Работенето на „бели петна“ е обсебване и е в конфликт с Конституцията

16/04/2019   agroplovdiv.bg

„Работенето на бели петна е обсебване. В чл. 17 ал. 3 на Конституцията се казва, че частната собственост е неприкосновена. Раздаването на бели петна, което се извършва по определен механизъм вече 10 години без знанието на собственика на земята, влиза в противоречие с основния закон. Как така един по-нисък в йерархията нормативен документ противостои на основния?“ Това запита  Венцислава Монева , член на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи ( БАСЗЗ ) при разглеждане на Законопроекта за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи по време на семинар. 

Темата с белите петна бе определена като болезнена. Механизмът за създаване на масиви за ползване в новия проект повтаря слабостите на сега действащия норматив. „Вече белите петна могат да се разпределят и за повече от една година, което създава предпоставки за административен произвол“, посочи Монева. Земеделските служби на „случаен принцип“ разпределят имотите – бели петна, за да бъдат обработени. Според БАСЗЗ общата площ на т.нар. бели петна в страната е около 1 милион декара. („ Бели петна“ – това са земеделски земи, чиито собственици нито ги обработват, нито се разпореждат с тях. Тези имоти се разпределят по споразумения или чрез общинските земеделски служби към осъществяващите дейност земеделци – б.р. )  

Законодателят не е предвидил интереса на собственика и не го защитава, а дори се обяснява, че това е необходимост, за да може който обработва земите, да си ползва субсидиите. Според Венцислава Монева държавата би следвало да води политика по откриване на собствениците и информирането им, че ако те не желаят да си обработват земеделската земя, би следвало като добри стопани да се погрижат за нея и да я предоставят за обработване. „Но не би следвало земята да се раздава ей така“, възкликна тя.   „Издирването на собствениците не е невъзможно“, предположи Венцислава Монева. „Те трябва да бъдат информирани за това, че техните земи вече не са национално богатство, защото не получаваме блага от тях, тъй като са пустеещи. И че те са пречка за хората, които обработват съседните земи, да се случи комасация.“   

Земеделецът Ангел Ангелов който обработва 96 хил. дка земя и който също е член на БАСЗЗ, оспори коментара на Монева. Белите петна са почти като паметниците на културата – никой не иска да ги гледа, сравни той. „Те представляват 7-8% от всички земи, които обработвам. Имам 8400 договора“, илюстрира сизифовските усилия по спазване на законите земеделецът. Той отрече възможността да придобие с констативен нотариален акт чужда земя, която обработва от години. „Аз 10 години владея тази земя, но нямам право да я придобия – не плащам данък. И не я владея неправомерно, защото плащам рента“, каза Ангелов. 

Сред другите неуредици в поземления законопроект Венцислава Монева обърна внимание към чл. 20, където е допусната възможността всяко лице, което е ползвател, или упълномощено лице несобственик да преотдава правото на ползване на имота на трети лица. Едногодишните договори не се заверяват нотариално, не се вписват и в Агенцията по вписванията. Но лицето, което е получило възможност да се разпорежда с имота за по-дълъг период, може да го преотдаде за 10 години например и да впише новия договор в Агенцията по вписвания. При този сценарий реалният собственик не може след една година да преотдаде имота. Трудно ще му е и да го продаде, тъй като земята е обременена с 10-годишен договор за ползване. „Това не е решено в законодателния проект. Затова следва да се поставят различни ограничения, които да бъдат описани в едногодишния договор. Трябва да е конкретно изложено как се уреждат договорите за аренда. Законът би следвало да развие хипотези, в които да защити собствеността. В тази част трябва да предложим конкретни текстове, които да защитят собствеността, нейното управление и въобще това, което се случва с тази собственост“, акцентира върху тази част от законопроекта Монева.