АСЖБ показа аграрна България пред журналисти от 12 държави

16/06/2018   agronovinite.com

Над 20 представители на земеделски медии от 12 държави в Европа видяха отблизо селското стопанство на България в рамките на първото официално посещение на журналисти, членове на European Network of Agricultural Journalists ( ENAJ ) в периода 2-5 юни 2018 г. То бе организирано от Асоциацията на селскостопанските журналисти в България (АСЖБ) в партньорство с МЗХГ в дните около неформалната среща на земеделските министри на страните членки по време на българското председателство на Съвета на ЕС.

Журналистите от Германия, Белгия, Швейцария, Холандия, Дания, Австрия, Великобритания, Франция, Унгария, Словения и Румъния бяха посрещнати от българските си колеги на 2 юни в София. Групата се отправи към Долна баня, където със съдействието на Държавен фонд „Земеделие“ местни производители на ягоди и малини представиха производството си.

След многогодишно прекъсване на отглеждането на ягодоплодни култури в Долнобанското поле, от 7-8 г. десетки семейства се върнаха към един от основните поминъци в региона. Така отчасти се решава проблемът с безработицата, обезлюдяването и възможността за устойчиви доходи на местните земеделци. По данни на агростатистиката, през 2017 г. у нас са произведени 7 476 т малини при среден добив от 4 т от хектар.

Местни производители отведоха на полето земеделски журналисти от групата на ENAJ, за да видят как се отглеждат ягоди екологично и без пестициди, макар и без биосертифициране. Местният земеделец Иван Чубрин ги разведе из своите 14 ха с ягоди и 4 ха с малини. Градините са с капково напояване, а в семейното стопанство са ангажирани партньорката на Чубрин и синът му.

По данни на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, родните малини са много търсени заради вкусовите си качества и високото съдържание на активни вещества на пазарите в Европа и в Америка. „Територията, която може да се използва за селско стопанство в България, е около 4,6 милиона ха. 82% от земята се обработва от процент и половина от производителите. Директните плащания се разпределят на около 3,7 милиона ха, а средният размер на фермите е половин ха. В селското стопанство на страната са заети 19% от населението, като над половин милион души получават доходи от дейности, свързани със сектора. В същото време текат бързи процеси на обезлюдяване и само 25% от населението живее в селските райони“. Данните изнесе Кирил Стоянов, експерт от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) в презентация пред журналистите в къща за гости „Европа“ – Долна баня. БАСЗЗ е организация, която единствена работи по комасирането на земята в страната, изпълнява и иновативни проекти в сферата на земеделието в България.  Членовете й са над 30 дружества, които притежават общо над 300 000 ха земеделска земя в близо 2500 села. Основните цели на БАСЗЗ са ефективно използване на селскостопанските източници, създаване на условия за съвременно развитие на българското земеделие, активно сътрудничество с наематели, собственици на земя и с правителството в лицето на Министерството на земеделието, храните и горите.

Дългата дискусия, породена от изнесените от представителя на БАСЗЗ данни, продължи в хотел „Долна Баня“, където журналистите се срещнаха и със зам.-председателя на Българска асоциация „Биопродукти“ Милен Стоянов. България е на първо място в ЕС по ръст на биологичните производители – броят им е нараснал пет пъти за последните 5 години и 34 пъти в периода 2006 – 2016 г. В същото време площта на сертифицираната земеделска земя се е увеличила повече от 27 пъти. 160 652 ха са площите, обхванати от системата за контрол на биологичното производство, подчерта Милен Стоянов. По-късно медийната група се запозна отблизо с балнеотуризма в Долна баня и благотворните свойства на минералните води, с които България изобилства.

В понеделник, 4 юни, журналистите от ENAJ посетиха био оранжериите на „Гимел Органик“ в с. Звъничево, Пазарджишко. С визитата в стопанството започна програмата, организирана от Министерството на земеделието, храните и горите за медиите и министрите в рамките на българското Председателство на ЕС. В оранжериите на „Гимел Органик“ пристигнаха еврокомисарят по земеделие Фил Хоган, българският аграрен министър Румен Порожанов, председател на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, повечето земеделски министри на страните членки и техни представители.

