Стайко Стайков, БАСЗЗ: Без да сложим ред в поземлените отношения, няма как да говорим за развитие на земеделието.

 Ако има клаузи, който да гарантират сигурността на собствениците, тогава и дългосрочните договори ще бъдат по-чести

Г-н Стайков, кои са най-важните промени, които трябва да се случат в поземлените отношения и ще се разглеждат в новия консултативен съвет?

Земята е ограничен природен ресурс, от който зависи продоволствената сигурност и осигуреност на населението.

За първи път се прави такъв Консултативен съвет по поземлените отношения. Той ще търси решения, свързани с дългосрочното и устойчиво управление и опазване на земеделските земи. Създаването му е стъпка в правилната посока за решаване на проблемите натрупали се през последните 33-34 години, свързани със собствеността и земеползването. А те са много: липсват политики за пренареждане, групиране и уедряване на собствеността; от напоявани близо 13 млн. дка до 1989 г. в момента се напояват по-малко от 1% от заявената за обработване земя; собствеността и управлението на хидромелиоративната структура е разпръснато в множество държавни структури и общините; по неофициална информация от 7 000 язовира, то 5 000 са общинска собственост, включително 70% от каналите; липсва информация (особено за общинските) за документи за собственост, състояние и т.н.; проблема с т.н. бели петна (комасация по ползване) продължава да тежи на собствениците в разрез с конституцията. Към момента става дума за около 1,2 млн. дка; след прехвърлянето на картата за възстановена собственост в кадастъра проблемите продължават да се натрупват, придобивайки застрашителни размери. Изчезват имоти, получават се припокривания, променят се граници, променят се категории, начин за трайно ползване и други без да се уведомяват собствениците и без да имат право да обжалват. Крайният резултат е под формата на явни фактически грешни и маломерни имоти, собственикът да губи необратимо част от притежаваното; продължават проблемите с непазарните обезщетения, със сервитутите, с рекултивацията, липсата на агроекологични карти за земята, нормативната база е променяна стотици пъти и т.н.

Една къща се гради от основите нагоре. Същото е и в земеделието. Без да сложим ред в поземлените отношения, без да защитим правата на собственика, няма как да говорим за развитието на икономически ефективно и рентабилно земеделие.

В съвета има 39 титуляра, от които приблизително 10 са от неправителствения сектор. Надявам се вече с натрупаната опитност, с единомислие да започне крайно належащото решаване на проблемите един по един.

Земеделските стопани искат сигурност и дългосрочност със земята, която обработват, но у нас има много казуси и с наем на земя от собственици и наследници, и с ползване на държавни земи, които не им го гарантират. Какви законови промени биха били решение и къде, или пък с други стимули?

Необходимо е да има клаузи, гарантиращи възможността за разваляне на дългосрочни договори, в случай на неплащане от страна на ползвателя. Да бъде точно регламентирано, ако не се плаща, какво следва.

Както от страна на държавата, така и от страна на частния собственик. В момента хората се притесняват да сключват дългосрочни договори, защото при евентуално неизпълнение на договора и неплащане, следва воденето на дела и допълнителни разходи за сметка на собственика.  

При дългосрочните арендни договори делата продължават с години, без сигурност за собственика, независимо от неговите аргументи и доказателства.

От друга страна, ползвателите срещат трудности с инвестирането, заради кратките договори със собственици. Сключвайки дългосрочни договори, зеленчукопроизводителите и тези, които отглеждат трайни насаждения например, ще  успяват да реализират своите инвестиции. По този начин за всички ще е по-спокойно.

Земи от остатъчен фонд, тези по чл 19 – до 2025 г. могат да се потърсят, този срок обаче се подновява, за което ЕК ни прави забележка за прекалено дълга реституция: какво е Вашето мнение по тях?

В случая става дума за повече от 2 млн. дка.

Непотърсените земи и тези, които се придобиват по давност, би следвало да влязат в Държавен поземлен фонд (ДПФ), а не при частен собственик. Държавата да ги разпределя, по този начин ще има и по-големи приходи. Но това трябва да се случва на базата на ясно разписани политики и приоритети.

Земята е природно богатство и изключителна собственост на държавата.

От гледна точка на напояване и големи инвестиции неслучилата се комасация ли е причината или и друго?

Дълго време се коментира, че Европа в новия програмен период желае да се финансира някой от проектите в България. За съжаление, Европейските структури не знаят за съществуващият ни  проблем с напояването. Някой трябва да защити България пред съответните органи. Да бъдат изготвени проекти в Северна и Южна България, било то с държавно финансиране, било то с частно, или съфинансирано.

Koмасация в България не може да стане към момента, тъй като тя е на доброволен принцип, липсват държавна политика и специализирана нормативна база и от факта, че превърнаха термина „комасация” в нарицателно, хората вече не вярват в нея. За да има откриване на собствениците, препроектиране на землището, пренареждане, групиране и уедряване на парцелите, изграждане на напояване и отводняване и т.н. е необходимо частният собственик да е убеден в ползите и, че ще спечели. Държавата не е бенефициент и собственика счита, че ще извърши само разходи, без да получи добавена стойност. Ако държавата предложи модел, в който и частните собственици бъдат доволни, комасация ще има.

БАСЗЗ,

16-ет години с грижа за българската земя!