Евгений Орашъков: Рентата се е увеличила с около 10% на година от 2018 до 2022 г.

29/12/2023   agri.bg

Административното регулиране на цени няма място в днешното общество, категоричен е новият председател на БАСЗЗ

През 2023 г. пазарът на земеделска земя се нормализира и успокои, като в началото на следващата година ще изнесем и конкретни числа. Това сподели в първото си интервю за Агри.БГ новият председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) – Евгений Орашъков.

Краят на всяка година е подходящо време за равносметка. Каква бе тя за българския собственик на земя и земеделец, обобщаваме в двете части на едно дълго интервю с г-н Орашъков.

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) навърши 16 години през 2023 г. и през годините се утвърди, като уважавана неправителствена организация, основен защитник на правата и интересите на собствениците на земеделска земя. Работата ми като председател е свързана от една страна с приемственост на свършеното от предишния председател – г-н Стайков, и надграждане на дейността в крак с променящата се реалност. БАСЗЗ продължи ефективния диалог с институциите, за да се предотвратят опитите за посегателство на правата на собственост в нормативната уредба и административната практика. 

В тази връзка вземаме активно участие в работата на Консултативния съвет (КС) към Министерството на земеделието и храните (МЗХ), където има внесени предложения от БАСЗЗ за промени в уредбата на поземлените отношения с цел гарантиране на правата на частна собственост върху земеделската земя. 

Основните теми в предложението ни са свързани с насърчаване на дългосрочните договори при балансиране на арендните отношения, премахване на рисковете на земеделската собственост вследствие на прехвърлянето на карта на възстановената собственост в кадастъра, уедряване на земеделските земи по собственост, преразглеждане на „споразуменията за ползване на земеделска земя“ и синхронизиране на законовата и подзаконовата нормативна уредба.

Важна цел е и преодоляването на разпокъсаността на земята не само чрез доброволни замени на частни собственици, но и с активно участие на общините и държавата. По този начин ще се увеличи стойността и икономическата ефективност на земята, което ще доведе и до по-рентабилно земеделие.

Друг мой приоритет в дейността на Асоциацията е активното участие в работата на Европейската асоциация на собствениците на земеделски земи (ELO). Членство ни в ELO ни дава възможност да участваме в процесите, случващи се на европейско ниво, както е и допълнителен атестат за сериозността на БАСЗЗ.

Какви са тенденциите през 2023 г. на пазара със земеделска земя и нивата на рентите?

БАСЗЗ провежда годишен форум, на който отчита тенденциите и състоянието на земеделската земя. В момента имаме обобщена информация за 2022 г., като тази информация изнасяме на сайта на Асоциацията. През миналата година отчетохме средна цена на декар земеделска земя 1787 лв. и среден размер на рентно плащане 72 лв./дка. Посочените данни са за първичен пазар на обработваема земя. 

За нас важното е цените, рентите и наемите на земеделски земи да се базират както на принципите на неприкосновеност и защита на частната собственост, заложени в Конституцията, така и на стопанската инициатива в условията на свободна пазарна икономика. В това отношения е необходимо да се премахне в максимална степен вмешателството на административните органи в частноправните отношения между собственици и ползватели на земеделски земи. 

Надигналите се напоследък гласове за административното регулиране на цени, даване на привилегии на едни участници на пазара на земи за сметка на други, са част от една отдавна отминала планова икономика и нямат място в днешното общество.

Каква е Вашата прогноза за сделките със земи през 2024? 

Средната цена на земеделската земя нараства с устойчиви темпове до 2022 г. Има разлика в цените на земята в Северна и Южна България, като в Северна е по-скъпа, сравнено с Южна. Отделно, различна е и цената в отделните райони – най-висока е в Североизточна, след това е Северно-централен район, а след него е Северозападен. В Южна България най-скъпа е цената в Югозападен район, след него е югоизточен, а най-ниска е средната цена за Южен централен район. Отново отбелязвам, че това са данни от първичен пазар на земеделска земя. 

Избягваме да правим прогнози, тъй като това може да се тълкува като опит за непазарно влияние върху имотните сделки. В крайна сметка, живеейки в условията на пазарна икономика, нещата основно опират до търсенето и предлагането. Можем да си правим изводи въз основа на обективните предпоставки, които имат отношение към пазарните правила, а те в случая са няколко. 

На първо място, земята е ограничен ресурс, който същевременно има основно значение за продоволственото обезпечаване на населението. Второ, пазарът като брой сделки стагнира през последните години, тъй като има по-голямо търсене, отколкото предлагане. На трето място са финансовите възможности на потенциалните купувачи на земя, сред които основни са земеделските производители, като за тях е важно дали имат добри и устойчиви доходи, или не. 

А бихте ли се нагърбили с прогноза за средното рентно плащане в страната за следващата година? 

Както посочих по-горе, средната рента през 2022 г. е била 72 лв./дка, като за последните четири години (от 2018 г.) се е увеличила с около 10% на година. И тук избягваме да правим прогнози, тъй като цената на рентата е свързана и с цената на земята. Не е наша работа да влияем с непазарни механизми, каквито са субективните прогнози за бъдещите стойности на рентите. В крайна сметка, живеейки в условията на пазарна икономика, нещата основно опират отново до търсенето и предлагането. Има и регионални специфики, които оказват влияние върху стойността на рентите. Например има разминавания в стойността на рентата за земи със сходни плодородни качества, но разположени в различни райони на страната. 

Какво бихте пожелали на членовете на БАСЗЗ, собствениците на земеделски земи и фермерите за 2024 г.?

В края на годината бих желал да пожелая на всички наши членове и на всички българи здраве и щастие, весело посрещане на предстоящите Светли празници. Независимо от технологичните промени земеделието си остава „фабрика под небето“, като резултатите от него зависят не само от усиления труд на земеделеца, но до голяма степен и от „капризите“ на природата и климата. Пожелавам плодородие и добър урожай през следващата година на всички земеделски стопани.

Интервю на Екатерина Арсенова