Липсата на сигурност тормози фермерите

10/05/2018   www.bgfermer.bg

„Конкретни отговори и решения очакват стопанствата за промяната в субсидиите“, казва зам.-председателят на БАСЗЗ Галина Пейчева-Митева

От собствен опит, като земеделски производител, младата фермерка заяви, че основните проблеми на земеделието у нас са липсата на сигурност, квалифицирана работна ръка и обезлюдяването на селските райони. Необходимо е да се подобри значително инфраструктурата и социалните условия в селата, убедена е тя. Галина обработва 17 хил. дка. Освен рози, лавандула и винени лозя те отглеждат кориандър, бял трън, пшеница, слънчоглед, люцерна и постоянно затревени площи в Момино село, община Раковски и село Братя Даскалови, област Стара Загора. Спечелили са няколко проекта по Програмата за развитие на селските райони. Галина Пейчева-Митева е завършила финанси в САЩ, но е предпочела да развива земеделие в България. За нея основният проблем и предизвикателство пред земеделието в България е липсата на сигурност.  Представете си как се отразява на бизнесклимата, в който работим цялата дискусия за реформите в директните плащания, коментарите за евентуалното им намаление и всички теми в пространството, без на тях да има конкретен отговор и решение… Според нея по този начин се създава впечатление, че земеделието в ЕС е дисфункционално и е на ръба на огромна промяна. А посланието, което фермерската общност чува е, че секторът е неефективен и проблемен /поне в очите на европейските данъкоплатци/ и че има нужда от реформи и струва прекалено много. Според Галина този подход трябва да се промени, защото в противен случай трудно ще се привлекат млади хора, а застаряването в сектора е проблем, не само у нас, но и в Европа. „Обезлюдяването на селата е факт и съм притеснена ,че е необратимо. Например най-младият постоянен жител на селото, където е моят агробизнес е роден през 1942 г. В селото има 78 жители, само един магазин, няма кмет, аптека и поща. За хляб хората се записват. Наскоро един чакал пресече улицата и го изчакахме да мине…“ Въпреки че бизнесът на семейството е там тя не може да си представи да живеят на това място та дори училище за синовете й няма. Тя е наясно, че за да се върнат хората, трябва драматично да се подобрят инфраструктурата и социалните условия в селските райони, а за тази цел са нужни обединените усилия на много хора и институции. Заедно с екипа си тя отглежда 500 дка лозя, 230 декара лавандула и 101 дка рози. „Огромна част от труда по тези насаждения е ръчен. Невероятно трудно е да намерим работници. Състезаваме се помежду си да наемем най-сръчните. А най-добрите вече са в Гърция, Испания и Англия , където са по-добре платени. Полските работници са много мобилни, откак сме членове на ЕС. Миграцията им, комбинирана с негативния прираст е голям проблеми за бранша. А най-ниските нива на субсидиране не ни дават възможност да си позволим да заплащаме, като нашите колеги в Европа. Аз съм обучила много хора, които после заминават. Всички трябва да сме пред равни условия. Иначе това противоречи на пазарната логика…“ споделя Галина. Убедена е, че българските усилия в новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ трябва да са насочени към намаляването на разликата в плащанията между различните държави – членки на ЕС. „В противен случай българските фермери няма да могат дългосрочно да останат конкурентоспособни, защото ще произвеждат продукт с по-висока себестойност от този на европейските си колеги. Различното подпомагане на старите и новите членки е наболял и очевиден проблем в Европа. За нас ще е трудно да оцелеем, когато имаме по-висока себестойност в ОСП, където всички са равни, включително и цените. Затова лично аз приветствам идеята за кохезия на плащанията.“ Като представител на БАСЗЗ по време на Генералната асамблея на Европейската организация на собствениците на земеделски земи /ЕЛО/ в Брюксел, тя сподели впечатленията си от дискусиите, според които бъдещето на фермерството ще бъде технологично, иновативно и силно цифровизирано. „Чрез ЕЛО имаме достъп до много актуална информация, която колегите от ЕС използват, темата на форума беше Здрава храна, здраво фермерство, здраво бъдеще. Тя е изключително актуална и пряко свързана с опазването и устойчивото управление на земите“, коментира Пейчева. „Изтъква се и ролята на големите технологични ферми като основен доставчик на храна и източник на продоволствена независимост за Европа“ споделя младата фермерка. Продължава да инвестира, въпреки всички проблеми, в българското земеделие и искрено се надява, че като участник в общността на ЕС ще получи равностойна подкрепа.