Стайко Стайков, председател на БАСЗЗ: Собствениците на 2 млн. дка не се интересуват от тях

12/06/2019   www.tretavazrast.com

– Излезе статистика, че земеделските земи у нас са най-разпокъсани в Европа, а и най-евтини. Защо?

– България бе единствената държава от бившия социалистически лагер, в която земята бе възстановена в реални граници. Резултатът: земеделската земя бе разпокъсана на милиони малки парчета. В Северна България големината на средния парцел е 5 дка, а в Южна България – 8. Това доведе до невъзможност за развиване на икономически ефективно и рентабилно земеделие. Допълнителен проблем е и състоянието на съоръженията за напояване, отводняване и превенция. До 1989 г. имахме капацитет за напояване на близо 12 млн. дка. Сега според Евростат сме на последните места в Европа по територия, оборудвана с напоителни системи. Не е ясно състоянието на изградените хиляди язовири, както и от кого се управляват. Според различни източници общинска собственост са между 3000 и 5000. Повечето от тях имат напоителни системи с неясно състояние. Липсва единен контролен орган, липсват регистри на всички язовири и водовземни съоръжения. Продължават да тежат и проблемите с превенцията и защитата от градушки. Все още няма работещо решение и за застраховането на земеделската продукция. Всичко това оказва негативно влияние и върху цената на земеделската земя. След резкия й скок през първите години темпът на увеличение в цената се забавя до 5% за 2018 г. Подобни са очакванията ни и за 2019 г. С най-високи цени за 2018 г. е Североизточният район – сделки между 850 и 1200 лв./дка, и рента от 40 до 65 лв./дка. На обратния полюс са Габрово, Смолян и Кърджали.

– Коментирайте проблема с непотърсените от реалните собственици земи.

– Основната причина за наличие на необработваеми и без сключен договор за наем или аренда земеделски земи от собствениците им е изключителната разпокъсаност на парцелите. Често пъти един парцел от няколко декара е собственост на повече от 10 лица. Официална статистика за т. нар. бели петна или комасация по ползване няма. Реалистична би била цифрата около 2 млн. дка. При обработваема земя приблизително 36 млн. дка това прави близо 6%. Проблемът е изключително сериозен. Специализираният закон, даващ права за служебно преразпределение на земи за обработка, е в противоречие с конституцията – тя защитава неприкосновеността на частната собственост. Този механизъм бе приет преди десетина години като временна мярка при различни от днешните обстоятелства. На собственика бе вменено задължението да подава изрична писмена декларация всяка година до 31 юли дали ще обработва земята си. Неподаването на тази декларация практически го лишава от всички основни атрибути на правото на собственост. В крайна сметка в собствеността му се настаняват трети лица без неговото знание и/или съгласие. Независимо от това тези лица имат редица права, включително да декларират имота и получат евросубсидии и национални доплащания. Единственото задължение на този обработвател на чужда земя е да внесе средната аренда за землището по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция „Земеделие“, която се пази за 10 г. срок. Отново без да се зачете правото на собственика. Проблем е администрирането на тези средства и особено контролът по плащането им. Недоумение буди и фактът, че тези дирекции нямат никакво задължение да уведомят собствениците за наличието на средства за получаване.

Свидетели сме на редица случаи, в които съзнателно се избягва сключването на договори за ползване (наем или аренда) на земеделска земя от страна на ползватели. Това не би било възможно да се случи без механизма на споразуменията за ползване. Те осигуряват правното основание за обработване на чужда земя и получаване на субсидии за това, без да е необходимо волеизявлението на собственика.

Тази дългогодишна практика потъпква правата и ощетява повече от 3,5 млн. собственици на земя и техните наследници. Тя допълнително къса крехката историческа връзка на българина с неговата земя. Ефектът е засилване на трайната тенденция за обезлюдявано на българските села и наличието нат.нар. бели петна. Асоциацията ни възрази категорично срещу тези и новите текстове, включени в законопроекта за Поземлените отношения и опазването на земеделските земи, внесен през август 2018 г. от земеделското министерство.

– От години фирми купуват земеделски земи. Има ли яснота какво се случва със закупената земя -каква част от земите са продадени, кои са новите собственици, какво се прави с нея?

