Дали иновациите ще навлязат активно в бъдещата ОСП?

23/10/2019   sinor.bg

В бъдещата ОСП се залага изключително много на стимулирането обмена на знания, коитода отговорят на потребностите на обществото, да допринесат за опазването на околната среда и природните ресурси, борбата с климатичните промени и развитието на селските райони. Това е заявила заместник-министърът на земеделието Вергиния Кръстева при откриването на VI-та научно-приложна международна конференция на тема „Европейското земеделие и новата ОСП 2021-2027 – предизвикателства и възможности“, съобщиха от агроминистерството.

Според Кръстева не е случаен фактът, че в предложението за законодателна рамка зановата ОСП е отредена основна роля на Системата за знания и иновации в земеделието. Тази система предполага засилен трансфер на знания и информация между университети, институти, съвети в земеделието, земеделски стопани, браншови организации и компании, разработващи и внедряващи научни проекти и иновации. Това, според заместник-министърът, ще засили трайно отговорността и приноса на науката към развитието на земеделието. По отношение бъдещето на ОСП Кръстева припомни позицията на страната за приемливо решение по отношение схемите за преходна национална помощ. Държавите членки трябва да разполагат с достатъчно свобода, за да вземат решения относно разработване на ефективни мерки, заяви заместник-министърът. Обвързаната подкрепа е изключително важен инструмент, който позволява финансиране на сектори и производства, които имат жизненоважна необходимост от такава подкрепа.

„България не може да приеме предложеното от ЕК намаление в размера на финансирането за обвързана подкрепа, което би намалило подпомагането за секторите на животновъдството и плодовете и зеленчуците, които в настоящия период са обект на такова подпомагане. За нас оптималните нива на обвързана подкрепа са 18% + 2% за протеинови култури, особено ако не се намери начин за запазване на преходната национална помощ”, посочи зам.-министър Кръстева. Във форума, организиран от Института по аграрна икономика и финансиран от фонд „Научни изследвания”, участие взе и председателят на Селскостопанска академия проф. Мартин Банов.