Реалистично е да очакваме среден добив на зърно в страната от 450 кг. от декар

25/06/2020   fermera.bg

Интервю на Анета Божидарова

С рентите няма проблем, царевицата и слънчогледът ще компенсират загубите при пшеницата, казва председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков

– Г-н Стайков, как ще се изплащат високите ренти в Добруджа тази година – има доста пропаднали площи с пшеница?

– Ние също сме голям арендодател в Добруджа – посетих лично региона. На полето реално нещата са следните: наистина тази година ще има между 5 и 10% по-ниски добиви заради лошите метеорологични условия. Рязкото застудяване през месец април повлия негативно на пшеницата. В същото време – трайно засушаване. В някои райони сушата продължи повече от 3 месеца – в Ямболско, около Бургас и Карнобат. В земеделието обаче затова има сеитбооборот – последните дъждове, които паднаха, са изключително благоприятни за царевицата и слънчогледа. И добивите там се очаква да бъдат добри, ако няма някакви нови форсмажорни обстоятелства. Така, че според нас с рентите няма проблем – царевицата и слънчогледът ще компенсират загубите при пшеницата.

В земеделието е така – няма пълно щастие. Както обичаме да казваме, то е фабрика под небето и винаги има рискове. Който правилно е заложил своя сеитбооборот, не би трябвало да се притеснява. Ако загуби от една култура, ще спечели от друга. Онези, които са претърпели загуби на 100%, ще бъдат компенсирани. На компенсацията обаче – от страна на държавата или на застрахователите – не може да се гледа като на печалба. У нас е така – обичаме да се оплакваме, а когато печелим – печелим мълчаливо. Започваме трудна жътва, заради валежите. Рано е да се правят анализи, надявам се годината да е добра за целия сектор.

– Ковид кризата повлия ли на земеделието?

– Няма ден, в който земеделците да са били ограничени да стигнат до полето. И това е благодарение на адекватната реакция на земеделското министерство. Цели браншове – туризъм, ресторантьорство – бяха абсолютно затворени за няколко месеца. Нека не сме черногледи – коронавирусът не попречи на земеделците да си вършат работата.

Плащанията към сектора вървят регулярно, което е важно за работата на фермерите. Очаква се и по-добър пазар на зърно, което ще компенсира по-ниските добиви. Реалистично е да очакваме среден добив на зърно в страната от 450 кг от декар. А държавата ще компенсира онези, които са претърпели щети на 100%.

– Не са ли твърде високи рентите в Добруджа?

– Рентата и цената на земята са като скачени съдове. Щом цената на земята не пада, няма логика това да се случва с рентите. В Добруджа рентата се движи от 80 до 110 лева на декар. Това е свободен пазар и свободна конкуренция.

– Има ли изобщо нещо сбъркано в механизма на образуване на рентите у нас – в много европейски държави има диференцирани ренти и те се обвързват с добивите?

– От 2007 година, от тогава земеделието се субсидира на декар площ, рентата се формира на пазарен принцип. При засилен интерес към земята, рентата е по-висока, защото това предполага и по-високи добиви. Ако една земя не се търси, няма как за нея да се иска и да се дава висока рента. Декар земя в Добруджа струва над 2 хил. лева – не можем да ограничим тази цена.

По каква логика тогава рентите да са по-ниски? Рентата е резултат на прякото договаряне между две страни – арендатор и арендодател. Нека уточним и друго – високите ренти от 120 лева в Добруджа се получиха заради лавандулата, доста площи се засяха там. При ниска цена на лавандуловото масло, възможно е рентите малко да паднат. Но пак казвам, това е въпрос на свободно договаряне.

– Ковид кризата как повлия на пазара на земеделска земя?

– Както казах вече, земеделието не е спирало да работи. Възрастните хора са най-рисковата група в условията на сегашната криза. До толкова, доколкото те са евентуални продавачи на земеделска земя, пазарът може да се счита в някакъв относителен застой.

Затова и от БАСЗЗ сме поели една дарителска кампания – за да помогнем, с каквото можем в тази тежка за страната ситуация. Иначе, тенденцията от 5% годишен плавен ръст в цената на земеделската земя се запазва, но тя остава една от най-евтините на територията на Европейския съюз. Причина за това е липсата на напояване и липсата на комасация у нас. При такива условия, няма как да влезе голям външен инвеститор на този пазар. Средната големина на един парцел в Южна България е 5 дка, в Северна България – 8.

