Стайко Стайков, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи: Готви се нов закон за земята, който нарушава грубо пазарните принципи

25/01/2019   www.segabg.com

Проектът задължава арендаторите да фиксират в договорите твърди суми за рентата независимо от реколтата, смята шефът на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи

Стайко Стайков е председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, в която са събрани най-големите притежатели на агропарцели в страната. Роден е през 1969 г. в Сливен. През 1996 г. завършва Института по туризъм „Алеко Константинов“ в Бургас. Завършил е туризъм в Бургаския свободен университет, а по-късно и финанси във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. От 2010 г. е изпълнителен директор на „Ставен“ АД.

– Господин Стайков, подготвя се поредният закон за земята, но зърнопроизводителите вече се обявиха срещу него – смятат, че той ще пречи на свободната търговия. Какво не е наред?

– Предложенията са изцяло сбъркани. Затова и нашето отношение е негативно. Вместо да подобряваме отношенията между собственици и ползватели на земи, ние ги влошаваме. Оказва се, че няма да получим предвидимост, а хаос, който на практика ще наруши конституционното право на всеки гражданин. Преди всичко срокът за обществено обсъждане на текстовете беше крайно недостатъчен – предложенията бяха пуснати малко преди Коледа, а обсъждането приключи тези дни.

Един от най-големите проблеми е налагането на точна сума на минималното рентно плащане, което трябва да е разписано в договора и трябва да е по-високо от средното рентно плащане. Това нарушава свободното договаряне и води до абсурди. За един парцел по-лоша категория например ще се плаща толкова, колкото и за земя с по-високо качество. Проблемът не е само в това – налагат се и тежки административни правила и се фиксират невъзможни срокове. Арендните договори пък се обезсмислят, защото или не могат да се развалят, или много трудно – след повече от една стопанска година. Накратко – с този закон, вместо да се изпишат вежди, ще се избодат очи. Не можем да правим закони, които нарушават конституцията. Проблемът с т.нар. бели петна също продължава.

Така няма да докараме нито български, нито чуждестранни инвеститори. Всеки бизнесмен иска да си планира вложенията в дългосрочен план, а с тези предложения това просто няма как да стане.

– И какво следва?

– Първо искаме да видим какво ще отговорят на нашето становище от земеделското министерство и дали ще вземат някакви мерки. С тях направихме работна група, но към момента тя е провела една единствена среща. За да се прави закон, трябва да се вземат препоръките на всички страни.

Земеделието е отрасъл, който е водещ за нашата икономика заедно с туризма. Той е единственият, който е 100% на пазарен принцип. Смело мога да го твърдя, защото продукцията се изнася и тя е борсова – изкупува се на пазарни цени. За нас и за търговията със земеделски земи това е много добре. Да, от 2007 г. насам имаше проблеми, но все пак това е единственият отрасъл, който продължи да работи и не изпадна в такава дълбока криза.

Като говорим за проблеми, има и нещо друго. В момента отчуждаването на земи от държавата и общините се извършва по цени, които са отпреди 30-40 години. С размера на тези „обезщетения“ не можеш да си купиш друга такава земя. Можеш да обжалваш само размера на обезщетението, но това на практика е фиктивно. Понякога пък се налага да плащаш, и то много – трябва да си изкараш скици, да направиш данъчни оценки, да се явяваш на място, да чакаш по опашки. И в крайна сметка да получиш обезщетение, което е много по-малко, отколкото парите, които си дал, за да си извадиш нужните документи.

– Вярно ли е, че търсенето на земя е голямо, но предлагане няма?

– В началото на всяка година земеделието не е активно. Това е период на затишие от около месец и половина. Има хора, които искат да купуват, но в България земята е много раздробена и няма напояване. Това по никакъв начин не амбицира големите инвеститори да дойдат и да се установят тук. Желаещи има, но когато разберат, че няма комасация, а напояването е част от нея, те просто се отказват. Всички търсят парцели от над 1000 декара, дори и по 5000 декара. Има и нещо друго – чуждестранните инвеститори си представят някакви много ниски цени. Всеки, който идва с пари, си мисли, че в България няма хора с възможности и трябва да се продава на ниски нива. Комасирани терени за 1000 лева на декар? Цените отдавна минаха тези нива.

– Как се движат цените в момента?

– В Южна България – в хубавите райони край Бургас, Стара Загора, Пловдив и Пазарджик, декарът върви 800-1000 лв., като в отделни землища около Стара Загора стига и 1100-1200 лева. Това обаче зависи от пазара и от местните арендатори. Има и единични сделки по 1500 лв. за декар, но говорим за ниви за земеделски нужди. Най-евтини са земите в Странджа, Сакар, Хасково и Харманли. Там почвите са по-бедни, има по-малко валежи през лятото и съответно добивите са по-скромни. На север евтини земи вече няма с изключение на районите близо до Стара планина. Кърджали и Смолян няма да ги коментираме, тъй като там обработваемата земя е малко. Сходна е ситуацията и по поречието на Струма, където от години работят гръцки фирми. Цената не минава 1000 лв. за декар. В Добруджа има сделки за около 2000 лв. за декар и дори над тези нива, но няма сериозно предлагане.