„Лозята в България заемат 60 000 ха, като 16,7 хектара са с насаждения, създадени след 2002 г. Всяка година те дават реколта от 160 000 тона грозде. Винарските изби са 263, а годишното производство на вино в страната е 1,3 милиона хектолитра“, съобщи Радослав Радев, председател на българската Национална лозаро-винарска камара.

В първия ден от визитата журналистите бяха поканени на винена дегустация в енотеката на хотел „Природа“. Сомелиерът Георги Мичев им предложи 14-годишно кюве от мерло с широка мелнишка, произведено по естествен способ без сулфити. Виното беше специален акцент на първото посещение на журналисти от ENAJ в страната, защото извън България качествените родни вина и сортове са по-слабо познати. „Шато Ботево“ на „Ставен“ АД край едноименното ямболско село е създадено преди 5 г., а днес вече произвежда 76 тона вино годишно. 2, 7 млн. лева е инвестицията на „Ставен“ АД в прилежащите лозови насаждения. Цикълът на производство обхваща всички технологични операции от началната преработка на гроздето до бутилирането му. Общата инвестиция в „Шато Ботево“ е 7, 1 млн. лева. Досега избата има награди от International Wine Contest, Bucharest 2014, Silver medal и STAVEN ROSE 2013. „Виното е ключалката, през която надничаш в сърцето“ – тази мисъл на Алкей вдъхновява създателите на „Шато Ботево“.

Рано сутринта в неделя, 3 юни, земеделските журналисти се отправиха към демонстрационната ферма „Под Балкана“, която има затворен цикъл на производство в село Васил Левски, Карловско. Там журналистите бяха посрещнати от стопанина Никола Кулов и управителя на фондация „Биоселена“ Стоилко Апостолов. „Биоселена“ е партньор по проекта „За Балкана и хората“, подкрепен финансово от правителството на Швейцария, и основен консултант на ферма „Под Балкана“. Стопанството произвежда кисело мляко и сирене от редки български породи, отглеждани по пасищата на централна Стара планина.

Всяка година българските пчелари произвеждат около 10 000 тона мед. Регистрираните пчелини са около 17 000, но се смята, че са много повече, ако се броят и хоби пчеларите. „Някои от най-старите доказани древни култури, обитавали територията на днешна България, като траките, са били известни с това, че събират и използват мед както за религиозни, така и за кулинарни цели.  Значението на пчеларството в България се доказва и от признаването на високото качество на българския пчелен восък от италиански търговци. Най-ранната референция за това е търговски регистър от Флоренция от 1315 г.“, посочва в анализ за българското пчеларство Георги Събев, съветник по земеделски политики в Европейския парламент. „Географското разположение и особености на България осигуряват отлично разнообразие от медоносни или поленови растения, които са предпоставка за разнообразен мед. Уникален е странджанският манов мед, който е в процедура за защита по европейските схеми за качество“, допълва Георги Събев. Основният акцент в представянето на българското земеделие пред чуждестранните журналисти на 3 и 4 юни бе производството на роза дамасцена, лавандула, етерично-маслени култури и лечебни растения и етерични масла от тях. България е световен лидер в производството на лавандула, а 92% от всички световни билки се срещат в България.

България е отдавна известна като един от двата основни световни доставчика на розово масло, а също и като производител на много други етерични масла – лавандула, копър, бор, градински чай, босилек, здравец, бял равнец. Около 70% от компаниите в сектора са членове на Българска национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“ (БНАЕМПК), създадена през 1999 г. Тя представлява общо 165 компании, казва изпълнителният директор Гергана Андреева.

Международната селскостопанска изложба е най-авторитетният агрофорум в Югоизточна Европа, на който се демонстрират модерните тенденции в сектора. „АГРА“ събира най-креативните и най-успешните компании и научни институти от отрасъла. Провежда се под егидата на Министерство на земеделието, храните и горите на Република България, съобщи търговският директор на Панаира Милена Тодорова пред журналистите в неделя.

„Международен панаир Пловдив“ е наследник на Първото българско земеделско-промишлено изложение от 1892 г. и на неговата мисия – да стимулира развитието на националната промишленост.

