Стайко Стайков, председател на БАСЗЗ: Земеделците са в стрес – заради неяснотите около Брекзит и бъдещата ОСП

Частично изравняване на европейските субсидии ще е успех за агрокомисаря Януш Войчеховски, казва Стайков

– Г-н Стайков, неизвестните около Брекзит и бъдещата ОСП оказват ли влияние върху пазара на земеделска земя и как?

– Всички са под стрес и това задържа в известен смисъл пазара. Още не е ясно как Великобритания ще напусне Европейския съюз и как това впоследствие ще се отрази върху бюджета на бъдещата ОСП – ще бъдат ли намалени субсидиите по директните плащания, ще бъдат ли въведени тавани, какви пари ще се отделят за напояване и т. н. Всички тези въпросителни държат в напрежение земеделците. Това оказва влияние върху пазара на земеделска земя, но тенденцията за плавен ръст на цените се запазва – там, където имаме сделки. Земеделците в момента плащат ренти, купуват торове, препарати, семена, горива – ако не им бъдат изплатени навреме субсидиите, те ще трябва да теглят кредити. В този смисъл едва ли покупката на земя стои на дневен ред пред тях, с изключение на големите фондови играчи.

– Как ще коментирате представянето на бъдещия агрокомисар Януш Войчеховски и неговата заявка за земеделски политики? Той заговори за изравняване на субсидиите в европейските държави – възможно ли е това?

– Независимо, че земеделието в Полша е доста по-добре развито в сравнение с това в България и Румъния, например, може да се каже, че сме от една черга. Затова е логично да очакваме Януш Войчеховски да защитава политиките, които искат новоприсъединилите се към Общността държави от Източна Европа. Силно се съмнявам, че страни като Германия, Франция, Италия и Испания ще позволят изравняване на субсидиите за земеделие, но можем поне да настояваме и да се надяваме на частично такова. Изравняване на субсидиите ще означава държавите от Източна Европа да се превърнат в пряк конкурент на общия европейски пазар. Като се има предвид качеството на нашите плодове и зеленчуци, например, ние бихме били заплаха за фермерите от Западна Европа. Не вярвам, че това ще се допусне. От друга страна, рано или късно, плавното изравняване на субсидиите за всички европейски държави трябва да се случи, защото инфлацията отдавна изяжда техния размер у нас и субсидиите не могат да останат такива, каквито са били преди 10 години.

– Все по-често се чуват гласове от български зърнопроизводители, че е трудно да удържат конкуренцията на пазара – в тази връзка каква промяна е нужна в земеделската политика?

– Вносните торове, препарати, семена – цените се вдигат. Излиза, че ние помагаме на европейската икономика, а ни плашат с намаляване на субсидии, след Брекзит. Затова българските земеделци търсят справедливост. Тревогата им е свързана с това, че още нищо конкретно не се знае по отношение на бъдещата Обща селскостопанска политика. Това кара стопаните да се въздържат от резки движения, защото бъдещето е неясно. Ако субсидиите бъдат намалени или бъдат въведени тавани, това може да доведе до намаляване на рентите, до отказ от обработване на земя. И въпреки, че земята е най-ценният ресурс, ако тя не носи рентабилност, може да се стигне до освобождаване на площи. Но това е само предположение. Дори при сегашните субсидии, ние не сме конкуренти, какво остава ако бъдат намалени. Затова ми се иска да вярвам, че полякът Януш Войчеховски ще има силата да се пребори за по-добри земеделски политики за страните от Източна Европа. Имаме прекрасни условия за развитие на земеделие, просто трябва да ни се даде шанс.

– Как можем сами да си помогнем в тази битка?

– Като сме единни. Крайно време е да се създаде Национална земеделска камара, в която да се включат всички браншове и заедно да защитават своите интереси. Когато браншът е единен, проблемите се поставят по-ясно и по-бързо им се търси решение.