Пазарът на земеделски земи отрезня

06/06/2018   europeanlandowners.org

Неизвестността пред новия програмен период, води до въздържане от нови инвестиции в ниви

Господин Стайков, каква е тенденцията в момента на пазара на земеделски земи?

– Тенденцията през 2017 г. и това, което виждаме от началото на 2018 г. сочи, че има едно отрезняване на пазара. Смятаме, че стойността на земеделската земя в България е достигнала до едни нормални, реални нива. Между 2007 и 2015 година (с изключение на 2009 г, когато финансовата криза беше в разгара си) цените се повишаваха постоянно, тъй като преди това земята беше подценявана. До 2007 г. нямаше европейско субсидиране, но след това започнаха много програми, натрупа се капитал и в самите фермери. В началото имаше голяма конкуренция, но тя беше по-скоро между фондовете, а в момента има много купувачи на пазара. Всеки фермер има възможност да купува, дори в последните години има много нови варианти за финансов лизинг за земята. В същото време няма фактори, които да окажат голям бум и стрес на пазара.

Може ли да се промени скоро тази спокойна картина?

– За това трябва да се появи много голям външен инвеститор, който да инвестира огромни средства, така че рязко да ескалира цената на земеделската земя. В момента комасираните парцели в България са малко, за тях цената е много по-висока, но това е 3-5% от цената на земята, която се предлага. Неизвестността пред новия програмен период, какво подпомагане ще има и при какви условия, води до въздържане от нови инвестиции в земя. Затова пазарът е балансиран, няма голямо предлагане, но няма и търсене. Има доста играчи на пазара, но никой не смее с малки изключения да вдига рязко цената на земеделската земя. Земята вече поскъпна с няколкостотин процента и на места е над 1000 лв./дка, което според нас е реално. За районите на Силистра и Добрич цената е между 1600 и 1800 лева. Това са най-плодородните райони, но има ниско предлагане, затова нивата са толкова високи.

Периодично се повдига въпросът за въвеждане на данък върху земята, какво е Вашето отношение към тази възможност?

– Няма как българските фермери да плащат и данък върху земята. В момента плащаме корпоративен данък, освен това изплащаме дивидент, както и осигуровките от близо 40 на сто от общата ставка, които никой не споменава. Ако се въведе и данък върху земята ще станат твърде много налози за земеделците. В момента селското стопанство и туризмът, са отраслите, които най-много се развиват в България, но се опитват на всяко нещо да ни сложат допълнително ограничения и налози. Освен това фермерите имат голям проблем в момента, защото няма алгоритъм, по който да ги проверяват. За пример ще дам, че при нас дойдоха на проверка през Ноември, за да проверяват пшеницата, която отдавна е ожъната и има дори засята нова култура на същите площи.

Моля да коментирате подготвяният в момента законопроект, според който фермерите, заедно с държавата и застрахователите трябва да правят вноски, за да се предпазват от природни катаклизми.

– За нас това е много важно и сме твърдо „за“ подобно решение. Като асоциация апелираме това да се прави, но без участието на държавата в този процес, нещата няма да се случат, защото и в момента имаме защита от градушките, но върху много малък процент от територията на страната. Всеки фермер трябва да плаща вноски и това да е задължително, но смятам, че е необходимо държавата да участва във всички процеси. При застраховането също трябва да бъде така. В момента много от нас застраховат, обаче много рядко щетите се плащат от застрахователите. Един застраховател винаги има едни малки редове отдолу и казва, че това, което се е случило не е обект на нашия договор. Затова смятам, че държавата трябва да участва. Няма страна с модерно земеделие в Европа, която да не субсидира този отрасъл. Не може да бъдем различни в това отношение, защото не само сме изгубили старите си пазари на земеделска продукция, но и сме страната с най-ниската субсидия и много трудно сме конкурентни на европейските пазари.

Точно тази ниска субсидия не позволява да се плати на работната ръка както на Запад, каква е точно ситуацията?

– В земеделието е както във всички други отрасли, заплатите в пъти са по-ниски от Европа. Няма как да печелиш малко, а да плащаш европейски заплати и е нормално при тази ситуация нашите работници да отиват да работят в старите страни – членки. Европа е отворен пазар за работната ръка. При нас се обучават какво да правят, стоят една-две години, но плащаме на ден толкова пари, колкото вземат на Запад за час. В резултат на това губим вече обучени хора, проблемът е повсеместен.

Участвате ли в процеса на описване на този Кодекс за земята?

– Не, към момента не знаем какво става, но вярваме, че ще ни поканят заедно с другите големи фермерски организации да се включим. Имаме достатъчно експерти и можем да помогнем, важно е когато всички асоциации работим заедно. Ако не ни поканят да участваме пак ще се получи нещо на парче, за което ще бъдат изхарчени някакви пари, а после ще трябва да се преработва. А идеята е създаден един път този кодекс, той да служи най-добре на фермерите и на всички производители в България дълго време. Да дава сигурност, така че дори когато има нови хора, които искат да инвестират, да го направят спокойно и да си върнат направените вложения. Заедно с другите асоциации работим много тясно, помагаме си, защото това което ще се приеме е за всички земеделски производители в страната. Интересът е общ, дошло е времето когато можем да работим заедно и в диалог. Считам, че реално ще може да се работи активно към септември след нашето председателство на Съвета на Европа и активната лятна кампания.

Всички говорят за нуждата от добра хидромелиоративна система в страната, но става дума за огромни инвестиции. Как може да се реши този проблем според Вас?

– Смятам, че първо трябва да се направят проектите, независимо по какъв начин ще стане финансирането, ние трябва да работим по справянето с този проблем. Южна България без напояване ще бъде засегната от силна почвена ерозия и ще унищожим една от най-хубавите земи в Европа, най-чистите и без зарази, защото е факт – европейските ни колеги работят с торове и препарати от десетилетия, а ние тепърва започваме. В момента обаче българската вода отива в Гърция и Турция, а ние не напояваме. Смятам, че трябва много неща да се променят, а пари винаги се намират. От Европа ще се търсят пари, ще се удържа както вноските за градушки, но ако всеки земеделец може да полива своите култури това ще доведе до запазване на почвата и до много по-високи добиви. Парите, които ще се дават на година за вноска, ще се избиват многократно, но трябва да се вземат мнения на експертно ниво. Не става само с едни пари, трябва да има план, по който ще се работи дългосрочно и ако не може да се направи в цялата страна, да се започне поетапно в най-засегнатите райони. Трябва да се направи нещо, защото ще започнем да губим земята, вместо да я чистим и поддържаме в добро състояние.

Стайко Стайков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи в България – сп. Агрозона – стр. 20; 21