Прогноза: При нормална стопанска година средната рента ще се запази близо до 60 лв./дка

Възможно е леко понижение в регионите с най-високи ренти и локален ръст в райони с качествена земя и стабилни добиви, сочат очакванията на собствениците на земеделски земи

Акцент във втората част на разговора ни с Евгений Орашъков, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), е динамиката на рентните плащания в страната.

Те остават един от най-чувствителните индикатори за състоянието на пазара на земеделска земя. На фона на сушата при пролетниците, по-ниските цени на зърното и рекордните добиви от есенниците, пазарът търси баланс между доходността на производителите и очакванията на собствениците на земя.

Какви са наблюденията на БАСЗЗ за средното рентно плащане в страната? Как се отразиха върху рентите понижените добиви от пролетници вследствие на сушата и цените на зърното, които се върнаха на нивата отпреди 10–15 години?

По данните на членовете на БАСЗЗ средното рентно плащане за новата стопанска година се запази на нивата на предходната година. Данните на НСИ отчитат леко понижение на средната рента от 62 лв./дка на 60 лв./дка, макар това да е информация от предходната селскостопанска година. 

Есенниците имаха много добри добиви, България отчете най-добрата реколта от пшеница за последните 25 години – 7.6 милиона тона. Отлично се представиха и рапицата с рекорден добив от декар и ечемикът, като очакванията преди това за добри добиви на есенниците доведоха до запазване на средното рентно плащане за 2025/26 година. 

Понижените добиви на пролетниците не дадоха отражение при договаряне на цените за ползване на земята за следващата селскостопанска година, тъй като те се материализираха през август и септември.

Ако цените на зърнените култури продължат да падат, това би имало негативен ефект върху рентите в следващите години, като ефектът от цените ще се акумулира и с по-ниските добиви от пролетниците тази година при сключване на договорите за следващата селскостопанска година.

Не трябва да се забравя и повишението на цените на голяма част от разходите за производство в земеделието през последните 5-7 години – двойно е увеличението на цените на торовете, сериозно са се повишили цените на хибридите, препаратите, разходите за труд, горива, цената за покупка на земеделска техника и нейната поддръжка. Неясно защо горните теми не се коментират, като основният фокус е основно върху рентното плащане и с колко се очаква да се намали. 

Липсва зеленчукопроизводството, животновъдството, овощарството, като това са секторите, които носят високата добавена стойност и заетост, които да направят рентното плащане по-малко зависимо от текущата стопанска конюнктура и международни пазари и да добавят стойност към земеделието.    

Зърнопроизводители коментират, че рентите са достигнали пределната си точка и предстои спад. Споделяте ли това очакване и при какви условия може да се реализира подобен сценарий?

Нашите очаквания са да има задържане на нивата от миналата година. Също така очакваме и леко понижение на рентите в регионите с най-висок размер на тези плащания. Ръст ще има на места с качествена земя, където миналата година се реализираха добри добиви и на пролетниците, например определени региони в Южна България. 

Миналата година основен проблем беше засушаването, което намали добивите на пролетните култури. Ако се повтори подобен сценарий при есенниците, комбинирано с ниски цени на зърнените, а вече и на маслените култури, това би довело до намаляване на рентните плащания. Но предвид дъждовете последните два месеца и добрата влагозапасеност, очакваме нормална стопанска година.

НАП прие, че физическите лица, които не са търговци, а единствено собственици на земеделска земя, не следва да бъдат облагани за доходите от рента. Това стъпка в правилната посока ли е?

Не можем да се съгласим като цяло с твърдението, че е налице новина и още по-малко пробив по отношение на позицията на НАП за облагането на доходите от наем и аренда на земеделска земя на физически лица, защото реално пробив не е налице. 

НАП е правоприлагащ, а не законодателен или тълкувателен орган. Първо, защото Законът за данъците върху доходите на физическите лица е категорично ясен в тази си част. И второ, защото как приходната администрация правоприлага зависи, както от буквата на закона, така и от конкретното положение, в което се намира едно данъчнозадължено лице. 

Указанията на изпълнителния директор на НАП са задължителни само за работещите в приходната администрация. Те нямат нито силата на закон, нито силата на пресъдено нещо, каквото е окончателното и влязло в сила съдебно решение.  

Напояването е приоритет както за фермерите, така и за собствениците на земя. Според Вас държавната политика движи ли се в правилната посока? Какви допълнителни стъпки са необходими, за да се ускори възстановяването на напоителната инфраструктура?

БАСЗЗ поставя въпроса за необходимостта от възстановяване и развитие на хидромелиорациите, откакто е учредена, а това са повече от 15 години. В продължение на дълъг период от време този въпрос не се разглеждаше с приоритет от институциите. Ефектите от климатичните промени ги принудиха да си дадат горчивата равносметка за забавянето. Сега държавната политика трябва да отговори едновременно на две предизвикателства. 

Първото е свързано с покриване на дългосрочните нужди от напояване чрез реални и значими по своя размер публични инвестиции в напоителна инфраструктура. Приоритетът е поставен като акцент от страна на Министерството на земеделието и храните, както и от други разходни ведомства (МРРБ и МОСВ), но нещата като че ли не стоят по този на ниво дългосрочен финансов ангажимент в политиката на Министерството на финансите. 

Второто е свързано с належащата нужда (най-вече заради сушата в няколко поредни години) в краткосрочен план да се даде възможност на отделния земеделец или земеделска общност да се справят самостоятелно с текущата липса на напояване. Тук не става въпрос толкова за публично финансиране, колкото за облекчаване на административни процедури. Като например ползването на вода от собствен сондаж да не преминава през режим на сложно и времеемко предварително административно одобрение (разрешително за водовземане или водоползване), а да се прилага първоначално уведомителен режим, като процедурата по одобрение да бъде последваща, след като земеделецът е намерил вода и е започнал да напоява.

За съжаление, от страна на компетентните институции по отношение на управлението на водите има категорична липса на воля за преминаване от разрешителен към уведомителен режим.

Интервю на Екатерина Арсенова