Земеделието винаги ще бъде ключов бизнес

25/01/2021   zemedeleca.bg

Рентабилно и конкурентно е онова стопанство, което обработва между 6 хил. и 10 хил. дка земя, казва Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи

Интервю на Анета Божидарова

– Г-н Стайков, от Ковид-19 скоро няма да се отървем, но поне времето като че ли е на страната на земеделците – как виждате вие положението?

– Годината започна добре, натрупа се почвена влага в дълбочина. Важно е обаче какво ще е времето по-нататък – дали ще се образува снежна покривка – преди да паднат много температурите, дали ще има пролетни дъждове и т. н. Но това е земеделието – рисков бизнес, всичко е под небето. Пандемията слабо го засегна и няма как да бъде иначе – всеки ден човек има нужда от храна и вода, не може без да се произвежда. В тази посока правителството и ръководството на МЗХГ направиха необходимото, за да работи аграрния бизнес в един по-спокоен ритъм. Да се надяваме, че сушата от миналата година няма да се повтори в такава степен.

– Засушаването предизвика разговор за напояването – как ще коментирате идеята на правителството да се инвестират 840 млн. лева през следващите две години във възстановяване на хидромелиоративната мрежа в страната – през държавното дружество „Напоителни системи“?

– Това е малка първа стъпка и ако планът бъде изпълнен – добре. Тези средства ще стигнат за частична рехабилитация на съществуващите напоителни системи. Необходимо е да бъдат възстановени дигите, да се почистят речните корита, да се контролират по-ефективно язовирите. В тази посока са заложени и европейски средства – по Планът за възстановяване и устойчивост. Винаги сме заявявали, че е нужна дългосрочна стратегия за напояването на земеделската земя – с участието на държавата, за да има резултат. И задължително с участието на науката. 5% възстановени хидромелиоративни системи са наистина само първа стъпка, нужно е да станат поне 25 – 30%. Засушаването е трайна тенденция и фермерите трябва да имат достъп до вода. Без напояване, земеделието няма бъдеще.

– Щетите от сушата повдигнаха и въпроса за рентите – какъв е вашият коментар?

– Рентата е въпрос на свободно и пряко договаряне между две страни – наемател и наемодател на земя. Когато договорите са надлежно разписани, винаги може да бъде намерен компромис – на добра воля. Не бива обаче да се злоупотребява по тази тема. Защото има случаи, макар и малко на брой, в които с оправданието, че годината е била суха, се прави опит да бъдат ощетени собствениците. Това не е коректно. Нека не забравяме, че земеделието не е бизнес година за година. Има добри години, в които се акумулира по-голяма печалба, има субсидии, има обезщетения и т. н. Когато има взаимно доверие, когато бизнесът се планира дългосрочно, решенията се намират. Нито една от страните не бива да бъде ощетявана и да се изпада в крайности. Застраховането също е част от решението на проблема с риска в земеделието. И в тази посока има още много работа.

– Повлия ли коронакризата върху пазара на земеделска земя?

– Пазарът е в застой – няма как въведените мерки заради коронавируса да не предизвикат стрес и в този сегмент. Търсене има, но няма предлагане, хората сега мислят за здравето си. Не може да се каже, че цената на земята е тръгнала надолу, повлияна от пандемията. Очаквам през пролетта и лятото да се активизират продажбите – когато и голяма част от мерките ще отпаднат.

– Задава се време разделно за българските земеделци – на прага сме на избори и на нов програмен период – какви трябва да бъдат политиките?

– Земеделието и особено зърнопроизводството са ключови сектори за българската икономика, които изцяло работят на пазарен принцип. Затова подкрепата към тях трябва да е последователна, независимо кой е на власт. През следващите 2 години, които са преходни, няма да има промяна в подпомагането за фермерите. Това означава комфорт за българския аграрен бизнес. За новия програмен период той се подготвя от дълго време и смятам, че ще се справи с всички предизвикателства.

– Една от основните препоръки на Брюксел към страната ни е свързана с концентрацията на земя и субсидии в малък брой хора – възможно ли е този дисбаланс да бъде променен?

– По този въпрос трябва да се подхожда изключително внимателно и разумно. Когато страната ни влезе в Европейския съюз, уедряването на стопанствата беше стимулирано чрез подпомагането и затова те се появиха. Модернизираха се и заработиха изцяло на пазарен принцип. Бизнесът е на светло и износът на зърно има своята заслуга за приходите в държавната хазна. Рентабилно и конкурентно е онова стопанство, което обработва между 6 хил. и 10 хил. дка земя. Ние трудно можем да бъдем конкурентни на европейските пазари с овощарство, зеленчукопроизводство или животновъдство – поради несъразмерната подкрепа на тези браншове у нас, в сравнение с тази в други европейски държави. Единствено зърнопроизводството успя да заработи на пазарен принцип и да е печелившо. Закупи се мащабна и скъпа техника, която е предназначена да обработва огромни площи. И Европа нямаше нищо против това, всичко се създаде законно, според правилата на европейската конюнктура. Тогава и цената на земята беше ниска, всеки, който е искал да се занимава със земеделие, е можел да закупи земя. Големите стопанства са здравите коне, които теглят каруцата в земеделието. Ако бъдат притиснати от нови регулации и рестриктивни мерки, това може да доведе до хаос – до спад в цената на земеделската земя, ако собствениците тръгнат да продават и да се оттеглят. В крайна сметка какво ще се получи – земята ще премине от едни ръце в други, ще настъпи отлив на инвеститори и това не е в ничия полза – нито на собствениците, нито на ползвателите, нито на държавата.

– Темата е с висок обществен интерес и по нея често се водят политически дебати, включително има и спекулации – коя е здравата и смислена нишка в тази посока?

– Не е редно да се противопоставят земеделците, да се делят на малки, средни и големи. Големите могат да помагат на малките и го правят. Едно мащабно стопанство, което има за съседи малки фермери, винаги може да работи земята в съгласие с тях и това да е в общ интерес. Затова от дълго време настояваме за създаването на Национална земеделска камара. Тя трябва да обедини хора и браншови организации, за които земеделието е бизнес и съдба. Само така можем най-после да заявим членство в най-голямата европейска фермерска организация Копа – Коджека. Така ще имаме реално представителство в Брюксел и възможност да участваме в европейските земеделски политики. На по-късен етап е добре да бъде създадена и Национална поземлена банка, която ще бъде от полза за всички, които имат интерес към пазара на земя и към нейното обработване.

– Очевидно земята и водата са най-ценните ресурси – неслучайно милиардерът Бил Гейтс е най-големият ползвател на земеделска земя в САЩ – затова ли битките за земята са толкова тежки, г-н Стайков?

– Никой не може да изнесе българската земя. В по-голямата си част тя е в ръцете на български инвеститори, които се грижат за нея с нужната отговорност. Имаме над 3, 5 млн. собственици на земя, чиито интереси трябва да бъдат защитавани. Затова отговорно трябва да се подхожда към всички въпроси, свързани с поземлените отношения. Това е въпрос на бъдещо законодателство. Сега е важно хората да се успокоят, ваксинацията да сработи. Българската асоциация на собствениците на земеделски земи ще продължава да помага и да прави дарения за болниците – за да се справим всички с ковид пандемията и да си върнем предишния живот. Без вода и храна той е невъзможен. Затова земеделието винаги ще остане ключов бизнес.