При такава разпокъсаност никой няма да тръгне да прави големи и дългосрочни инвестиции. Нещо повече – делбите между наследниците продължават и земята още повече се разпокъсва. Не очаквам стрес на пазара със земеделска земя, свързани с коронавирусната пандемия. А и зърнопроизводството в България е стабилно. Неслучайно за Европа, България и Румъния са зърнен резерв и това е обусловено дори исторически. При лоша година, българското и румънското зърно спасяват Европа от глад, защото са традиционни производители на пшеница – и мека, и твърда.

– Ще обясните ли с по-голяма конкретика вашата идея за създаването на Национална поземлена банка – тя предизвика доста дебати в публичното пространство?

– Това е наша инициатива още от 2003 година. Идеята за създаването на Националната поземлена банка е сходна с тази за създаването на държавни бензиностанции. Държавата се явява като регулатор, за да бъде предотвратена спекулата на тези пазари. Националната поземлена банка обаче е обвързана с учредяването на Национална земеделска камара. Последното означава обединение на целия земеделски бранш. Ролята на банката е да администрира и да управлява най-ценния български ресурс – земята.

Който не желае да сключва договор, може да отдаде земята си на Националната поземлена банка или да й я продаде. Белите петна са временно решение. Ако светът вече върви към електронно управление, много от кадрите в държавната администрация ще бъдат свободни да се занимават с управлението на други процеси. В една бъдеща Национална поземлена банка е задължително да участват експерти на държавно ниво.

Малко над 1 млн. и 300 хил. дка земя у нас са обявени като бели петна. Те трябва да влязат в банката, в Държавен поземлен фонд и да бъдат администрирани и контролирани от държавата. Това ще даде още една перспектива за собствениците – те могат да продадат земята си или на държавата, или на всяка друга частна организация. Въпрос на избор.

Създаването на Национална поземлена банка ще позволи да се случи и реална комасация. Има ли комасация, и напояването ще стане възможно, което днес е огромен проблем за българското земеделие. И законодателството, свързано с аграрния бизнес, ще се изработва по-ефективно. В Унгария, Полша, Литва, Германия, Белгия, Италия вече има създадени такива банки и те са структури с участието на държавата. Те са полезни и за младите хора, които се завръщат от чужбина. Ако те искат да се занимават със земеделие, Националната поземлена банка може да им предостави земя – да я наемат или да я закупят. При сегашната картина свободна земеделска земя в България няма.

– Защо имаше остра реакция срещу тази идея?

– За да си отговорим всички на този въпрос, трябва да седнем на една маса. И тук е мястото отново да обясня колко е важно браншът да е обединен в една Национална земеделска камара. България е единствената държава, която не членува в Копа- Коджека – най-голямата европейска фермерска асоциация. И не защото не можем да си платим членския внос, който е 200 хил. евро на година, а защото ни е трудно да сме единни. Без обединение трудно ще постигнем успех в земеделието.

Другите европейски държави прокарват и отстояват определени земеделски политики на ниво Брюксел, защото една национална организация представлява целия земеделски бранш. Това означава силен глас, глас, който се чува – и на национално, и на европейско ниво. А у нас има десетки браншови аграрни организации и земеделското министерство често се оказва под натиск от различни страни. Вместо да се карат на работни групи за едно или друго, не е ли редно в рамките на Националната земеделска камара проблемите да бъдат изяснени, да се стигне до консенсус и да се отиде в МЗХГ с единно решение по даден въпрос. Това е начинът и така го правят в другите европейски държави.

Една легитимна Национална земеделска камара, която представлява целия бранш, ще работи по-ефективно с институциите – с МЗХГ, със застрахователите, с ЕК и т.н. И ще постига резултати за целия стопански сектор. А той е изключително важен за икономиката на страната. Рано или късно, Национална земеделска камара ще бъде създадена и за тази стъпка има подкрепа от реалните браншови земеделски организации в България. Имаме безценен капитал – плодородна земя и минерални води. Жалко е да превръщаме страната в пустиня, защото ни е трудно да мислим градивно и в една посока.

– Задават се коренни промени в европейската земеделска политика – как ще ги коментирате?

Европа предопредели да правим конвенционално земеделие. В България то вече е изградено, модернизирано, в него са вложени големи инвестиции, особено в земеделска техника. Ние сме против въвеждането на тавани. Не бива устойчиви стопанства да се поставят в риск – за сметка на други производства. Нека бъде увеличено подпомагането за създаване на повече заетост в земеделието, за стимулиране на животновъдството, на производителите на плодове и зеленчуци.

Истината обаче е, че трудно ще достигнем нивата на останалите европейски държави, където субсидиите са много по-големи, както и националното подпомагане. В тази посока са нужни специални политики и не е нужно да има противопоставяне между отделните земеделски браншове. Тук отново е уместно да кажа – в една Национална земеделска камара този дебат ще се води по-продуктивно