Таван на субсидиите: Нужна е дискусия между държавната власт и неправителствения сектор

03/01/2022   agri.bg

Проблемът с маломерните имоти и белите петна продължава, подчертава председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков

Развитието на земеделието и в частност на поземлените отношения са пряка функция от няколко фактора. На наднационално ниво това са политиките на Европейския съюз (ЕС), конюнктурата и състоянието на пазарите, а на национално – политическата и икономическата стабилност през призмата на политиките на законодателната и изпълнителна власт. 

Кои са основните предизвикателства пред поземлените отношения и земеделието в България и накъде трябва да задуха вятърът на промяната, попитахме Стайко Стайков в качеството му на председател на УС на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). 

С какви проблеми се сблъскваха собствениците на земеделски земи през 2021 г.?

Продължава да тежи разликата в доходите на фермерите между старите и новите страни членки (т.н. външна конвергенция), галопиращите цени на торове, семена, препарати, горива и други, и разбира се, последствията от глобалната пандемия, причинена от COVID-19. Друг проблем, който не е за подценяване, е липсата на квалифицирана работна ръка както при конвенционалното земеделие, така и при зеленчукопроизводството.

Негативен ефект оказват разпокъсаността и липсата на групиране на основния производствен ресурс и критичното състояние на хидромелиоративната инфраструктура. Липсват работещи решения за защита от градушки, за застраховане на земеделската продукция, за превенция срещу ерозия и други.

Собствениците на земеделски земи продължават да имат проблем с т.н. комасация по ползване или „бели петна”. Свидетели сме на редица случаи, в които съзнателно се избягва сключването на договори за ползване (наем или аренда) на земеделска земя от страна на ползватели. 

Редица други проблеми продължават с години да бъдат нерешени. Такива са непазарните обезщетения, които държавата изплаща на собствениците при отчуждаване. Прилагането на Закона за кадастъра и имотния регистър показа редица проблеми, чието решение е крайно неотложно. Има проблеми и с т.нар. маломерни имоти, които се получават при изработване на парцеларните планове за инфраструктурните проекти и т.н. Картината се допълва и от липсата на обединение в бранша.

Какво мислите за въвеждане на таван на директните плащания от 100 000 евро и как той би се отразил върху пазара на земеделски земи и изплащането на рентите?

Таван на плащанията съществува и в момента. През новия програмен период правилно би било да бъдат отчетени спецификите на различните страни. Всяка държава членка би трябвало сама да преценява как да развива земеделския бизнес, респективно как да го подпомага. Не разбирам защо не беше проведена публична дискусия с експерти по темата между държавната власт и неправителствените организации. Вместо това таваните се разглеждат на ТРГ, където освен липса на правила за взимане на решение, видеоконферентно участват между 100 и 150 човека.

Какви са очакванията Ви от новото ръководство на Министерството на земеделието? 

Надявам се да поемат функциите си с летящ старт. Да покажат на дела, че са родолюбци и визионери. Че милеят за българското. Крайно време е законодателната и изпълнителната власт да инициират и седнат на една маса с неправителствения сектор. Да проведат открит и честен разговор. Да дефинират проблемите пред сектора, да ги приоритизират и да начертаят стъпки и мерки за решаването им. Положителен резултат от подобен публичен диспут би бил стартирането на програмно управление в земеделието на основата на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни програми за развитие на бранша.