Трябва ли чужденци да купуват свободно ниви в България?

03/01/2018   www.dnes.bg

Земеделците в България отдавна очакват да се сложи ред в законодателството за земеделските земи. Въпреки това кръпките в законите следват една след друга, а понякога след промените следват корекции с нови промени. Работата по единен нормативен акт за земеползването тепърва се организира, въпреки че отдавна управляващите обещаха това да се случи. Плановете за съставянето на единно законодателство бяха обявени още от Десислава Танева, когато беше министър на земеделието в предишното правителство на ГЕРБ.

Министерството избра с пряко договаряне консултант – адвокатско дружество, което да обедини нормативната уредба. Работата по проекта спря заради политическата криза в края на 2016 г. Служебното правителство не хареса свършената работа, за която бившият служебен министър Христо Бозуков обяви, че е трябвало да бъдат платени 462 хил. лв. с ДДС. През лятото земеделският министър Румен Порожанов заяви, че през 2018 г. ще се работи по единен нормативен документ и обобщи така свършеното до момента:

„Заварихме една изключителна боза с открита обществена поръчка, правена – недоправена, подписан – неподписан договор, договор в прокуратура, изпратени материали по този договор, който не е ясно дали е легитимен или не е легитимен, материали, които не са били приети. Абсолютна нула“, каза тогава той.

„На 19 септември 2017 година Народното събрание възложи на земеделското министерство до 31 декември да внесе доклад с анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването и Стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България. Очаква се те да бъдат внесени в деловодството на Народното събрание в последните работни дни на 2017-та година“, заяви в средата на декември пред Investor.bg зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева. По думите й този път анализът на законодателството се прави от вътрешни експерти на министерството от дирекция.

Поземлени отношения и комасация

„Кодексът за земята трябва да е работещ, да функционира поне 10 години, за да можем да планираме дългосрочно нашите инвестиции“, коментира Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Според него реално по кодекса ще се работи през втората половина на 2018 г. след българското председателство на ЕС. „Безсмислено е да даваме пари за нов кодекс, като не знаем условията“, каза той по повод предстоящия дебат за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз след 2020 г. „Моето впечатление е, че Кодексът за земята в момента не е на дневен ред“, коментира председателят на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) Венцислав Върбанов. Вергиния Кръстева обаче бе категорична, че в рамките на десет месеца, както настоява парламентът, агроминистерството ще предложи готов законопроект за земеползването.

Трябва ли чужденци да купуват свободно ниви в България?

За да купят ниви в България, според Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)  чужденците трябва да докажат пет години уседналост. Ограничението бе въведено през 2014 г., а в момента Европейската комисия води наказателна процедура срещу България и други страни членки. ГЕРБ обаче заявиха, че парламентът няма да подкрепи промяна, с която се премахват ограниченията, въпреки че правителството подготви законопроект в тази посока. На въпрос какво е предприело земеделското министерство по наказателната процедура експерти отговориха, че е създадена работна експертна група от различни компетентни ведомства, която да разгледа обстойно публичните документи и да предложи решение по казуса. „Ще има и обществено обсъждане, България ще предложи серия от тематични дебати по отношение на Общата селскостопанска политика“, това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на заседанието на Съвета на ЕС, който се проведе на 11 декември във формат Земеделие и рибарство, съобщиха от агроведомството.

„Ще се спрем не само върху основните елементи, предложени в съобщението на Еврокомисията (ЕК), но и върху тези, които липсват от него. Надявам се да намерим обща основа в рамките на този обмен, да отправим ясни послания и насочим ЕК при изготвянето на бъдещата законодателна рамка. Като председател на Съвета смятам да осигуря условия за информиран и прозрачен дебат, чрез който позицията на Съвета да бъде ясно чута. Важно е да имаме споделено разбиране по общите ни цели, по важността и приноса на ОСП и необходимите финансови ресурси, които да гарантират постигането на целите ни и в бъдеще“, подчерта министърът. „Първото заседание на Съвета по време на българското председателство ще бъде на 29 януари 2018 г. и България смята да започне още тогава дебатите по същество“, стана ясно още от думите на Порожанов.