България ще настоява да бъдат запазени сегашните тавани на директните плащания, защото това е желанието на земеделците, каза в с. Звъничево пред земеделските журналисти в понеделник, 4 юни, българският аграрен министър Румен Порожанов, председател на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство. Сегашният таван за директните плащания е 150 хил. евро, като се обсъжда драстично намаление до 60 хил. евро, допъни той с уточнението, че същността на дебата тепърва започва. На дневен ред и през следващите 6 месеца до приемането на многогодишната финансова рамка на ЕС остава и дискусията за сближаване на директните плащания в различните страни членки. Докато средствата за прибалтийските държави и Словакия леко се увеличават, за България е записано минимално намаление от 0,79% на директните плащания спрямо сегашния бюджет. За големите страни членки намалението е 3,9%.

При разработването на плановете за новата европейска ОСП след 2020 г. Европейската комисия ще обърне специално внимание на младите фермери, стана ясно на 5 юни на съвместна пресконференция в НДК на министър Румен Порожанов и еврокомисаря Фил Хоган след неформалната среща на агроминистрите от ЕС, част от програмата на българското Председателство на Съвета на ЕС.

Основна тема на неформалния съвет е била обновяването на поколенията в земеделския сектор. „В момента по-малко от 6% от занимаващите се със земеделие са на възраст под 35 години, 56% са над 55 г.“, посочи министър Порожанов. А еврокомисарят Фил Хоган допълни, че в бъдеще задължително при прилагането на ОСП в държавите членки за младите стопани трябва да бъдат заделени 2% от бюджетите за земеделие, вместо сегашните 0,8%. Въвеждането на таван на директните плащания ще засегне реалните фермери, които участват на земеделските пазари, подчерта пред медиите генералният секретар на COPA COGECA Пека Песонен. На 4 юни в хотел „Европа“ в София най-голямата европейска фермерска организация даде гала вечеря за медийната група от ENAJ и базирани в Брюксел земеделски журналисти. По думите на Пека Песонен Брекзит ще доведе до много по-големи сътресения в ЕС, отколкото Европейската комисия прогнозира.

Споразумението по Многогодишната финансова рамка на Общността трябва да бъде постигнато най-късно до март 2019 г., когато Великобритания напуска ЕС. Това ще доведе до дефицит от 12 млрд. евро в бюджета на Европейския съюз.

Ако не бъде постигнато споразумение, ще се прилагат финансовите параметри, които действат в периода 2014 – 2020 година, а това ще създаде много трудности за плащанията по програмите, включително за земеделието, изтъкна на другия ден в НДК еврокомисар Хоган.  Съсловната организация European Network of Agricultural Journalists е създадена през 2011 г., за да свързва земеделските журналисти от Европа един с друг. Тя има за цел да подобри комуникацията, да повиши разбирателството в селското стопанство и да насърчи високите стандарти на селскостопанската журналистика сред своите членове.  Асоциации и гилдии на журналисти от 22 европейски страни членуват в ENAJ – 20 от Европейския съюз и 2 от Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA). Други шест страни без вътрешни гилдии или асоциации на земеделски журналисти, се ползват със статут на „наблюдател“. Асоциацията на селскостопанските журналисти в България е пълноправен член на ENAJ от 28 януари 2015 г.  По време на всяко от председателствата на Съвета на ЕС страната домакин и ENAJ се стремят да направят разнообразна и силна програма за посещения на ферми и обекти от аграрния сектор, която да е съобразена с различните интереси на членовете на ENAJ. Целта е журналистите да научат повече за специфичните особености на земеделието на страните членки. „Европейският съюз се нуждае от подкрепата на журналистите, които пишат по земеделски теми. Те са важни източници на информация и ЕС трябва да инвестира повече в комуникацията между политиката и обществото“, подчерта проф. д-р Катарина Зойзер, президент на ENAJ и професор по журналистика в Университета за приложни науки в Бон-Рейн-Сиг, Германия.

Поредно доказателство за начина, по който журналистите от ENAJ си помагат, дойде още в първите дни след обиколката на аграрна България. Медии от Дания започнаха темата с реколтата от зърно, която в тяхната страна се очаква да е с 25% по-ниска заради безпрецедентната суша. Те обмениха с колегите си информация и прогнози за жътвата в България, Италия, Румъния, Словения, Испания, Холандия, Австрия и други страни.

Така членовете на Европейската мрежа на аграрните журналисти получиха обективна представа за зърнената реколта в цяла Европа, а ние имаме и добра новина за България – климатичните катаклизми на малко места са засегнали насажденията с пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед и очакванията за реколтата засега са позитивни.