Земеделието у нас се крепи на големите фермери

23/04/2019   www.bgfermer.bg

Ако едрите стопанства у нас спрат, няма кой да работи в земеделието, коментира Радослав Манолов, зам. председател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя /БАСЗЗ/ и изпълнителен директор на Адванс Терафонд

Интервю на Алма Давидова

– Миналата година заявихте, че пазарът на земеделска земя е на купувачите и вашето дружество предимно ще купува. Осъществихте ли тези планове и какви са причините да преценявате така пазара?

– През изминалата година действително купувахме и не продавахме. Сега също продължаваме да купуваме и ограничаваме продажбите. Причините са, че очакваме тенденциите да са за засилено търсене на земеделска земя, поради нейния ограничен характер. Другият стимул е все още ниският праг, на който може да се започва земеделски бизнес, особено що се отнася до младите фермери. Имали сме много добри печалби и те са свързани с търговията на земя. Миналата година умишлено не продавахме, имайки предвид, че цената на земята се покачва, но имахме по-ниски резултати. Това го знаят всички наши акционери.

– Защо у нас е нисък прагът на цената, която се плаща, за да се започне земеделски бизнес?

– Защото например, ако искате да започнете такъв бизнес в някоя страна в Западна Европа, там трябва да чакате с години, за да стъпите на здрава почва. Или трябва да откупите правата на някой друг земеделец. В някои страни дори има програми за ранно пенсиониране на земеделци, за да могат други да се заемат с този бизнес. Но тук нямаме такава държавна политика. Единствената цена, която трябва да се плати, е или по-висока рента, или да се закупи земя.

– Как влияят субсидиите върху пазара на земеделска земя?

– На пазара има много голям свободен финансов ресурс. А земеделците са сигурни платци от гледна точка на това, че получават субсидии. Банките продължават да ги ухажват и съответно евентуална покупка на земя или директно наемане на ниви е всъщност, цената която трябва да платят, за да започнат земеделски бизнес.

– Каква е конюнктурата при наемането на земеделска земя?

– Проблемът при наемането е, че е на конкурсен, съзтезателен принцип и всеки, който даде най-високата цена и е най-стабилен, обикновено печели. Това е причината и за стъпаловидното покачване на рентите за наемане на земя и е предпоставка за покачване цената и на декар.

– Вашето виждане за цената на земеделската земя.

– Усреднено, според данните на БАССЗ, поскъпването на земеделската земя е м/у 5% и 7%.

Това са нашите наблюдения. Все още няма статистика, която да каже. Но официалната статистика не е реална, защото там се отчита и изповядването на сделките на данъчна основа и други на реални цени.Освен това може да има и лични сделки на много високи цени.

– Каква е вашата прогноза?

– Нашите виждания са, че цените на земята ще продължат в следващите 10 години да се покачват, независимо от развитието на ОСП. И това ще е поради финансирането, лесният земеделски старт и трайното ползване на земята.

– Какво е вашето мнение за политиката на Европа спрямо едрите стопанства?

– В Европа, където има много средни и дребни земеделци, не се толерира окрупняването и концентрацията на голям бизнес в едни ръце. Но там е налице и кооперирането между самите земеделци.

В България, където населението се е оттеглило от земеделските райони, единствените, които правят бизнес и поддържат успешно земеделие на този етап са едрите, големите земеделци. Тук положението е несъпоставимо с това, което е в Европа. На такъв етап сме засега. Когато се получи насищане на едри и когато има достатъчно дребни земеделци, които искат да започнат бизнес, тогава можем да говорим за малки и средни. У нас, ако едрите спрат, няма да има кой да работи.

– Променят ли се районите,след като започнете земеделски бизнес там?

– Ние сме разработвали землища където 20-30 години не се е появявал трактор. Хората излязоха и направиха просто празник. Когато започнем земеделски бизнес в някой район, това води до приход за собствениците, като земеделски ренти. Но не води до приток на хора в тези райони.

Това трябва да е държавна политика. Ние донякъде можем да влияем икономически, но това е само една част от необходимото.