на Картата на възстановената собственост (КВС) в КККР;
– Обезщетяване при принудително отчуждаване на земеделските имоти или части
от тях за държавни и общински нужди;
– Ред за учредяване на сервитути върху земеделска земя;
БАСЗЗ е изготвила и изпратила становище до компетентните институции, в лицето
на КЗХГ към НС, МЗм, МРРБ, МП и Омбудсмана.
Проблеми при преобразуване на Картата на възстановената собственост (КВС) в
КККР
– Прехвърлят се неточности от картите, създадени при възстановяване на собствеността на земеделските земи, в Кадастралната карта, водещи до застъпвания и разминаване на имотите – например като асоциация сме констатирали случаи на разлики от 178 кв.м, 269 кв. м. и др.
– При разминаване на площите собственикът не получава информация за извършената
промяна, което води до невъзможност да се обжалва издадената заповед.
– При останалите случаи – при извършване на заснемане и нанасяне на промени в КККР и изработване на ПУП, собствениците имат право да подадат възражения и да обжалват извършените промени, като тази възможност следва да се предостави и на
собствениците на земеделски имоти.
БАСЗЗ предлага да се предвидят ясно разписани норми на уведомяване и обезщетяване на собствениците на база пазарната цена на имотите.
Следващият проблем е обезщетяване при принудително отчуждаване на земеделски имоти или части от тях за държавни и общински нужди
БАСЗЗ има информация за множество случаи на принудително отчуждаване на части
или цели имоти без равностойно обезщетение. Обезщетенията, на база на събраната от нас информация, се движат между 39 и 78% от покупната цена на имота, като това не е пазарната цена към момента на плащането на обезщетението, т.е. моментът, в който може да се закупи равностоен заместващ имот.
Текущият режим на „равностойно парично обезщетение“ е тромав и неефективен – референтните сделки за определяне на цените са за стар период, собственикът на
отчужден имот трябва да представи редица документи, за които да плати, пътува и
отдели време, за да изкара необходимите документи. Ако собственикът реши да обжалва, допълнително се добавят съдебни разноски, такси, депозити за вещи лица, разходи за процесуално представителство.
БАСЗЗ счита, че е необходимо да се преуредят правилата за изчисляване и определяне размера на обезщетенията до нива, адекватни на реалните пазарни условия, при принудително отчуждаване на земеделски имоти или части от тях за държавни и общински нужди. Съгласно Конституция на Република България „Принудително отчуждаване на собственост за държавни общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.“ (чл. 17, ал. 5)
Редно е при несъгласие с определеното обезщетение на собствениците на земеделска
земя да бъде предоставена земя от Държавния или Общинския поземлен фонд.
Необходимо е при принудително отчуждаване да се освободят собствениците от
заплащане на административни разходи по прехвърляне, а държавата и общините да се снабдяват с необходимите документи служебно.
Ред за учредяване на сервитути върху земеделска земя
Проблемът при принудително отчуждаване се дублира и при учредяване на сервитути върху земеделската земя.
Необходимо е да бъде решен въпросът с рекултивацията на засегнатите имоти – при
строителство се нарушава хумусния слой на почвата, оставят се строителни отпадъци, които стоят с години, възпрепятства се ползването на имотите от ползвателите.
При наличието на заварен договор за наем или аренда собственикът дължи на ползвателя обезщетения за увредената реколта, за което собственикът няма вина.
***
ИДВАЩИТЕ ГОДИНИ ЩЕ ПОСТАВЯТ БЪДЕЩЕТО НА СЕКТОРА ПРЕД СЕРИОЗНО ИЗПИТАНИЕ!
*коментира Галина Пейчева-Митева, активен член на БАСЗЗ & ЕЛО
-Радвам се, че отново сме заедно. Идеята на моята презентация е да обясня взаимодействието между БАСЗЗ и ELO (Европейската асоциация на собствениците на земеделски земи) в контекста на темата на днешната среща. Понеже много често се забравя, че собствениците на земеделски земи сме изключително заинтересовани и пряко зависими от устойчивото управление на земите и опазването на плодородието и потенциала им. Защото за нас, за разлика от арендаторите, земята освен производствен ресурс е и инвестиционен капитал.
Уникалната позиция на собственици и ползватели обаче е оценена от Европейската дирекция по земеделие (DG Agri) и от Дирекцията по опазване на околната среда (DG ENV). Всички ние сме наясно, че
БЕЗ ПОЛОЖИТЕЛЕН ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ НЯМА КАК ДА ИМА ЗЕМЕДЕЛИЕ В НИКОЯ СТГРАНА-ЧЛЕНКА НА ЕС!
Включително и в България. Следователно постигането на баланс между поставените амбициозни цели и начините те да бъдат изпълнени без да се накърни икономическата жизнеспособност на земеделския отрасъл чрез ефективно работещи мерки и програми, е от изключително значение за всички участници.
Подходът на взаимодействието ни е следният – чрез членството си в ELO, БАСЗЗ участва в разработването на препоръки за политики и програми за действие на ниво Европейска комисия. Това се случва чрез организирането и участието в интердисциплинарни срещи, събиращи ключови участници на регионално, национално и европейско ниво.
