С. Стайков: При подходящи условия нивите може да поскъпват с няколко процента годишно

30/12/2021   www.investor.bg

Ще видим напредък в поземлените отношения, ако имаме национална земеделска камара, казва председателят на БАСЗЗ

Ще продължи ли тенденцията земеделските земи да поскъпват, как трябва да се реши проблемът с напояването и как вървят преговорите по стратегическите за земеделието документи от гледна точка на браншовите организации – това коментира в интервю за Investor.bg Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

Г-н Стайков, според бюлетина на БАСЗЗ средната цена на земеделските земи в България е нараснала до 1252 лв. през 2021 г. Кои фактори през годината допринесоха за повишението и очаквате ли то да продължи и догодина?

В „Алманах за земята”, новото периодично издание на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), публикувахме статистически данни. На този фон цените на основния производствен ресурс са стабилни.

Запазва се тенденцията на първичен пазар да липсва предлагане, а, от друга страна, конкуренцията да определя цените. Фермерите продължават да бъдат основни купувачи.

При подходящи държавни политики и липса на катастрофални събития очаквам ръст от няколко процента годишно.

Що се отнася до земеделския бранш (в частност поземлените отношения) то той би имал качествен скок напред, ако се обедини под формата на национална земеделска камара.

Ще видим напредък и ако бъде създаден регламент за групирането на основния производствен ресурс, ако се предприемат спешни мерки за възстановяване и модернизиране на ключовата хидромелиоративната инфраструктура, която е в критично състояние, а на следващ етап и изграждането й на нова на ниво стопанство.

Какво очаквате по отношение на рентите?

Рентите и наемите са функция от стойността на основния производствен ресурс. Там, където съществува конкуренция между земеделски производители и арендатори, ще има повишение и обратното.

Тази година имахме рекордно количество ожъната пшеница, но после видяхме рязко покачване на цените на енергията. Как тези два фактора се отразиха на пазара на земеделски земи?

Годината беше много добра за земеделските производители като добиви и борсови цени. За съжаление, негативен ефект оказаха галопиращите цени на торове, препарати, семена, газ и горива. Може да се каже, че тези два фактора до някаква степен се уравновесиха.

Надявам се след трудната 2020 г. добрите добиви и борсови цени през 2021 г. да позволят на българския фермер да покрие загубите си и да продължи да се развива.

Ако бъде определен таван на директните плащания, това ще се отрази ли на сделките със земеделски земи?

Таван на плащанията съществува и в момента. През новият програмен период правилно би било да бъдат отчетени спецификите на различните страни. Всяка държава членка би трябвало сама да преценява как да развива земеделския бизнес, респективно как да го подпомага.

Подобно мнение защитихме и на Генералната асамблея на Европейската организация на собствениците на земи (ЕЛО), на която БАСЗЗ е член, провела се на 1 и 2 декември 2021 г. в Париж.

Не разбирам защо не беше проведена публична дискусия с експерти по темата между държавната власт и неправителствените организации. Вместо това таваните се разглеждат на Тематична работна група (ТРГ) за разработване на Стратегическия план на Република България, където освен липса на правила за взимане на решение видеоконферентно участват между 100 и 150 човека.

По подобен начин Министерството на земеделието процедира и с „Правила за определяне на областно, регионално и национално представителни браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти към Стратегически план на Република България 2023 – 2027 г.”.

В този амбициозен текст се вменява задължение на новия министър да издаде нарочна наредба и да създаде регистър. От него биха последвали промени в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и още няколко нормативни акта.

Същевременно сдруженията на собствениците на земеделски земи и гори са изключени от обхвата му.

Предложеният текст на правила частично третира въпроса за представителността, доколкото в обхвата му попадат единствено и само организациите по браншови/продуктов признак (растениевъдство, животновъдство и съответната преработка на продукти от земеделски произход).

От него не става ясно в каква посока и какви ще са предложенията за изменение на ЗПЗП. БАСЗЗ апелира правилата да се допълнят, като се вземе предвид, че представителността следва да се регламентира и на функционален признак.

Правилата да се допълнят, като освен с критерии за представителност, да се направи опит да бъдат посочени конкретно като допълнение и сектори на функционален принцип (управление на поземлени ресурси, екология, води, почвено плодородие, ветеринарно-медицинско обслужване и т.н.), които имат пряка връзка със селскостопанската дейност и при които необходимостта от съгласуваност със съответните представителни неправителствени организации е от ключово значение .

Въпросът за напояването трябваше да бъде решен с Националния план за възстановяване и устойчивост, който беше обаче преработен и сега не е ясно как ще се подходи – дали ще има средства за „Напоителни системи“ или пък за индивидуални проекти за фермерите. Кой от двата варианта, според Вас, е по-добър?

Лош знак към бранша, неговото оцеляване и развитие бе загубата на 850 млн. лв. за напояване, които отпаднаха от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Остана впечатлението, че те бяха „задраскани” с лека ръка.

В лично качество и като председател на УС на БАСЗЗ мисля, че трябва да бъдат възстановени средствата за напояване в НПВУ.

Работещо решение би било в НПВУ да бъдат осигурени средства за възстановяване, рехабилитация, модернизация и изграждане на стратегическа хидромелиоративна инфраструктура на национално ниво, а в Стратегическия план за 2023-2027 г. да бъде поставен акцент на ниво стопанство.

Кои области в страната според Вас са най-подходящи за инвестиция в земеделски земи?

Земеделската земя е ограничен и основен природен ресурс, от който зависи продоволствената сигурност на населението. Спекулация би било да се препоръчва.

Подходящо е там, където един фермер може да развие конкурентно и рентабилно стопанство. Да има доходи, които да осигурят сигурност и бъдеще на неговото семейство.

Ежегодно след градушки или наводнения излиза на дневен ред въпросът за обезщетенията на земеделците и застраховането на земеделската продукция. Как според Вас трябва да се реши въпросът – с гаранционен фонд или по друг начин и откъде трябва да дойде финансирането?

Това е фундаментален проблем пред развитието на поземлените отношения и земеделието като цяло. До момента повече са приказките.

Не е необходимо да откриваме „топлата вода”. Има достатъчно работещи европейски практики.

Важното е да се намери воля и в диалог да се започнат реални стъпки за разрешаването на проблемите, респективно да се осигури минимална сигурност на земеделците, които управляват “фабрика под небето”.

България вече има редовно правителство и нов екип в агроминистерството, какви са очакванията Ви?

Надявам се да поемат функциите си с летящ старт. Да покажат на дела, че са родолюбци и визионери. Че милеят за българското.

Крайно време е законодателната и изпълнителната власт да  седнат на една маса с неправителствения сектор. Да проведат открит и честен разговор. Да дефинират проблемите пред сектора, да ги приоритизират и да начертаят стъпки и мерки за решаването им.

Положителен резултат от подобен публичен диспут би бил стартирането на програмно управление в земеделието на основата на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни програми за развитие на бранша.

Какво си пожелавате за новата 2022 г.?

Бих се радвал да видя неправителствените организации в земеделието обединени.

Обединени да защитават интереса на българския земеделец и собственик пред законодателната и изпълнителна власт. Да работят в екип и като равен с равен.

На Вашите читатели, на членовете на БАСЗЗ и всички българи пожелавам здраве, късмет, благоденствие и споделени мигове с близките през новата 2022 г.