– До каква степен земеделските субсидии определят цената на земята?

 – Субсидиите са един катализатор за това, което се случи в България от 2007 г. насам. Благодарение на тях успяхме да акумулираме средства и така да се създаде реален пазар. До 2007 г. нямаше субсидии, а цените на продукцията бяха много ниски, не се работеше и много земя пустееше. Без субсидиите щеше да е много трудно да изградим работещ пазар. А той постепенно отся спекулантите от реално работещите фирми и инвеститори. Има и много програми за техника, които са тясно обвързани със субсидиите и те продължават. Тези програми и покупката на техника на практика ти връщат парите, връщат инвестицията. Без тези нови машини ние нямаше как да стигнем до днешното интензивно земеделие.

– Как ще се промени пазарът след 2020 г., ако част от субсидиите се ограничат или бъдат премахнати?

– Няма да има катаклизми, а по-скоро балансирано търсене и предлагане на земя. Всеки фермер или инвеститор, който работи и е инвестирал в земя, вече е натрупал някакви средства. Субсидиите няма да влияят толкова много, защото земеделието в България произвежда борсови продукти, които са търсени не само на европейския, но и на световния пазар. С други думи, цената на земята ще се влияе от цената на зърното, а не толкова от размера на субсидиите. А и вече няма толкова много земя за продаване, за да се случи нещо извънредно. Преди беше обратното – предлагаше се много, но нямаше купувачи. Земеделците натрупаха средства и това доведе до реална конкуренция между големи и малки дружества, ползватели на места. Създадоха се много добри условия за реален, а не за спекулативен пазар на земята.

– Как ще се отрази Брекзит на износа на земеделска продукция там?

– Всички са много притеснени, защото е трудно да се прогнозира. Надявам се в крайна сметка разумът да надделее в Европа и във Великобритания. У нас в момента всеки – и собственици, и ползватели, прави ходовете си много премерено.

– Лошият сценарий какво предвижда?

– Лошият сценарий би бил, ако след евентуално излизане от ЕС започнат да налагат мита на нашите продукти. Ние много трудно стигнахме до определени пазари и в един лош за нас сценарий картите ще трябва да се редят наново. Ще се наложи пак да търсим нови пазари, а при тази конкуренция в Европа ще ни бъде много трудно. Нашето вино например се изнася за Англия на относително добри цени. Европейските пазари са трудни, защото редица страни получават много по-голяма подкрепа в сравнение с нашите производителите и това ги прави по-конкурентни. Евентуалното облагане на нашите производители би довело до сериозен стрес за пазара.

– А износът към т.нар. трети страни – Русия, Китай, Арабския свят?

– Държавата трябва да работи много по-тясно с браншовите организации и да имаме силна политика. Ние можем да предложим продукция, но ако няма държавна политика и гаранции, как ще излезем сами на един нов пазар? Виждате например Турция – как рекламира туризма си и как подкрепя земеделието си. Те направиха най-големия воден проект, благодарение на който с част от водите на Тунджа и Марица се захранват 38 милиона декара земеделска земя. По същия начин работи и Гърция, която е подобна на България по площ. Тя реши проблема с напояването чрез сондажи. А ние какво правим – имаме водомери и плащаме за питейна вода, с която поливаме. И в крайна сметка, ако поливаме, се налага да продаваме продукцията си на загуба.

Навремето в Южна България се произвеждаше всичко и дори правехме по две реколти. Да не говорим, че масово имаше два вида цвекло, памук и други култури. А в момента неволята ни кара да произвеждаме по една култура. Просто всеки се е ориентирал към борсови стоки, защото цените там са по-добри.

– Част от земята в Румъния е по-евтина, има ли български земеделци, които предпочитат да развиват бизнеса си там?

– Обработваемата земя в Румъния е точно три пъти повече от тази в България – 120 млн. декара и тя не навсякъде е по-евтина. Частта към Унгария е по-скъпа и там няма голямо предлагане. Има български инвеститори, които купуват земя, но не с цел земеделие. Такива инвестиции има, но те са много трудни. Да, те раздвижиха румънския пазар, но все пак там е два пъти по-евтино от България. Средната цена на декар край Калъраш е около 350 евро за декар, докато от другата страна на Дунав – в района на Силистра, е значително по-скъпо – по около 750-800 евро за декар.

в. Сега , Стр. 12