Павел Стоименов, член на БАСЗЗ: Пазарът на лук е необятен, какво ни спира да го развием?

Европейската генетика и хибридите им за нашия пазар са една от причините да бъдем слаби в зеленчукопроизводството, смята Павел Стоименов, „Агро-Бел 2001“

Павел Стоименов е собственик на фирма „Агро-Бел 2001“, която развива земеделска дейност 22 години, най-вече зърнопроизводство. Обработват около 100 хил. дка земеделска земя, от които близо 10 хиляди декара са зеленчуци. Произвеждат лук и картофи в Северна България.

„Работим от доста години но-тил. Той е много по-добрият вариант за работа, отколкото е конвенционалният, но при него при 100 хиляди декара не създаваме работни места. За толкова площ са нужни 6-7 човека механизатори. Допълнително имаме служители, които обслужват складове и други допълнителни дейности. И тъй като не създаваме работна ръка, започнахме да си създаваме трудности“, обясни той мотивите си за зеленчукопроизводството.

Инвестирали и в хладилни помещения с пакетаж, но без европроекти. Възползвали се от времето на ковид кризата, когато имаше евтино желязо и строителни материали, и когато всички майстори се бяха върнали от Европа. „Направихме склад за 25 хил. тона зеленчуци. Отделно 200-250 тона на ден може да изкарваме готова продукция, а входът ни е около 1000 тона дневно.

По думите му твърдението, че в Дунавската равнина картофи не стават, не е вярно. „Агро-Бел“ произвеждат летни картофи и хващат големия туристически пазар. Зареждат българските вериги, първо, а след това ги пласират и в Гърция, отскоро и в Италия. Имат складове и на борсите в Слатина и Първенец.

Не могат да смогнат на българския пазар, камо ли за износ. Това е така, защото „българинът вече не иска да произвежда. И на нас ни е трудно, въпреки, че процесът е доста механизиран, но пак в сезона около 250-300 души работят при нас“, допълва най-големият производител на лук у нас.

Едва 20% са квалифицираните им служители, а другите: „мъчим се да ги обучаваме, създаваме им трудови навици, много от тях ги нямат, камо ли дисциплина“, спомена той всеизвестната мъка на българските агробизнесмени.

Трудно е, и все пак със зеленчуците можем да се справим, увери стопанинът, според когото и много от колегите му също биха могли да развиват този бизнес. И то без да са подвластни на стимула „субсидии“, а да са подбудени от нуждите на пазара. Особено за лук и картофи, които са основна храна, той е необятен.

Много от земеделските производители обаче не желаят да инвестират пари, време и усилия за зеленчукопроизводство на фона на зърнопроизводството. Принудени от обстоятелствата, вероятно и „Агро-Бел“ ще намалят площите със зеленчуци с 20-30% заради проблема с работната ръка. Но това е само част от големите предизвикателства пред сектора.

„Зеленчукопроизводството не е невъзможно, но в момента е нерентабилно. Климатът ни е уникален, най-хубавият в цяла Европа. Затова европейците ни държат по този начин, чрез генетиката и регулации“, смята Стоименов.

„Така се случва, че на нас европейците не ни дават да произвеждаме зеленчуци. Тъй като те държат всичката генетика, каквото и да правим, нашата продукция от лук и картофи като по часовник се разваля на Коледа, за да може да отстъпи на тяхната. По този начин те се стремят да обслужат техните стопани. Селекционерите от години работят в тази насока, така че да не ни е писано да произвеждаме. Нидерландците създават издръжлив лук и още с много предимства, който е само за техния климат; а този, който продават в балканските страни, са сезонни хибриди с много недостатъци“, обяснява несполуките в зеленчукопроизводството ни агробезнисменът.

„Миналата година ми дадоха семена с вируси, тази също. За да се оправиш, трябва да пръскаш 10 пъти. Няма откъде да вземем друга генетика и постепенно ще трябва да отстъпим този бизнес за европейските фермери“, дава пример за твърденията си той.

„Въпреки ограниченията това, което можем да направим – да запълним количества в определен сезон, не го правим“, продължава Стоименов.