Към момента знаем, че няма организация от България, която да членува в Копа-Коджека. Единствено БАСЗЗ от българските асоциации, с гордост заявявам, официално участва във формирането на становища и политики на европейско ниво чрез членството си в паневропейската организация – ELO, по няколко основни въпроса: развитие на селско и горско стопанство и на селските райони, изменения на климата, природни ресурси, въглеродно земеделие, права на собственост и достъп до земя, възобновяема енергия и материали, устойчиви хранителни системи и търговия, и иновации.
Ако трябва да направим кратка ретроспекция – в момента се наблюдава трайна и сериозна промяна в политическия пейзаж. Ако в периода от 1970 г. до 2019-та бяхме свидетели на централизирани политики на европейско ниво със субсидиране към държавите-членки, то от 2019 г. насам Общата селскостопанска политика (ОСП) е доста по-децентрализирана с повече искания към държавите-членки относно прилаганите политики. Разчита се на по-широко сътрудничество, базирано на по-интензивна комуникация с членските асоциации.
Предизвикателствата обаче остават многобройни. В целите до 2030 г са заложени: устойчиво производство на храни, намаляне на загубите на хранителни вещества в почвите с най-малко 50% като същевременно се гарантира запазването на почвеното плодородие. Това съответно ще намали употребата на торове с поне 20%. Заложено е още намаляне с 50% общата употреба на химически пестициди и с 50% на по-опасните пестициди. Достигане на най-малко 25% от земеделската земя в ЕС да е за биологично земеделие. Както и е предвидено значително увеличаване на органичната аквакултура.
Тези амбициозни цели, всички сме наясно, че няма как да не доведат до намаляване на продуктивността и рентабилността на производството ни. Въпросът как постигането им ще се отрази на застрашително застаряващия агросектор, притиснат от твърде много изисквания и правила от една страна и от климатични промени и икономическа турбуленция (войната в Украйна и сериозната инфлация) – от друга, все още не е решен. Подчертавам отново обаче, че не се взима предвид, че неразумно високите цели и краткия срок без реални алтернативи ще доведат и вече водят до
КРИЗА В СЕКТОРА!
Опазването и възстановяването на природата са две основни цели на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие. Ние ги подкрепяме и потвърждаваме важната роля, която собствениците на земя могат да играят в предоставяне на конкретни и устойчиви решения за опазване на биоразнообразието. Структурните фондове като програма Life и InvestEU обаче няма да бъдат достатъчни за заявената амбиция за възстановяване на местообитанията и видовете до предвидените безпрецедентни нива в безпрецедентно кратки срокове. За постигането на тези цели ще е необходимо масово разгръщане на алтернативно финансиране и въвеждане на нов метод на управление, който да направи собствениците и мениджърите пълноправни участници в действията за възстановяване на биоразнообразието с изграждане на капацитет на всички нива.
Бих искала да споделя, че в момента се разработва Закон за здравето на почвата, който се очаква през юли 2023 г. ELO е активен член на комисията и участва в експертната група по почвата. Съответно БАСЗЗ следи развитието на закона по тази линия. Това е важна промяна, която формализира за първи път нова концепция за отговорностите и задълженията при земеползване на земеделски земи.
Друго важно предложение е Регламентът на ЕС за сертифициране на т.нар. зелени сертификати за спестяване на въглерод. В основата му стои установяването на критерии, посочващи как да се гарантира дългосрочното съхранение и устойчивост на процесите. Това означава да се установят правила за сертификация от органи, акредитирани от националните власти в съответствие със законодателството на ЕС. Всичко звучи много добре на теория, но за да има интерес от страна на бизнеса, е необходима достъпна, разбираема информация за схемите за сертифициране. Да се разработи методология за конкретни дейности, както и да бъде внедрена система за заверка и възможност за търговия със сертификатите за произход. По темата ще се работи тепърва, няма готовност и яснота, но надеждата на сектора е да не се превърне в поредната административно-усложнена процедура, към която има нулев интерес заради невъзможността да бъде приложена на практика в стопанствата.
В заключение: идващите години ще поставят бъдещето на сектора пред сериозно изпитание. И всички ние, които под някаква форма участваме процеса, ще бъдем засегнати в зависимост от това колко успешно сме се справили с практическата реализация на предвидените амбициозни реформи.
Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) направи следния коментар: Радвам се на доброто сътрудничество между нашите организации. Надявам се световните събития от последната година да накарат Европа да „сложи спирачка“ на тази зелена линия. Нашите стопанства не са готови за тази политика, която се опитват да наложат толкова бързо, просто няма да устоим ако продължаваме по същия начин. Пазарите, себестойността на продукцията, войната в Украйна наистина ни нанесе големи щети…
Ние като асоциации можем да се обединим за преосмисляне на Зелената сделка. Определено е нужен по-голям международен натиск, кой където членува, за да се справим заедно! Така можем да спасим селското стопанство, което е обект на национална сигурност на всяка една държава!
Пламена ПЕТКОВА
