Евгений Орашъков: Ако споразумения за ползване се правят от 2/3 от фермерите в землището, няма да остане земя за малките стопани
Предлаганите законови промени са в полза само на най-големите, които са 1,5% от всички, но обработват 85% от площите, казва председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ)
– Г-н Орашъков, парламентът е на път да приеме нови правила за държавните ниви и ползването на земеделска земя. Вие обаче обявихте, че ги смятате за противоконституционни. Защо?
– Има няколко спорни предложения, които ни притесняват. На първо място това е промяната, която допуска до една трета от площта на землището и частните имоти да се разпределят по административен път на земеделци, които нито са собственици, нито са сключили договори за ползване.
Това директно означава, че притежателите на земята няма да могат да определят кой при какви условия ще ползва собствеността им. Тези земеделци може да откажат да наемат земята, тъй като държавата им дава право да я обработват на базата на административен акт, а не валиден титул, който ще е договор за наем или аренда. Ние смятаме, че текстовете противоречат на Конституцията, която постановява, че частната собственост е неприкосновена. Ние не сме против споразуменията за комасирано ползване, дори напротив. Но комасирано ползване може да има само по споразумения между притежатели на документ за собственост или договор за ползване. Трябва да се сложи край на служебното разпределение на земеделската земя.
Друго предложение предвижда преразпределение на правото на ползване на земя в едно землище да може да се прави, ако едва две трети от земеделците са се споразумели за това. По този начин по-малките земеделски стопани и фермери могат да бъдат изместени от земите, които досега са обработвали и в които са инвестирали, и да бъдат изпратени насила да обработват други в покрайнините на землището, където почвата е неплодородна или чужди ниви. Това ще доведе до липса на дългосрочна сигурност, особено при по-малките и ще ги обезсърчи да се занимават със земеделие въобще, камо ли да правят някакви инвестиции в инфраструктура, добри земеделски практики или напояване.
Съкращаването на сроковете за деклариране на договорите за наем и аренда е друга съществена промяна, която не одобряваме. Сега действащият срок е 31 юли, а в предложените промени е заложена дата 30 юни. Моите очаквания са, че ако се приемат тези текстове и влязат в сила веднага, а не от октомври, както предлагаме, много собственици и земеделци няма да успеят да сключат навреме договори за ползване на земя, като собствениците няма да получат очаквания наем за земята си, а земеделците няма да ползват същата тази земя.
Опитват се и да ограничават лицата, които могат да участват в търгове за отдаване под наем или аренда на земи от държавния поземлен фонд. По този начин ние очакваме, че държавата няма да може да получи най-добрата наемна цена, а тя е длъжна да управлява земите си с грижите на добър стопанин и да максимизира приходите за бюджета.
– Във ваше становище казвате, че тези промени са в полза на едрите фермери. Какво имате предвид?
– Имам предвид текста в закона, който гласи, че правото на ползване на земя в едно землище да може да се преразпредели, ако едва две трети от земеделците са се споразумели за това. Тези промени са в интерес на големите фермери, които са 1.5% от всички, но обработват 85% от площите. Ще се окаже, че те ще определят как да се разделят земите.
– Да, но все пак депутатите обещаха, че ще вземат предвид предложенията на браншовите организации преди окончателното гласуване. Вие за какво точно ще настоявате?
– Ние ще настояваме сроковете да се променят. Също така ще се борим да остане текущият текст на закона. За нас той дава разумен баланс между собственици и ползватели, а също така и между малки и големи производители в съответното землище. Дава една предвидимост и сигурност за това кой какви земи ще обработва.
Според нас промените се правят под натиск. Не разбираме защо се бърза толкова, без да се спази процедурата за обществено обсъждане от всички заинтересовани страни и без сериозен дебат за ефекта от тези предложения. Само законовият текст за споразуменията, които касаят ползването на земите, е променян 15 пъти от 2007 г. досега. Така че очакваме съвсем скоро да има нови промени на сегашните предложения.
– Заявихте, че ще повдигнете въпроса за промените в закона на европейско равнище. Към кого по-точно смятате да се обърнете?
– Не можем да претендираме легитимно нито за еврозона, нито за пълен Шенген, нито пък за равнопоставеност при разпределяне на европейски субсидии за земеделие, ако не можем да гарантираме неприкосновеността на правото на частна собственост.
– През януари Националната асоциация на зърнопроизводителите излезе с искане държавата да регулира с механизъм цената на рентата. Какво би се случило ако това се приеме?
– Няма как да се говори за регулации, става ли въпрос за частна собственост. Отношенията между собственици и ползватели трябва да са чисто пазарни и да няма вмешателство на административни органи. Такъв тип регулиране е типично за плановата икономика, а не за пазарната. България преди повече от трийсет години реши да върви по пътя към свободно договаряне, така че не смятам, че такъв подход е правилен и адекватен.
– Смятате ли, че трябва да се сложи край на едногодишните договори при ползването на земя, които не стимулират окрупняването?
– В момента голяма част от договорите за наем за ползване на земеделска земя са краткосрочни. Земеделието има нужда от дългосрочни планове за развитие, инвестиции и спазване на екологичните норми.
В действащия Закон за арендата на земеделски земи има неравнопоставеност между собственик и ползвател на земеделска земя. Тоест развалянето на аренден договор при неплащане е трудно и често минават години, преди да се случи. В такъв момент едногодишните договори са вариант за защита на собственика. Ние имаме предложение за начина, по който това може да се регулира, в съответствие с Конституцията, Закона за задълженията и договорите и Закона за собствеността. Натрупаните проблеми досега изкривяват поземлените отношения, и водят до това, че основно се сключват едногодишни договори, поради простата причина, че при дългосрочните договори собствениците нямат никаква гаранция, че правата им ще бъдат спазени.
– А ще се произвеждат ли плодове и зеленчуци под соларни панели? Това е една малко позатихнала тема, но все пак важна. Какво смятате вие по този въпрос?
– Смятаме, че по този въпрос липсва експертен дебат, базиран на обективни данни. БАЗСС е против допускането на изграждането на фотоволтаици върху земеделски земи от пета и шеста категория. Несъмнено, пред България и света стои много сериозно въпросът за декарбонизацията на икономиката и справедливия енергиен преход. Той не би бил мислим без изграждането на алтернативни енергоизточници, но напоследък ставаме свидетели на сблъсък между земеделие и енергетика, защото едните се месят в терена на другите, без да се допитат до тях. Липсва диалог най-вече на институционално равнище и ставаме свидетели на нормативен хаос и недоразумения, които пречат и на двете страни.
– Едно от основните неща, които земеделците поискаха на европейско ниво, когато протестираха бяха намаляване на административните тежести, както и зелените изисквания за производство. Така, като наблюдавате процеса, според вас има ли надежда, че от Брюксел ще отговорят адекватно на това?
– По-високите административни изисквания, водят до по-високи разходи. В същото време се внася продукция, която не е произведена по тези строги изисквания и нашите фермери стават неконкурентоспособни и това е проблем, върху който трябва да се работи. Има наболели проблеми в земеделието, които търсят решение. Ние винаги сме имали активна позиция по темите, но за съжаление тази позиция не беше чута. Активно участваме и в консултативните съвети към земеделското министерство, но и там голяма част от предложенията, които направихме, въобще не бяха дискутирани.
Интервю на Деляна Къркеленова