– Ако говорим за дружествата, които бяха специализирани в придобиването и управлението на земеделска земя, то те изиграха своята роля. Част от тях продадоха своите пакети. Други смениха собствениците си. Дейността им спомогна за уедряването на земята, покачване на нейната цена, рента и развитието на вторичен пазар, който ще придобива все по-голямо значение.

Импулс за пазара е увеличаващата се роля на земеделските производители, които, развили своите стопанства и получили финансова стабилност, се убедиха в предимствата да обработват собствена земя.

– В момента чужденци могат ли да купуват земеделска земя?

– Това е записано в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (изм. и доп. ДВ. бр.42 от 22 .V.2018r.) за следните случаи:

1) физически или юридически лица от ЕС или страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на България към ЕС;

2) физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в България повече от 5 години;

3). Чужденци или чуждестранни юридически лица при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от конституцията, и при наследяване по закон.

– Какво ни казват 60-те поправки в законите, свързани със земята?

– Всички „кръпки“ в законите за собствеността и ползването на земеделските земи, за опазването и за арендата в земеделието говорят за липса на дългосрочна стратегия в сектора. България изгуби много време и изоставането ни се задълбочи.

– Как влияе на земеделието липсата на работна ръка?

– Проблемът е изключително сериозен и актуален за целия бизнес. Причините са в липсите на дългосрочни политики и стратегии и в недооценяването му. Ако не се вземат кризисни мерки от държавата, то редица бизнеси ще трябва да затворят, да се преместят или да ограничат дейността си.

– Какви са другите проблеми със земеделска земя у нас?

-Основните са липсата на специализиран закон за комасация и липсата на инвестиции в хидромелиоративните съоръжения. Масово хората не разбират какво стои зад тези термини. Комасацията цели установяване на собствениците на земеделската земя, препроектиране на землището, изграждане на инфраструктурата, напояване, уедряване на парцелите и т. н. Хидромелиоративните съоръжения пък се изграждат за напояване, отводняване и за защита от бедствия. Дълги години тези проблеми бяха неглижирани, което доведе до невъзможност за българските фермери да бъдат конкурентоспособни на европейските си колеги.

– Новата обща селскостопанска политика ще се решава от новия Европарламент. Какво е най-важно да бъде договорено от ваша гледна точка?

– Наясно сме с важността и значението на тази политика – тя е една от най-трудните и обхватните. Ще спомена няколко момента:

• Ние не подкрепяме предложения таван за директните плащания. Всяка държава членка е с различна специфика и сама трябва да преценява как да развива земеделския бизнес, респективно как да го подпомага.

• Не трябва да бъде допуснато намаляването на бюджета за земеделие на България през следващия програмен период.

• Да бъде обърнато специално внимание на сближаване на нивата на плащания между страните членки.

• Процентът за обвързана подкрепа изключително важна за сектори като животновъдство, плодове и зеленчуци, да не бъде намаляван.

• Да бъде договорен и осигурен бюджет, който да позволи реализирането на комасационни и хидромелиоративни проекти в земеделието. Иначе не може да се практикува икономически ефективно земеделие.

Гореизброените нерешени проблеми са причината като председател на БАСЗЗ да инициирам създаването на Национална земеделска камара и Национална поземлена банка.

***

КОМАСАЦИЯ

За последните 30 г. има успешно реализирани едва 6 комасационни проекта, и то по инициатива на БАСЗЗ. При първия в с. Катунец, община Угърчин, участваха 9 собственици, на които бяха уедрени 4400 дка. Средният размер на имотите бе увеличен до три пъти, а средната рента на земята – около 5 пъти.

Следващите пет проекта се проведоха в с. Раздел, община Елхово, с. Студена, община Свиленград, с. Момина църква, община Средец, с. Друмево, община Шумен, и гр. Смядово, област Шумен. Участваха общо 17 собственици с 40 000 дка земя.Към момента БАСЗЗ има открити 15 процедури за комасация в землищата на общините: Стражица, Средец, Борово, Летница. Елхово, Гулянци, Каспичан, Плевен, Ловеч, Горна Оряховица, Сухиндол и Угърчин. Заявени за участие до момента са 100 000 дка, но има интерес и от други участници. Изработени са карти на текущото състояние на землището, почва, климат, природа, пътища, индустрия, както и зоните, които трябва да се уедряват. Направени са карти на предвижданията за реконструкции, опазване на околната среда и др.

в. Трета възраст, стр. 1,4