„Ето, картофите тръгва януари месец от Египет, след това – от о. Крит през март, после се произвежда в Пелопонес и южна Турция, след това е ред на Северна Гърция и след това идваме ние, България. Нашият картоф се вади след 15 юни до октомври. В този период трябва да можем да захраним нашия пазар и една част европейския. Предходните 5-6 месеца са влизали зеленчуци, които са отвън, а през това време ние да компенсираме. Европа като свободен пазар е и това – да взимат и наши продукти. А след ноември, декември, когато започват да произвеждат картофи и лук и си зареждат складовете, тогава ние да вземем от тях. Но тук връзката се прекъсва. Когато ние започваме да произвеждаме, ние не можем да захраним нашия пазар, камо ли да изкарваме за другите страни“.

Какво трябва да се случи? Да се инвестира в селското стопанство, отговаря той. Политиката трябва изцяло да бъде насочена към селското стопанство, зеленчуци и плодове, животновъдство. Ако ги имаме, ще имаме и туризъм. В момента не можем да захраним нашия туризъм с картофи и лук, това е срамота, изтъкна Стоименов. Зеленчуците и плодовете – това е дъното.

„Не съм горд с това, че съм най-големият в държавата, напротив – трябва да има много такива като мен, които да инвестират. Но кой зърнопроизводител ще си остави зърното и ще дойде да се разправя в 5 часа с хора и смени, разправии до 10 вечерта. Трябва да започнем съвместно всички в държавата да си погледнем този сектор. А за да го оправим, трябва да тръгнем от напояването“, изтъкна агробизнесменът.

Дунав си тече покрай нас, минава и си заминава. Помпени станции, канали… не работят, разграбени са. Според Стоименов много важно е да се реши въпросът със собствеността и стопанисването им и се аргументира така: „Подал съм документи в министерството на земеделието от 10 години, че искам да купя и възстановя помпена станция. Това ще струва 10 млн. лева, а те ми я дават само за 3 г. под наем. Как да инвестирам 10 млн. лева с кредити, като не се знае какво ще бъде намерението на утрешния министър“. Още повече, че има повод да разиграва стопанина, ако иска да подпише за следващите 3 години.

До всяка една нива държавата трябва да си закара вода и да принуди земеделците да плащат за услугата, смята големият фермер. „А имаме води – реки, подпочвени.. В съседна Гърция може да видим малки ниви от по 20 дка, всяка има малка къщичка – това им е сондажът и помпата. До всяка нива има и електричество, обясни агробизнесменът. „За да си закарам ток на базата, чаках една година. Така не се прави, трябва кардинална промяна, за да работим!“, категоричен е той.

По неговите сметки около 40:60 е съотношението на собствено производство и вносен лук. При картофите вносът ще е по-голям тази година, заради края на субсидирането им – 30:70.

„Не искам да налагам на хората да взимат моята продукция само защото е българска. Особено на пенсионерите, които не са платежоспособни“, разкри производителят на лук. За да има и по-евтин лук за тях, понякога правят акции. След разговори веригите се съгласиха да пускат по-дребен (с размер фи 60, фи 50 или фи 40) по 40-50 ст./кг. Ако другият е 1 лев, той е един и същ като вкус и сорт, и начин на отглеждане.

По-старото поколение няма претенции към идеални форми, те знаят, че полето ражда всякакви размери и форми. Идеална форма се получава в хидропониката, където се слагат много препарати и торове. Тя обаче успя да промени потребителските навици у хората.

По думите му тази година реколтата от лук е добра. Изкупната цена е около 50 ст. до 85 ст. на кг, което е с 30% повече над миналогодишните цени. Причината разбира се е в увеличените разходи за производство – на торове, препарати, заплати.

Попитахме го какво ще е отражението у нас на ограниченията на Индия – най-големият производител на лук в света, след като въведе 40% експортна такса върху стоката. Отговори, че на Балканите няма да има. Ще има при експорта на сушен лук.

Стъпка напред към опазване на почвата

Така Павел Стоименов описа новия програмен период, следващ Националния ни стратегически план за земеделие. В него са описани много нови начини, екологични и биологични, с които да запазим почвеното плодородие, да сеем зелени култури и т.н. Според него ако може да не обработваме, ще е по-добре. Това са неща, които фермерите ги знаят, но за жалост науката ни не е напреднала. Вижда го по новите си попълнения във фирмата.

„Няма кой да ги обучава, лекторите не познават новите технологии – не 35, а 40 см ги учат да орат. Повечето от тях работят за химическите компании и рекламират продуктите им. И селекцията ни е претопена, няма кой да я подновява…“

Фирмата наема чуждестранни работници. Най-добрите са украинците, защото са родени на полето, за жалост в момента имат забрана да излизат от страната. Под 2000 евро заплата за механизатори не дават, въпреки това трудно намират добри.

Радина Иванова